Решение № 147 от 08.10.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Елин Пелин, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно наказателно дело № 20241820200164 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на С. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.С. ж.к В. 2 бл. вх. ет. ап. срещу наказателно постановление № 24-0262-000041/ 26.02.2024 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.

21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му.

В съдебното заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа жалбата си и моли за отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че водачът е бил известен от момента на заснемането му, а срокът за издаване на наказателно постановление е изтекъл.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 22.07.2023 г., около 14,18 часа в обл. Софийска, общ. Горна Малина по ПървоклА. път I-6 в с. Долно Камарци на разклона за ЖП Гара Долно Камарци с техническо средство за 1 видеоконтрол ARH CAM S1 било засечено да се движи лек автомобил с рег. № ..... със скорост 105 км. /ч., отчетена от техническото средство.

Представен е протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 № 120CC81 на 22.07.2023 г., с отбелязано място на контрол първоклА. път I-6 в с. Долно Камарци на разклона за ЖП гара Долно Камарци, посока на движение на контролираните МПС в двете посоки, 1к – първоклА. път, общо ограничени на скоростта 50, пътен знак за ограничени Д11, разстояние от пътния знак с въведено ограничение 200 метра, дигитална снимка – да, режим стационарен, посока за действие – в двете посоки Д, положен е подпис на служител А. Г., начало на работа 10.00 ч., край на работа 14.40 ч., № на първо статично изображение/видеозапис автоматично, № на последно статично изображение/видеозапис автоматично, брой установени от автоматизирано техническо средство или система – 101.

След направена справка в ИС на КАТ и изпратена призовка, на 18.12.2023 г. се явил жалбоподателя, който попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, с която декларирал, че на 22.07.2023 г. горепосоченият лек автомобил МПС с рег. № ..... е бил управляван от него.

На 18.12.2023 г. на жалбоподателя срещу подпис е връчена покана да се яви в двуседмичен срок във връзка с преписката, като е посочено, че при неявяване ще се приложат чл. 40, ал. 2 и ал. 4 ЗАНН.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД бл. № 0535964 от 26.01.2024 г. от А. Т. Г. – инспектор Пътен контрол при РУ Елин Пелин, за това, че на 22.07.2023 г., около 14,18 часа в обл. Софийска, общ. Горна Малина по ПървоклА. път I-6 в с. Долно Камарци на разклона за ЖП Гара Долно Камарци в населено място с посока на движение от центъра на с. Долно Камарци към гр. Пирдоп управлява личния си лек автомобил Хюндай И30 Н с рег. № ..... при ограничение на скоростта от 50 км. /ч. за населено място, сигнализирано с п. з. Д11, се движи със скорост 102 км/ч с приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача. Посочено е, че нарушението е установено със система за видеоконтрол ARH CAM S1 № 120cc81 в клип № 23311/23 след извършена проверка по преписка. Актът е подписан от актосъставителя А. Т. Г. и свидетеля при съставяне на АУАН З. Б. Н. и В. Д. Пенчева.

Нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 165, ал. 2, т. ЗДвП.

Така съставеният АУАН е изпратен за връчване на нарушителя, като на 09.02.2024 г. същият го подписал, като посочил в него, че няма възражения. Възражения срещу АУАН не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На 09.02.2024 г. на жалбоподателя е връчена ЗППАМ за временно спиране от движение на лек автомобил Хюндай И30 Н с рег. № ..... за срок от един месец, като е отбелязано, че е отнето СРМПС.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка и при същата правна квалификация по чл. 21, ал. 1 ЗДвП е издадено обжалваното НП.

