Решение № 167 от 05.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр.П., 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД –П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500219 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №97/30.01.2023г., постановено по гр.д.№2631/2022г. по описа на РС-П. е отхвърлен иска за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца Б. С. С., ЕГН **********, от грП., ул.„Д.К.- Н.“ №10, ет.1, ап.1, със Заповед №98/18.04.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, издадена от управителя на дружеството ответник „Рийджън фруут“ ЕООД- гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 53, бл.2, ал.1, ЕИК 202594952, връчена на 16.06.2022г., с която заповед е констатирано, че в резултат на уволнението ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.221, ал. 1 от КТ в размер 1420лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Б. С. С., чрез пълномощника му Адвокатско дружество „Л.ИС.“.

Твърди се в същата, че постановеното решение е незаконосъобразно. В тази насока се визира, че неправилен е изводът на съда, че при издаването на процесната заповед не е нарушена разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ.

Счита се, че същата е нарушена, като заповедта не е мотивирана, тъй 1 като в констативната й част, където е казано, какво е нарушение се счита, че е извършено е посочено, че се счита, че е извършено нарушение по чл.187, ал.1, т.1 от КТ, без да е посочено счита ли се, че е извършено нарушение на чл.190 от КТ, в който са изброени нарушенията, за които се налага най- тежкото дисциплинарно наказание- уволнение.

Приема се, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, с която се определят елементите на заповедта за дисциплинарно наказание е императивна. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно.

Твърди се, че дисциплинарното уволнение може да бъда наложено само при наличието на изрично и изчерпателно визираните хипотези по чл.190, ал.1 от КТ. В този смисъл се приема, че от съдържанието на заповедта е видно, че в същата разпоредба на чл.190 от КТ е посочена, само като основание за налагане на дисциплинарно наказание, без да е посочена констатация за извършено нарушение, попадаща в обхвата на същата разпоредба. Обстоятелството, че наказващият орган не е квалифицирал твърдените нарушения на трудовата дисциплина, съобразно хипотезите на чл.190 от КТ има за последица не само немотивиране на заповедта, но на практика ищецът бива лишен от възможността да се защити, а извършването на съдебен контрол за нейна законосъобразност би било невъзможно.

Сочи се, че следва да се отбележи и че разпоредбата на чл.187, ал.1, т.1 от КТ съдържа четири предложения за видове дисциплинарни нарушения, а в констативната част на заповедта не е посочено, кое от тези предложения се визира, т.е. кой вид дисциплинарно нарушение се счита, че е извършено, поради което не става ясно, има ли извършено нарушение по този текст и ако да, какво точно като вид, освен това нарушенията по посочения текст сами по себе си не съставляват основание за дисциплинарно уволнение.

Твърди се, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че въпреки, че процедурата по чл.193, ал.1 от КТ е нарушена за част от посочените в заповедта дати- от 12.04.2022г. до 18.04.2022г., то същата е законосъобразна, понеже процедурата по чл.193, ал.1 от КТ е спазена по отношение на останалите дати, посочени в заповедта. В този смисъл се приема, че за визираното нарушение- неявяване на работа на дати 12.04.2022г., 13.04.2022г., 14.04.2022г., 15.04.2022г. и 18.04.2022г., 2 ответникът не е изпълнил задължението си да поиска и да изслуша обясненията на ищеца, респективно да приеме писмени такива, а направо е пристъпено към налагане на дисциплинарно наказание, с което на ищеца не е дадена възможност да се защити в рамките на дисциплинарното производство.

Счита се, че допуснатото нарушение по чл.193, ал.1 от КТ по отношение на неявяването на работа на ищеца на датите от 12.04.2022г. до 18.04.2022г. води до незаконосъобразност на атакуваната заповед, даваща основание за нейната отмяна.

Визира се, че едно от основанията, на които с атакуваната заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е чл.190, ал.3 от КТ- системно нарушаване на трудовата дисциплина. Според съдебната практика, за да е налице системно нарушаване на трудовата дисциплина по смисъл на чл.190, ал.3 от КТ, следва да са извършени от работника или служителя три или повече нарушения на трудовата дисциплина. В случая се счита, че не са налице три или повече нарушения. Излагат се съображения в тази насока.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и се постанови ново такова с което се отмени Заповед №98/18.04.2022г. на „Рийджън Фруут“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Д.Б. с която е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя.

Моли се за присъждане на сторените съдено- деловодни разноски.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- „Рийджън Фруут“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Д.Б..

В съдебно заседание, жалбоподателят Б. С. С., редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалния му представител Адвокатско дружество „Л.ИС.“, представлявано от адв.Л.-Г.- От страна на последната е подадена молба в която се заявява, че се поддържа подадената въззивна жалба.

Искането е тя да бъде уважена, като основателна с отмяна на обжалваното съдебно решение. Дадена е възможност за представяне на писмени бележки, такива се представени, но не в указания от съда.

Ответникът по жалбата- „Рийджън фруут“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адв.И. П..

3

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС-П. е образувано по подадена искова молба от страна на Б. С. С. от грП. срещу работодателя му „Рийджън фруут“ ЕООДСофия, с която са предявени искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със Заповед №98 от 18.04.2022г., като с отмяната да бъде прието, че ищецът не дължи на бившия си работодател обезщетение в размер едно брутно месечно трудово възнаграждение- 1420 лв.

В исковата молба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на заповедта поради неизпълнение на задължението на работодателя да поиска обяснения от работника за част от отсъствията /от 12.04.2022г. до 18.04.2022г.8, а също и поради липса на конкретно описание на нарушенията единствено било казано: „лицето не се е явило на работа на следните дати: ...“ /следват изброени 19 дати/.

