Решение № 261214 от 04.08.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр. София, 04.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VІ-8 състав, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав

СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 35 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К.П.В. против ответника “Н и Д - И.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК ********, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за установяване съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника в размер на 4 000 лева – частичен иск от иск за главница в размер на 146 900 лева, представляваща дължимата стойност за подобрения, направени от ищеца в строяща се жилищна сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, община Столична, ж.к. “*****ул. “********, в следните имоти – офис № 1, офис № 2, офис № 3, офис № 4, ателие № 1, ателие № 5, ателие № 13, апартамент № 2, апартамент № 4, апартамент № 12, апартамент № 14, апартамент № 15, апартамент № 17 и апартамент № 18.

Ищецът твърди, че извършените подобрения са следните: изработване на носещи колони - кофраж (монтаж и демонтаж); изработка на носещи колони – арматура; изработване на носещи колони – бетон; леене на плочи от кота “0” до кота “било” – кофраж (монтаж и демонтаж); леене на плочи от кота “0” до кота “било” – арматура; леене на плочи от кота “0” до кота “било” – бетон; изграждане на покривна конструкция - кофраж (монтаж и демонтаж); изграждане на покривна конструкция – арматура; изграждане на покривна конструкция – бетон; изработване на тераси - кофраж (монтаж и демонтаж); изработване на тераси – арматура; изработване на тераси– бетон; хидроизолация – на покрива; хидроизолация – на тераси; ВИК; ОВИ (отоплителни и вентилационни инсталации); дограма; зидане на вътрешни стени; измазван; топлоизолация; измазване външа фасада; боядисване външна фасада; външни врати; други строително-монтажни работи, съпътстващи изграждането и завършването на сградата.

Ищецът твърди, че в производството по несъстоятелност на ответното дружество по т.д. № 55/2018 г. по описа на Софийски градски съд е включено в списъка на приетите вземания вземането му в размер на 150 000 лева (ведно със законни лихви, такси и разноски в общ размер на 29 208 лева), представляващо стойността на подобрения върху недвижими имоти в гореописаната сграда, които били присъдени с решение от 21.11.2017 г. по ВАД № 20171115006 на Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове. Твърди, че арбитражното решение е постановено на база на извънсъдебно споразумение, сключено на 05.03.2017 г. между ищеца и ответника “Н и Д - И.” ООД, в което длъжникът признава и се задължава да му върне сумата от 150 000 лева, дадена за извършени подобрения в имотите в гореописаната строяща се сграда в гр. София.

Твърди, че с определение от

03.12.2019 г. по възржение на К.Т.вземането му е изключено от списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на ответното дружество.

С оглед уточнението в молба с вх. № 82230/11.08.2020 г. и молба с вх. № 299038/ 07.12.2020 г. ищецът твърди, че е упражнявал фактическата власт върху процесните 14 имота при извършването на твърдените разноски. Твърди, че е бил добросъвестен владелец, като достъпът му бил осигурен от строителя “Н и Д - И.”

ООД.

В дадения срок ответникът “Н и Д - И.” ООД (в несъстоятелност) оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че извършените плащания се отнасят до подобрения в имоти в процесната сграда. Сочи, че всички извършени от ищеца плащания са за продажна цена на апартаменти в сградата – за покупката на неговия апартамент № 16 (16 869 лева), за апартамент № 18, закупен от зетя на ищеца – И.Г.и Р.Г., и за апартамент № 17, закупен на името на М. С..

Сочи, че за апартамент № 16 ищецът К. В. дължи на ответното дружество остатък от продажната цена в размер на 44 431 лева, който не е платен. Сочи, че останалите суми, надхвърлящи продажната цена и платени на строителя преди придобиването на собствеността, не са за подобрения на чужд имот, а са използвани от собственика за увеличаване на стойността на имота.

В дадения срок синдикът на “Н и Д - И.” ООД (в несъстоятелност) – В.А., подава становище, че исковете са неоснователни. Сочи, че в периода 2007 г. – 2010 г. К. В. е заплащал на несъстоятелния длъжник суми, за които са издавани приходни касови ордери. Сочи, че вписаните в касовите ордери основания са за вноска за апартамент, като към онзи момент ищецът е бил обвързан от предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в процесната сграда, а с нотариален акт от 08.07.2011 г. същият е придобил правото на собственост върху апартамент № 16, като в договора страните са удостоверили, че част от продажната цена в размер на 16 869 лева е била вече платена. Сочи, че от представените ордери не може да се заключили, че заплатените суми съставляват заплащане на действия, които подобряват чужд имот, а по-скоро са част от продажната цена на имота. Сочи, че сумите, които надхвърлят продажната цена на имота и са платени преди придобиването на собствеността, са дадени от собственика на имота и нямат качеството на средства за подобрения, дори да са разходвани за увеличение на неговата стойност. Сочи, че са неотносими писмените доказателства относно плащания по договори за охрана, тъй като не съставляват подобрение и не са посочени като такова и от самия ищец.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявения иск и направените твърдения. Оспорва доводите на ответника и на синдика. Твърди, че надплатените средства в процеса на строежа са дадени и използвани за извършване на СМР за доизграждане на жилищната сграда. Твърди, че именно с тези средства е увеличена стойността на имотите в доизграждащата се сграда, сочени от него като подобрения. Твърди, че разходите за охрана и СОТ са направени за цялата сграда.