Наказателното постановление според справка към момента няма данни да е връчено на 2 жалбоподателя, а е обжалвано на 30.04.2024 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото доказателства – АУАН; декларация по чл. 188 ЗДвП; справка за нарушения на водача; удостоверение за одобрен тип средство за измерване от 07.09.2017 г. и протокол от 29.06.2023 г. за техническа изправност на средството, с което е установено нарушението. От направения снимков материал от паметта на техническото средство, с което е заснето и установено нарушението е видно, че лек автомобил с рег. № ..... при засичането на скоростта и заснемането с техническото средство е единствено МПС на пътя, поради което е изключена възможността техническото средство да е регистрирало скоростта на движение на друг автомобил. Обстоятелството, че по времето на извършване на нарушението, посоченият в НП лек автомобил се е управлявал от жалбоподателя е установено от попълнената от него декларация на основание чл. 188 ЗДвП.

Представена е заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите А. Т. Г. и В. Д. Пенчева, възприемайки ги като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление според справка към момента няма данни да е връчено на жалбоподателя, а е обжалвано на 30.04.2024 г.

Производството е от административно наказателен характер при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да - същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на нарушението.

Законосъобразно съставеният акт обуславя по-нататъшното законосъобразно развитие на санкционното производство, очертава предмета на доказване и служи за надлежно сезиращ наказващия орган документ. Действията по съставянето на акта следва да обезпечават обективното изясняване на нещата около административното нарушение и справедливото репресиране на извършителя на нарушението. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 и в чл. 42, т.

7 ЗАНН, боравят с термина свидетели, а чл. 43, ал. 1 ЗАНН указва, че актът следва да бъде 3 подписан от поне един от свидетелите, посочени в него. Употребата на множествено число не оставя съмнение, че изискванията на закона ще бъдат спазени тогава, когато актът се съставя в присъствието на най-малко двама или повече свидетели, като по отношение на максималния им брой не е предвидено ограничение. Съставянето на акта в присъствието само на един свидетел невинаги води до опорочаване на процедурата, като критерий в тази насока, следва да бъде обосноваността на констатациите, съдържащи се в акта. В преценката си дали да издаде наказателно постановление административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производство по налагане на административното наказание, имат доказателствена сила до доказване на обратното. От друга страна обаче, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат доказателствена сила. Това е и позицията, категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 г. Нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно-наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината.

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Неоснователно е възражението в жалбата за допуснатото съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, като съставен извън предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок. От доказателствата по делото се установява, че нарушението е било установено от мобилна система за видео наблюдение, при което след обработка на заснетите материали се е извършила справка за собственост на автомобила. Според чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Видно от приложена по делото декларация по чл. 188 ЗДвП същата е била попълнена от жалбоподателя на 18.12.2023 г . От подаване на декларацията с данни по чл. 188 ЗДвП водачът нарушител се счита установен за контролните органи и следователно от този момент е започнал да тече предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН 3-месечен срок за съставяне на АУАН. Декларацията по чл. 188 ЗДвП е била попълнена на 18.12.2023 г, а АУАН срещу жалбоподателя е бил съставен на 26.01.2024 г., т. е. при съставяне на АУАН е бил спазен предвиденият давностен срок в чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е управлявал на 22.07.2023 г., около 14,18 часа в обл. Софийска, общ.

Горна Малина по ПървоклА. път I-6 в с. Долно Камарци на разклона за ЖП Гара Долно Камарци в населено място с посока на движение от центъра на с. Долно Камарци към гр.

Пирдоп управлява личния си лек автомобил Хюндай И30 Н с рег. № ..... с наказуема скорост 4

102 км/ч при разрешена скорост за движение до 50 км/ч за населено място. Скоростта е била установена със система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1 № 120CC81 със заснета снимка, за чиято изправност по делото са представени писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване от 07.09.2017 г. и протокол от 29.06.2023 г. за техническа изправност на средството за измерване). Установяването на авторството е станало чрез призоваване на собственика на лекия автомобил, заснет от системата за видеоконтрол, който в декларация по чл. 188 от ЗДвП от 18.12.2023 г. е посочил, че лично той е управлявал автомобила. Следователно именно на тази дата е установен нарушителят, като считано от същата 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН е спазен.