Твърди се, че не ставало ясно в какво се изразяват нарушенията, какъв е видът им и дали попадат в обхвата на чл.190 от КТ. Непълна била правната квалификация на нарушенията по чл.187, ал.1, т.1 от КТ и не била посочена връзка с чл.190.

Сочи се, че не било описано в заповедта за уволнение, с коя от споменатите три покани, за кое от нарушенията са поискани обяснения. За четири от датите ищецът заявява, че има издаден болничен лист, представен на работодателя.

В срок на подадената искова молба е постъпил писмен отговор от страна на ответникът „Рийджън фруут“ ЕООД- София. В него се оспорва иска, като се описват подробно какви искания във връзка с отсъствията от работа е отправял до работника и какви отговори и твърдения за извинителни причини е давал работникът.

Искането е да се отхвърли предявения иск, като неоснователен Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие от фактическа страна следното:

Видно от Трудов договор от 11.02.2022г.- л.6-7 се установява, че 4 същият е сключен между ищеца като работник и ответното дружество като работодател и по силата на който, първия е назначен на длъжност електромеханик с пълно работно време и място на работа- промишлена сграда на работодателя в грП., с месечно трудово възнаграждение в размер 1420лв., със срок на предизвестието за прекратяване от 30 дни.

Видно от Разписка- л.25 се установява, че на 05.03.2022 г. на ищеца му било връчено чрез куриер искане за обяснение във връзка с дисциплинарно нарушение, на основание чл.193, ал.1 от КТ от дата 04.03.2022г., с което работодателят го кани да обясни писмено неявяването си на работа на дати 23.02., 24.02., 25.2.,28.02., 01.03., 02.03. и 04.03., като му е определен срок за представяне на обясненията до 09.03.2022г.

В Обяснение от 05.03.2022г.- л.24 подадено от ищецът, последния излага данни, че на 22.02.2022г. се е намокрил, миейки камерите и е настинал сериозно. Освен това лекувал възпаление на предходно изваден зъб, от който обаче част останала неизвадена. Лекувал го частен стоматолог, който отказал да му издаде документ, защото това би довело до конфликт с личния му стоматолог. Антибиотиците, предписани за възпалението, заедно с прахчетата за настинката, довели до гадене, повръщане и потене и ищецът бил неспособен да се яви на работа. Болничен не могъл да вземе, защото бил здравно неосигурен и финансово зле, така че не можел и да си плати. В обяснението моли отсъствията да бъдат отразени като неплатен отпуск, ако е възможно.

Видно от Писмо- искане от 01.04.2022г.- л.26, връчено му лично /по данни на св.Г.- при явяването му на работа на 04.04.2022г. се установява, че от ищеца са поискани отново във връзка с дисциплинарно нарушение обяснения за отсъствието му от работа на 28.03., 29.3., 30.03., 31.03. и 01.04., като е определен срок за представяне на такива до 06.04.2022г.

От Обяснение от 06.04.2022г- л.27 се констатира, че ищецът излага данни в насока, че е бил болен с хрема, болки и висока температура, поради което не се явил на 01.04., а по преценка на личния лекар му бил издаден болничен лист само за периода 28.03.- 31.03.2020г.

Видно от Болничен лист издаден на 29.03.2022г.- л.57 се установява, че същият е бил с режим на лечение: домашно- амбулаторен от 28.03.2022г. до 31.03.3022г.

5

Видно от Писмо- искане на ответника от 11.04.2022г.- л.28, връчено чрез куриер на ищеца с разписка- л.31 на 12.04.2022г. са поискани от последния искане за обяснение за отсъствия от работа от 08.04. и 11.04.2022г.

От Обяснение от 12.04.2022г- л.29, С. е дал обяснения в насока, че не се явява поради конфликт и месене в работата му от страна на друг служител /описват се причините за конфликта, свързани с елементи от изпълняваната работа/, не може да се разбира с него, среща и други трудности покрай организацията на работата от работодателя, поради което не е възможно повече да работи на това място и на 08.04.2022г. е писал до секретарката на работодателя, че се отказва.

Видно от Заповед за налагане на дисциплинарно наказание №98/18.04.2022г.- л.9 се установява, че работодателя на ищеца е наложил на същия дисциплинарно наказание уволнение на ответника. В нея като описание на нарушението било посочено, че С. не се е явил на работа на дати 23.02., 24.02., 25.02., 28.02., 01.03., 02.03., 04.03., 28.03., 29.03., 30.3.,

31.03. и 01.04., 08.04., 11.04., 12.04., 13.04., 14.04., 15.04. и 18.04.2022 г. В същата са описани трите искания за обяснения и дадените обяснения, като работодателят е посочил, че описаното в обясненията има субективен характер и не е основание за освобождаване от дисциплинарно наказание. В заповедта е посочено, че работникът дължи обезщетение в размер едно брутно трудово възнаграждение или 1420 лв., на основание чл. 221, ал. 2 от КТ. Съдържа се и изявление за частично прихващане на обезщетението с неизплатеното на работника трудово възнаграждение в размер 366,50лв.

Видно от Нотариална покана- л.8 се установява, че работодателят на 04.05.2022г. е представил заповедта на нотариус с цел връчване, като това е реализирано от страна на последния по отношение на ищеца на 16.06.2022г.

В показанията си св.Г. коментира изготвянето на писмата- искания от страна на управителя на фирмата- ищец и получавеното им от куриер.