Протокол № 409 от 24.09.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 158/2021
- Вид
- Протокол № 409
- Подписан
- 24.09.2021
- В сила
- 24.09.2021
- Състав
- Мария Кирилова Терзийска
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.366 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 430 · Търговски закон
ПРОТОКОЛ
№ 409 гр. Варна, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Мария К. Терзийска при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20213100900158 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:38 часа се явиха: след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , редовно призован, не се представлява.
Ответникът Г. П. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат М.К., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът АТ. П. Г., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат М.К., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице Б. Сл. Б., редовно уведомен по телефона, не се явява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 18448 от 17.09.2021 г. по имейл от „Юробанк България“ АД и на 20.09.2021 г. в оригинал, в която не възразяват да се даде ход на делото.
Съдът връчва молбата на процесуалния представител на ответниците за запознаване.
Адв. К.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че следва да бъде даден ход на делото, поради което и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143, ал. 2 и ал. 3 от ГПК указва, че ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 18448 от 17.09.2021 г. по имейл от „Юробанк България“ АД и на 20.09.2021 г. в оригинал, в частта, в която поддържа исковата молба, както и направените уточнения.
Адв. К.: Правим възражение за прихващане, като в днешно съдебно заседание представям с препис за ищеца изчисляване на всяка една от сумите, които твърдим и за които правим изявление за прихващане, съобразно датата на плащането по повод надвнесеното от страна на доверителите ми, следствие на прилагания курс на швейцарски франк.
Поддържаме, че сме предявили възражение за прихващане, като моля да приемете молба, в която уточняваме подробно какви са според нас надплатените суми спрямо тези, които са дължими, с оглед възраженията ни по иска в отговора и за всяка една от недължимо платените суми правим възражение за прихващане с главницата.
Аналогично е същото възражение, което не сме обективирали тук, с надвнесеното за лихви, което обаче е допуснато като задача към експертизата, поради което не формулираме такава. Това са само курсовите разлики по съответната анюитетна вноска. По всяка вноска колко е надвнесено, съобразно фиксинга.Желаем прихващането да бъде в последователността, както сме я посочили, считано от най-старата сума до последната.
Нямам възражения по проекта за доклад.
СЪДЪТ намира, че съобразно направеното уточнение, възражението за 2 прихващане следва да бъде прието за разглеждане.
С оглед горното,
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО
Производството е образувано по предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу Г. П. Г. и АТ. П. Г., двамата с настоящ адрес в гр. Варна, за задължения, произтичащи от договор за кредит № HL 45643-597/02.10.2008 г.
, след прекратяване на първоначално образуваното т.д. № 79/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Разград и изпращането му по компетентност на ВОС.
В исковата молба „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД твърди, че по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 45643-597 от 02.10.2008 г. ищецът е предоставил на ответниците, в качеството им на кредитополучатели, кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 77 000 евро, по курс купува за швейцарски франк към евро на кредитора в деня на усвояване на кредита, от които равностойността в швейцарски франкове на 60 800 евро - за покупка на недвижим имот по чл. 1, ал.1 от договора, както и равностойността в швейцарски франкове на 16 200 евро – за други разплащания, а кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Сочи, че в деня на усвояване на кредита страните подписват и Приложение № 1 от договора, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на кредитора, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Датата на усвояване на кредита също се удостоверява чрез подписване на приложение и в случая е 10.10.2008г. Приложимият към тази дата курс купува за швейцарски франк на кредитора към евро - 1,559366544, поради което и ищецът твърди, че предоставеният и усвоен от кредитополучателите кредитен лимит е 120 072 швейцарски франка.
Усвоеният кредит в шв. франкове по сметка на кредитополучателите, посочена в чл.2, ал.1, се превалутира служебно от кредитора в евро по курс „купува“ за шв. франк към евро на кредитора.
3
Сочи се, че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в уговорения размер, а към момента на сключване на договора БЛП на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове е 5%. Лихва се дължи, считано от датата на усвояване на кредита, а при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Освен това, кредитополучателите дължат на банката и такси. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 324 месеца, считано от датата на усвояване на кредита (10.10.2008 г.), т.е. 10.10.2035 г., а погасяването следва да се извърши във валутата, в която същият е разрешен и усвоен швейцарски франкове. Излага, че падежът на всяка отделна вноска е всяко 10то число на месеца.
Освен изброените задължения, ищецът сочи, че кредитополучателите се задължават да направят застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот, която следва да бъде прехвърлена на кредитора, както и да се подновява ежегодно до окончателното издължаване на кредита. Съгласно постигнатите уговорки, непогасяването на която и да е вноска по кредита, както и неизпълнението на което и да е задължение по договора от страна на кредитополучателите е основание за обявяване на предсрочната изскуемост на целия остатък от кредита или на негова част по реда на чл. 18 от договора.