Твърди, че с влязлото в сила и окончателно арбитражно решение по ВАД № 20171115006 на Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове, ответникът е осъден да заплати на настоящия ищец сумата от 150 000 лева, представляваща стойността на подобренията в горепосочените имоти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на това дело до окончателното изплащане на сумите, както и е осъден ответникът да търпи упражненото от ищеца право на задържане. Твърди, че не дължи на ответното дружество сумата от 44 431 лева, а и това е ирелевантно за настоящото производство.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания на предявения иск. Сочи, че представеното от ищеца споразумение от 05.03.2017 г. е подписано единствено във връзка със снабдяване с изпълнително основание за твърдените от ищеца подобрения и упражняването на право на задържане по реда на чл. 70-72 от ЗС върху имотите, които били предмет на публична продан по изпълнително дело № 20118390400448 по описа на ЧСИ И.М.-К.с рег. № 839 на КЧСИ. Сочи, че платежните нареждания са за цената на апартамент № 16, но не и за подобрения и то по банкова сметка ***, различно от ответното дружество “Н и Д - И.” ООД (н.).

В проведеното на 18.05.2021 г. съдебно заседание ищецът е направил искане за увеличаване на частичния иск от 4 000 лева до пълния размер на главницата от 150 000 лева. С определение от съдебно заседание, проведено на 18.05.2021 г., съдът е оставил искането без уважение, като е приел, че с оглед необходимостта от своевременното очертаване на кръга на кредиторите в производството по несъстоятелност законодателят е предвидил кратки преклузивни срокове за осъществяване на процесуалните права в това производство.

Предявяването на иска по чл. 694 от ТЗ е ограничено с такъв срок, като в ал. 6 на чл. 694 от ТЗ е предвидено, че искът се предявява в 14-дневен срок от датата на обявяване в Търговския регистър на определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. В случая съдът по несъстоятелността се е произнесъл с определение от 03.12.2019 г. по т.д. № 55/2018 г. на СГС, като законоустановеният 14-дневен срок е изтекъл към датата на съдебното заседание, поради което е недопустимо в хода на процеса увеличаване на претенцията по реда на чл. 214 от ГПК, с оглед законоустановения преклузивен срок. Прието е също като допълнителен аргумент, че по същия начин не може тази част от сумата, която не е първоначално заявена в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ, да бъде предявена и в самостоятелно производство, защото същото би било недопустимо именно поради изтичане на преклузивния 14-дневен срок, установен от закона.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че с решение № 1001/22.05.2018 г. по търговско дело № 55/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-20 състав, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на “Н и Д - И.” ООД, определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, обявено е дружеството в несъстоятелност и производството по делото е спряно. Решението е вписано в Търговския регистър на 29.05.2018 г.

С решение № 962/21.05.2019 г. по търговско дело № 55/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-20 състав, на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ производството по несъстоятелност е възобновено. Решението е вписано в Търговския регистър на 22.05.2019 г.

По делото не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че в срока по чл. 685, ал. 1 вр. с чл. 632, ал. 3 от ТЗ с молба с вх. № 80120/18.06.2019 г. настоящият ищец К.П.В. е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност на длъжника “Н и Д - И.” ООД (в несъстоятелност).

Видно от събраните по делото писмени доказателства и служебно извършена справка в Търговския регистър, в списъка на приетите вземания на кредиторите на “Н и Д - И.” ООД (несъстоятелност), предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, са включени вземания на ищеца за главница в размер на 150 000 лева, представляваща стойността на направени подобрения върху недвижими имоти съгласно изпълнителен лист от 01.12.2017 г. по т.д. № 3179/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, издаден въз основа на решение от 21.11.2017 г. по ВАД № 20171115006 на Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове за 2017 г., както и за лихви и разноски. Част от предявената главница в размер на 4 000 лева е предмет на настоящото производство.

Списъкът е обявен в Търговския регистър на 10.07.2019 г.

Срещу списъка на приетите вземания в частта, в която вземанията на настоящия ищец са приети, е подадено възражение от кредитора К.Г.Т.с вх. № 93589/19.07.2019 г., с пощенско клеймо от 17.07.2019 г.

Като е прието за основателно подаденото възражение срещу вземането на К.П.В., с определение № 6467/03.12.2019 г. по т.д. № 55/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, е изменен списъкът на приетите вземания на кредиторите на “Н и Д - И.” ООД (в несъстоятелност), като вземанията на този кредитор са изключени от списъка. Определението на съда е обявено в Търговския регистър на 03.12.2019 г.

Исковата молба е подадена от К.П.В., с вх. №

157691/19.12.2019 г., с пощенско клеймо от 17.12.2019 г., по делото по несъстоятелност и с разпореждане на съдията-докладчик е изпратена за образуване на ново дело.

По настоящото дело е представено от ищеца Решение от 21.11.2017 г. по ВАД № 20171115006 на Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове, с което на основание чл. 72 от ЗС във връзка с чл. 79 от ЗЗД “Н и Д - И.” ООД е осъдено да заплати на К.П.В. сумата от 150 000 лева, представляваща стойността на подобрения върху следните недвижими имоти: офис № 1, офис № 2, офис № 3, офис № 4, ателие № 1, ателие № 5, ателие № 13, апартамент № 2, апартамент № 4, апартамент № 12, апартамент № 14, апартамент № 15, апартамент № 17 и апартамент № 18, находящи се в сграда с идентификатор ***., с административен адрес: гр. София, община Столична, ж.к. “*****ул. “********, както и е осъдено “Н и Д - И.” ООД да търпи валидно упражненото в рамките на процеса право на задържане от страна на К.П.В. върху тези имоти. От мотивите на арбитражното решение се установява, че решението е постановено въз основа на извънсъдебно споразумение от 05.03.2017 г., сключено между “Н и Д - И.” ООД и К.П.В., и при признание на иска от страна на ответника “Н и Д - И.” ООД.