Решение № 272 от 12.03.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 4255/2024
- Вид
- Решение № 272
- Подписан
- 12.03.2025
- В сила
- 17.04.2025
- Състав
- Ангел Ташев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.326 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
- чл.15 · Семеен кодекс
- чл.17 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.53 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.4 · Семеен кодекс
- § 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 272 гр. П., 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220104255 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К.” № 2, ап.11, против Л. С. П., ЕГН **********, с адрес: с.
Д., ул. „П.” №7, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, като сезира съда с искане за прекратяването му по вина на съпругата.
Родителските права по отношение на родените от брака деца К. П. П., роден на 21.06.2011 г. и К. П. П., роден на 19.03.2015 г. да се предоставят на майката, а на бащата бъде определен режим на лични отношения, както следва: всяка четна седмица от годината от петък след учебните занятия до неделя в 18:00 ч., с преспиване; половината от всяка есенна, коледна и великденска ваканция на децата; всяка лятна ученическа ваканция два пъти по 15 дни, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 17.09.2009 г. в гр.
П.. От брака си имат две непълнолетни деца - К. П. П., роден на 21.06.2011 год. и К. П. П., роден на 19.03.2015 год..
В началото на брака живеели при майката на ответницата в с. Синитово, като покъсно се преместили под наем в гр. П., а през 2015 г. се преместили в родната къща на ищеца в с. Д..
Посочва, че като Главен архитект на Община Септември преживял крайно изтощителен мандат 2015-2019 г. и оттогава започнали проблемите в брака им. Решил да напусне отговорната си работа, но работодателят му осигурил възможност за повече работа от вкъщи и останал да работи като Главен архитект на Общината. Понякога 4-5 дни прекарвал у дома. По същото време съпругата му започнала работа и работодателят й разрешавал да се прибира по обяд. Така се оказвали и двамата у дома дълго време.
Сочи, че се разболял от корона вирус, трудно се възстановил и все му се лежало, което ядосвало съпругата му, като последната търсила ежедневно скандали. Спряла да готви и от това страдали децата. Принудил се да готви лесни храни у дома или да купува храна от заведения. Перял дрехите си сам, чистел къщата. Съпругата му се прибирала от работа, 1 лягала да спи до 18:00 часа, ставала и се карала на децата, че не са учили и ги тормозила до 23:00 часа.
Твърди, че в края на 2019 г. се влошили и интимните им отношения. След пандемията и редките им контакти били прекъснати. Единственото отношение на съпругата му към него останали скандалите й.
Посочва, че ответницата започнала да ходи на фитнес след работа, да посещава разкрасителни процедури. През цялото лято на 2021 г. отсъствала от дома всяка събота и неделя като си намирала къде да ходи и взимала децата и отивала при майка си или на почивка.
Излага твърдения, че посещавали психолог, но последният се отказал да работи с тях, защото преценил, че не може да им помогне.
Посочва, че временно били подобрили отношенията си, дори и интимния живот.
Отишли заедно на почивка и физическото избягване от страна на съпругата се възобновило.
Това сложило край на брака им.
Отчаянието го довело до прекомерна употреба на алкохол, лошо хранене и натрупване на наднормено тегло. Потърсил помощ от психиатър, като по негово предписание приема антидепресанти и вече се чувствал спокоен.
През м.октомври 2023 г. след поредния скандал съпругата му го изгонила от родния му дом и се изнесъл под наем. За малко още водил децата на училище, като му отивали и на гости. Започнал да се вижда с друга жена и когато съпругата му разбрала изпаднала в криза.
Настоявала да научи коя е и каква е другата жена, започнала да го кани на вечери у дома, резервирала двудневна почивка за цялото семейство, искала вече да правят секс, но това било до след Нова година, когато му дала ултиматум – или се връща при нея или всичко е приключило.
Твърди, че ответницата ползвала услугите на професионалист да го следи чрез телефона му, като подслушвал в реално време. Имал предавател и в автомобила си.
Сочи, че ответницата ограничила достъпа до децата и ги настроил срещу него, като ги видял за последно на 15.02.2024 г., като уточнява, че ги е виждал за много кратко и след този ден.
Наел просторен апартамент в гр. П., в който живее сам и където има самостоятелна стая за синовете му. Работи на постоянен трудов договор с месечно възнаграждение в размер на 3 000 лева. След напускането на жилището от него и към настоящия момент плащал всички битови сметки за ел.енергия, вода, кабелна телевизия, мобилни телефони на двете деца.
В срока за по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез адвокат Е. П. от АК П..
Ответницата не оспорва, че с ищеца има сключен граждански брак, по време на който са родени двете им непълнолетни деца. Не оспорва, че от м. октомври 2023 г. съпрузите са разделени, както и че с децата живее в семейното жилище в с. Д., което е собственост на родителите на ищеца.
Твърди се, че след преместването в къщата в с. Д., ищецът не поемал каквито и да било родителски и домашни грижи и всяка вечер употребявал значително количество алкохол.
Сочи, че готвила домашно приготвена храна за семейството, като ищецът не бил готвил никога.
Посочва, че ищецът работил само по два дни в седмицата, като през останалото време бил в дома си. Ищецът не желаел да ходят на разходки, като поради тази причина всяка събота и неделя, майката водила децата по екопътеки, басейни и т.н.. Липсвало и бащинско 2 отношение към децата.
Твърди, че децата често ставали свидетели на пиянски сцени от страна на баща им, а именно: падал, залитал и т.н. Споделя случай, в който голямото дете останало само две нощи, тъй като трябвало за него да се грижи баща му, но последният не се прибирал през нощта.