Изложено е, че с договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 14.11.2008 г., сключен между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, ЕИК 130950970 и ищеца вземанията му по процесния договор за кредит, са прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, който ги е прехвърлил обратно на ищеца с Договор за цесия от 12.06.2017 г. Твърди се, че с покани, връчени на 02.07.2019 г. чрез ЧСИ Гюнеш Солаков, per. № 761 в КЧСИ, съответно лично на длъжника Г. П. Г., както и чрез друго лице – на АТ. П. Г., ответниците са уведомени, че вземанията по процесния договор за кредит са обратно прехвърлени на ищеца, както и че поради непогасяване на формираните просрочия последният обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че към момента не са постъпили никакви плащания, 4 както и не е осъществен контакт с длъжниците, а считано от 10.02.2015 г. са просрочени общо 70 вноски за главница и лихва. Претендира да се присъдят сумите в заявения размер, като отправя изявление за предсрочната им изискуемост чрез исковата молба, поради преизчисляване на размера на задълженията по повод, постановени по спор между страните, съдебни решения.
С уточняващи молби по делото ищецът конкретизира отделните си претенции по период и основание, като сочи, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 02.12.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) главницата не се дължи на отделни вноски до 2035 г., а като едно цяло, като от непогасена по давност главница общо в размер на 107 814.10 швейцарски франка за периода 10.12.2015 г. – 02.12.2020 г. ищецът предявява частична претенция за сумата от 88 645.60 швейцарски франка.
Претендираните непогасени по давност такси по договора в размер на 1 013.20 швейцарски франка за периода 10.12.2017 г. – 02.12.2020 г. ищецът сочи, че представляват такси/комисионни за управление на кредита в размер на 0.03 % върху размера на непогасената главница към датата на начисляването им (чл.4, т.2 от договора). Неизтеклите по давност застраховки в размер на 218.59 швейцарски франка за периода 10.04.2018 г. – 02.12.2020 г. се начисляват на основание чл.14 от договора.
Правна квалификация на правата: чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Становището на ответниците, изразено чрез общия им пълномощник в депозирания отговор е за неоснователност на претенцията. Сочи се, че клаузите, даващи право на първоначалния кредитор да увеличава приложимия лихвен процент, както и да преизчислява размера на дължимите погасителни вноски през курса на швейцарски франк са неравноправни и като такива съответно са нищожни по ЗЗП предвид качеството потребител на кредитополучателите. Ответниците твърдят, че отпуснатият кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, е в размер на 77 000 евро, а при погасяването му кредитора преизчислява размера на отпуснатия кредит и месечните вноски в швейцарски франкове, като прилага определен от него курс на шв. франк, който от сключването на договора до момента се е 5 увеличил значително. Сочи, че банката събира под формата на месечни вноски сума многократно по-голяма от дължимата – договорена и усвоена в евро, в резултат на което главницата се е увеличила, вместо да намалява, а договорения лихвен процент е бил многократно едностранно увеличаван. В тази връзка са посочени конкретни клаузи от договора, свързани с предмета му, ползването и издължването на кредита, превалутирането и дължимата лихва (чл.6.1-чл.6.8; чл.6.16-чл.6.18), за които ответниците твърдят, че са нищожни и не следва да се прилагат в отношенията между страните.
Претендират, че в качеството им на потребители в отношенията им с банката приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП, като изброяват конкретните си основания за неравноправност на договорните условия, свързани основно с липсата на предоставена информация преди сключване на договора относно икономическите последици и риска, свързан с обменния курс. Сочи се също липса на съгласие за сключването на договора относно размера на кредита в шв. франкове, тъй като на кредитополучателите и до момента е известна единствено отпуснатата сума в евро. Претендират, че е нищожно и съгласието за поемане на валутния риск, тъй като е получено вследствие въвеждане на потребителя в заблуда. Ответниците излагат, че банката им е предложила значително по-ниска лихва за кредит в шв. франкове без да им разясни очакваните курсови разлики и последствията от тях. Претендират, че следва да се приложи лихвен процент в размер на БЛП на кредитора за евро, а не за шв. франк, след като кредитът е отпуснат и усвоен в евро. Сочи се, че липсва предварително оповестяване на риска от курсовите разлики, респективно договорянето на валутно обвързано кредитиране не може да се приеме за индивидуално. В клаузата на чл. 23 от договора, представляваща предварително изготвена декларация за съгласие за носене на риска от повишаване на обявения от банката курс не са посочени факторите, от които зависи това увеличение. Относно неравноправния характер на клаузите, предвиждащи правото на банката едностранно, без договаряне с потребителя да променя лихвата на непредвидено в договора основание ответниците сочат конкретно чл. 3, т.1 и чл. 3, т.5. Останалите клаузи, чиято нищожност се претендира, уреждат превалутирането на кредита и риска от промяната приложимия курс – чл. 1, т.3; чл. 2, т.1; чл. 2, т.3; чл. 22, т.1 и т.2.
6
Ответниците предявяват възражение за прихващане, в случай че съдът приеме дължимост на суми в полза на ищеца с надплатени суми, образувани от неправомерно приложени от банката курсови разлики и надвнесени лихви, подробно посочени в молбата, депозирана в днешно съдебно заседание при искане, прихващането да бъде извършено с всяка една от посочените суми в съответната последователност и период, считано от най-старото вземане.