Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3343 от 24.07.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10743/2023
Вид
Решение № 3343
Подписан
24.07.2024
В сила
17.08.2024
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3343 гр. Пловдив, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330110743 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ОВК Инженеринг-Пловдив“ ООД, чрез пълномощник – адв. В. З., против Община Стамболийски, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал.

1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4794 лева, представляваща стойността на доставени и монтирани материали за обект ДГ "С." - гр. С. по Протокол за СМР № ***, за които е издадена фактура № ***** от 29.10.2021 г., както и сумата в размер на 883,24 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 29.10.2021 г. – 21.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че след одобрен от ответника Община Стамболийски Протокол за СМР и доставка на материали № *** за обект ДГ "С." - гр. С. - част отопление били доставени и бил извършен монтаж на ултразвуков топломер, сферични кранове, щуцери, филтри, редукция и тройници на обща стойност 4 794 лева с ДДС. На 29.10.2021 г. била издадена фактура № ***** за посочената стойност. Фактура и прилежащия към нея 1

Протокол за СМР били приети от ответника. Сочи се, че между страните били проведени многократни разговори във връзка със забавеното плащане, но такова не последвало. Поради тази причина ищецът изпратил покана за доброволно плащане на 19.06.2023 г., но ответникът отново не изпълнил задължението си. По изложените съображения се претендира за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Община Стамболийски, в който се посочва, че процесната фактура №***/29.10.2021 г. е платена съгласно платежно нареждане от 24.08.2023 г. С подадения отговор не се оспорва, че фактурата е била получена от ответника, включена в счетоводния му регистър, дневниците за покупки, както и че по нея е ползван данъчен кредит. Оспорва се, че не е бил съставен двустранен протокол за приемане на извършената работа, поради което липсвало приемане на същата. Сочи се, че към фактурата не е бил приложен едностранно съставения от ищеца протокол за СМР, вписан като основание за плащане по фактурата, с оглед на което същата била нередовна. Претендира се, че между страните не е имало сключен договор, поради което липсвала изискуемост на вземането на ищеца. Оспорва се дължимостта на мораторната лихва по основание и размер поради нередовност на фактурата и липса на изискуемост на вземането. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявената искова претенция и се претендират разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена фактура № *****/29.10.2021 г., издадена от „ОВК Инженеринг-Пловдив” ООД с получател Община Стамболийски, в която е обективирана дължимата стойност по Протокол за СМР № ***, възлизаща на сумата в размер на 4794 лева с ДДС.

Представен е Протокол за СМР № *** с възложител Община Стамболийски и изпълнител „ОВК Инженеринг-Пловдив” ООД, за обект ДГ "С." - гр. С., в който се съдържа списък на доставените и монтирани материали по част отопление на обща стойност в размер на 4794 лева с ДДС.

Видно от писмо с изх. № 408/01.02.2022 г., изпратено от Община Стамболийски до „ОВК Инженеринг-Пловдив” ООД, е поискано 2 потвърждаване на салдата по разчетите към 31.12.2021 г. в размер на 4794 лева, което е сторено. Изпратено е и писмо с изх. № 581/08.02.2023 г. с напълно идентично съдържание.

Представена е покана за доброволно плащане, изпратена от ищеца „ОВК Инженеринг-Пловдив” ООД до ответната Община Стамболийски чрез „Български пощи“ ЕАД на 19.06.2023 г., с която е напомнено за задължение в размер на 4794 лева по фактура № *****/29.10.2021 г., като е предоставен срок от 10 работни дни – до 03.07.2023 г. за доброволно изплащане на сумата.

От страна на ответника Община Стамболийски е представено платежно нареждане, видно от което на 24.08.2023 г. сумата в размер на 4794 лева е преведена по банковата сметка на ищцовото дружество.

За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че при извършена справка в счетоводството на ответната Община Стамболийски на вещото лице е представен Контролен лист № 2808 от 21.12.2021 г. за предварителен контрол при извършване на разход по фактура № *****/29.10.2021 г. на стойност 4794 лева с ДДС, както и Протокол за СМР № ***, подписан и от двете страни. Констатирано е, че плащането на процесната сума в размер на 4794 лева е извършено на 24.08.2023 г. с основание за превода „ф.*****/29.10.2021 г.“. Вещото лице е посочило, че от представения Контролен лист № 2808 от 21.12.2021 г. за предварителен контрол при извършване на разход по процесната фактура може да се направи извод, че извършената работа е била приета. От счетоводна гледна точка е дадено заключение, че издадената фактура на базата на подписания и от двете страни Протокол за СМР и извършеното плащане по нея са спазени нормативните изисквания. Настоящият съдебен състав кредитира изготвеното и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Основателността на предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което да са задълженията за доставяне на определена 3 стока и извършване на определена услуга, в случая доставка и монтаж на материали по част – отопление за обект ДГ "С." - гр. С., срещу заплащане на парична сума – стойността на доставените и монтирани материали; настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално престиране на цена на доставена стока.

