Решение № 125 от 24.09.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Провадия, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Д. Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20253130200213 по описа за 2025 година Производството е на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН . Образувано е по жалба Д. Г. К., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 230324-000691/07.09.2023 г. на Началник РУ-Провадия, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.130 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т.

4 от ЗДвП.му е наложено наказание, „глоба“ в размер на 100. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2/два/ месеца.

Жалбоподателят изразява несъгласие с наложеното му наказание, като намира, че при съставянето му са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не е била изяснена фактическата обстановка, като отрича да е извършил вмененото му нарушение.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е приета от съда за разглеждане.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представител на органа издал НП, не се явява.

След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 03.06.2023 г. около 21.55ч, в гр.Д., обл.В. на ул.“Георги Димитров“ до дом №1, въззивника управлявал лек автомобил „БМВ 730“ с рег.№***, собственост на „ТЕРРА ЛИЗИНГ“АД, гр.София, бул.“Арсеналски“ №11, ет.3, ап.3, БУЛСТАТ: 206408014, като движейки се по посока център към посока гр.Айтос, при подаден сигнал от униформен полицейски служител със „стоп палка“ по образец и посочено място, къде да спре водача не намалил скоростта, като подминал полицейския служител, след което рязко ускорил и 1 продължил в посока гр.Айтос.

Разпитани в хода на съдебното следствие, свидетелите М. Х. А. и Х.И.Д.-полицейски служители, които са били във въпросната вечер нощна смяна и са установили нарушението разказват, че въззивника ясно ги е възприел. Автомобила не е бил със затъмнени стъкла и мястото на случилото се било на осветено място в населено място въпреки, че е било през вечерта. И двамата полицейски служители са били със светлоотразителни жилетки, палката е била осветена в фенер, и двамата са били в непосредствена близост един до друг извън служебния автомобил. Факта, че водача е намалил скоростта на движение води до извода, че същият действително е възприел действията на полицейските служители, като и двамата твърдят, че са осъществили взаимен визуален контакт.

Свидетелите не го последвали, тъй като автомобила се отдалечил много бързо. Успели да запишат регистрационния у номер и изготвили докладна.

Извършена била проверка и въз основа на това бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в който актосъставителя описал оспореното нарушението, което квалифицирал по чл. 103 от ЗДвП. След запознаване със съдържанието на акта въззивникът го подписал с отбелязването, че има възражения.

В законоустановения срок такива не били депозирани. Въз основа на материалите по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. М. Х. А. и Х.И.Д., както и на актосъставителя С. Г. Х., който не е станал свидетел на нарушението, тъй като същите са последователни, непротиворечиви. И двамата свидетели при разпита си пред съда са категорични, че ясно са видели водача на автомобила, които е възприел подаването на сигнала със Стоп палката, погледнал ги е, след което ускорил движението на управлявания от него автомобил. Свидетелите си спомнят за процесната ситуация, като възпроизвеждат обстоятелства, съотносими към извършената проверка. Оценката на свидетелските показания, основана на събрания и проверен в процеса доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен от свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочените свидетели, като следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува съмнение, че дават необективни и тенденциозни показания. Това, което твърдят в показанията си, същите са възприели лично при процесната ситуация при изпълнение на служебните си задължения. Служебната функция на двамата свидетели не може а priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвеждат личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства, свързани с поведението на въззивника при извършената му проверка.

2

Въззивника оспорва фактическата обстановка, като не извежда нови факти.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото показанията на свидетели, дадени в съдебно заседание, НП, АУАН, заповед.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр с чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на ПРС, достигна до следните правни изводи.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, на издалото НП лице е компетентно. Видно от същата заповеди, АУАН също е съставен от компетентен служител, съдържа всички необходими реквизити и е надлежно връчен на нарушителя. Спазени са сроковете по смисъла на чл. 34 от ЗАНН.

Неоснователни са възраженията в жалбата. Видно от обстоятелствената част на НП, в същата са посочени дата и място на извършване на нарушението, посочени са обстоятелствата, при които нарушението е извършено, посочени са всички съставомерни факти, посочен е и АУАН, въз основа на който е издадено НП, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя. Мястото на извършване на нарушението е посочено достатъчно ясно и точно, поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения. Ясно е, както по кой път точно се е движил възззивника и в каква посока, точно къде е бил подаден сигнала със стоп палка.

Констатациите в АУАН се подкрепят изцяло и от гласните доказателства, събрани в с. з. Изрично в НП се сочи, че въззивникът е управлявал лек автомобил, посочен е неговият модел и регистрационен номер, поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения.

Безспорен факт е, че управлявания от въззивника автомобил не е спрял на подадения сигнал със стоп палка от страна на служители на полицията.

Разпитани по делото те са категорични, че не е имало обективни причини поради, който автомобила управляван от въззивника да не е можел да изпълни разпореждане за спиране. Категорични са, че въззивника ги е възприел, категорично е видял подаването на стоп сигнала с палката, погледнал ги е, но въпреки това не е било предприето спиране, а само намаляване скоростта на автомобила, след което същата е била увеличена и отдалечаване от мястото на проверката.

Правилно АНО е приел, че възз.К.. е извършил нарушение на чл. 103 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, въззивникът, при подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка от униформен служител с посочване и на мястото на което въззивникът е следвало да спре, не е спрял. Както ЗДвП, така и ЗМвР дават право на служители да дават разпореждания и чрез действия и знаци. В конкретният случай, сигналът е бил ясен и видим за въззивника и не е имало пречка да спре за проверка. Правилно АНО е наложил наказания на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за извършеното нарушение. Наложеното наказанието в НП е на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от 3

ЗДвП и е определено към средния размер - Глоба в размел на 100 лева и лишаване от правоуправление за срок от 2 месец. Същото е адекватно на извършеното нарушение. Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДП е предвидена санкция за водач, който откаже да изпълни нареждане на контролните органи, каквото виновно поведение в случая е налице. Санкцията е била съобразено и съобразно регистрираните нарушения по ЗДвП, видно от приложената по делото справка. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации.

АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0324-000691/07.09.2023 г. на Началник РУПровадия, с което на Д. Г. К., ЕГН ********** за нарушение на чл.130 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП .му е наложено наказание, „глоба“ в размер на 100. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2/два/ месеца.

Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд В. в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 4