Ответницата заявява, че не ищеца, а тя е оправяла децата за училище. Сочи, че ищецът се отнасял подигравателно с ответницата. Не отрича, че ходили на две срещи с психолог, но причината да приключат било поведението на ищеца. Отрича да е следяла ищеца професионално.
Сочи, че ищецът имал връзка с друга жена преди да настъпи фактическата раздяла.
Твърди, че ищецът сам решил да напусне семейното им жилище. Ответницата уточнява, че след месец го помолила да се върне, както се и случило, но след като не криели връзката с любовницата си, му казала да си събира багажа.
От раздялата им ищецът не ходил да търси децата си, не бил заплащал издръжка, като заявява, че по никакъв начин не е възпрепятствала срещите.
Не възразява бракът да бъде прекратен, но смята, че това е по вина на съпруга.
Не оспорва, че децата трябва да поддържат контакти с баща си, но възразява срещу искането да взима децата с преспиване, тъй като се отнасял безотговорно с децата, още повече след като злоупотребява с алкохол, било опасно децата да остават да нощуват при него.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата предявява и насрещен иск /издръжка за минало време – чл.149 СК/.
Ищцата твърди, че от м. януари 2024 г. бащата не е давал никаква издръжка на децата си, нито ги е търсил за празници, нито им е купувал каквото и да е било. Посочва, че поголямото дете К. П. към момента е на 13 години, ученик в VII- ми клас в 1-во основно училище „Св. К. О.” в гр. П., посещава редовно учебните занятия, а по-малкото дете К. П. към момента е на 9 години, ученик в ІІІ-ти клас в 1-во основно училище „Св. К. О.” в гр. П., и също посещава редовно учебните занятия.
Посочва, че двете деца са момчета, растат активно, хранят се повече, а също така и дрехите им и обувките им бързо умаляват. Разболяват се 1-2 пъти месечно, особено през студените сезони, като за лечение се налагало да закупува лекарства по лекарско предписание. В хода на учебната година били необходими и купувани различни учебни пособия. За да отидат на училище, всеки ден биват карани с автомобил до гр. П., а след това прибирани, което също било свързано с разходи за гориво.
Получавали всеки ден джобни в размер на седем лева. К. тренирал спортна гимнастика и оздравителна гимнастика АКРОФИТ, за което се заплащали 40 лева месечно.
Също К. щяло да се наложи да посещава частни уроци, тъй като щял да кандидатства след седми клас.
Ищцата твърди, че получавала възнаграждение в размер на 2049,20 лева бруто.
Доходите й били недостатъчни, за да може да издържа децата си. Счита, че бащата можел да дава издръжка по-голяма от минимално определения в СК размер.
По изложените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което майката да упражнява родителските права по отношение на децата, където да бъде определено и тяхното местоживеене, а на бащата да се определи режим на лични отношение без преспиване. Иска от съда ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за децата си както следва: за К. П. П., род. на 19.03.2015 г., ЕГН ********** в размер на 500 лева и К.
П. П., род. на 21.06.2011 г., ЕГН ********** в размер на 550 лева, до 5-то число на всеки месец, считано от датата на завеждане на насрещната искова молба, както и законната лихва 3 върху главниците, при забава на плащането на издръжката, чрез тяхната майка и законен представител, както и издръжка за минало време - за 10 месеца назад, считано от 01.01.2024 г. до 31.10.2024 г. по 500 лева за всяко едно от децата, като претендира общо сумата за издръжка на децата за минал период- 10 месеца назад в размер на по 5000 лв. за всяко дете /общо за двете деца 10 000 лева/.
В срока за по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответникът по насрещния иск.
Счита, че предявените искове са частично основателни. Сочи, че от началото на 2024 г. е напълно изолиран от децата си и няма представа какви разходи прави майката за отглеждането им, както и дали нуждите им са се променили.
Твърди, че той заплаща всички битови сметки в семейното жилище, в което живеят децата с майката, като последната не плащала и наем. Оставил и голяма сума пари на майката преди раздялата.
Счита, че до настоящия момент е предоставял издръжка на децата си под форма на жилище, както и чрез заплащане на консумативите на жилището и такси за мобилни телефони.
Смята, че може да заплаща издръжка в размер на по 300 лева месечно, считано то 01.12.2024 г..
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. П. не изразява становище по молбата извън изготвения социален доклад.
В хода по същество ищецът П. П. лично и с процесуалния си представител – адвокат В. Д. от САК, молят за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена.
В хода по същество ответницата Л. П. лично и с процесуалния си представител – адвокат Е. П. от АК П., молят за постановяване на решение, с което бракът между страните да бъде прекратен по вина на ищеца, както и да бъде определен режим на лични отношения между бащата и децата без преспиване, и бащата да заплаща издръжка в претендирания размер, в т.ч. и за минал период. В останалата част моли съда да уважи исковата претенция.
Депозира писмена защита.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че са сключили граждански брак на 17.09.2009 г. в гр.
П., по време на който са родени двете им непълнолетни деца - К. П. П., роден на 21.06.2011 год. и К. П. П., роден на 19.03.2015 год. Не е спорно, че от м. октомври 2023 г. съпрузите са разделени, както и че майката заедно с децата живеят в семейното жилите в с. Д., което е собственост на родителите на ищеца. Горното се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства – удостоверение за сключен граждански брак от 20.09.2024 г., удостоверения за раждане от 20.09.2024 г..
От приложения по делото договор за наем се установява, че ищецът е наел тристаен апартамент в гр. П., ул. „Криволак“ № 2, за срок от три години, с наемна цена от 600 лева месечно. Последното не се и оспорва от ответната страна.