Действително по делото не е представен конкретен писмен договор, сключен между ищцовото дружество и ответната община с посочения по-горе предмет. Същевременно в събраната доказателствена съвкупност се съдържа фактура № *****/29.10.2021 г., издадена от ищеца и с получател – ответника, с основание „плащане по Протокол за СМР № ***“. Фактурата по смисъла на Закона за счетоводството е първичен счетоводен документ, удостоверяващ предоставянето, респективно получаването на определена стока или извършването на дадена услуга и наличието на задължение за плащане срещу това на сума, представляваща цена на стоката или услугата. С оглед правната характеристика на фактурата като счетоводен документ и доколкото между страните по делото не се спори, че процесната фактура е отразена в счетоводството на ищеца и ответника съгласно изискванията на ЗСч, включена е в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС, както и че ответникът е ползвал данъчен кредит по нея, може да се направи извода, че фактурата материализира сключен между страните договор, пораждащ права и задължения за тях. В този смисъл е трайната съдебна практика, която приема, че посочените обстоятелства представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване /така Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, Решение № 46/06.04.2017 г. по гр. д. № 60140/2016 г. на ВКС, Решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г. на ВКС/.

Неоснователно е възражението на ответника за липса на приемане на извършената от ищеца работа, доколкото не е бил съставен двустранен протокол за извършени СМР. Най-напред следва да се посочи, че такъв протокол е съставен от ищеца и представен по делото, като освен това се 4 установи, че същият се съхранява от ответната община в двустранно подписан екземпляр, препис от който обаче не е ангажиран като писмено доказателство по делото. Освен това от ответника не са представени доказателства за разменена между страните кореспонденция в подкрепа на наведените твърдения относно нередовност на издадената фактура, нито за противопоставяне срещу дължимостта на сумата по фактурата, за да се приеме, че е възразил своевременно срещу извършената работа. Напротив, ответникът е отразил фактурата в счетоводните си регистри и е ползвал правото на данъчен кредит, което налага извод, че е налице приемане на извършената работа, дори и да не е бил подписан двустранен приемопредавателен за извършените СМР.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ е основателен и доказан в своя размер. Същевременно от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че след завеждане на исковата молба процесната сума в размер на 4794 лева по фактура № *****/29.10.2021 г. е заплатена от ответника по банковата сметка на ищеца. При това положение предявената главна искова претенция следва да се отхвърли поради направеното в хода на процеса погасяване на вземането.

По отношение на претендираното обезщетение за забава съдът намира следното:

Основателността на главния иск обуславя основателност и на обективно съединения с него и имащ акцесорен характер иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В настоящия случай не се установява между страните да е уговорен друг момент на плащане, поради което следва да се приеме, че забавата на ответника е настъпила на датата на издаване на фактурата - 29.10.2021 г., когато е извършено предаването на стоките.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да се уважи акцесорната претенция за сумата в размер на 883,24 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.10.2021 г. до 21.07.2023 г.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда 5 право на разноски в полза на ищеца. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ищцовото дружество претендира разноски в общ размер от 1741,76 лева, от които 241,76 лева – държавна такса и 1500 лева – адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че посочените разноски следва да се присъдят в пълен размер, доколкото ответната община е дала повод за завеждане на делото и въпреки че е платила главницата, то плащането е направено след подаване на исковата молба.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОВК Инженеринг-Пловдив“ ООД, ЕИК:

201705339, против Община Стамболийски, БУЛСТАТ: 115245280, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4794 лева, представляваща стойността на доставени и монтирани материали за обект ДГ "С." - гр. С. по Протокол за СМР № ***, за които е издадена фактура № ***** от 29.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, поради погасяване на задължението от ответника след подаване на исковата молба.

О С Ъ Ж Д А Община Стамболийски, БУЛСТАТ: 115245280, ДА ЗАПЛАТИ на „ОВК Инженеринг-Пловдив“ ООД, ЕИК: 201705339, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 883,24 лева /осемстотин осемдесет и три лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на 4794 лева за периода 29.10.2021 г. – 21.07.2023 г.