Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2988 от 22.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11553/2025
Вид
Решение № 2988
Подписан
22.07.2026
В сила
22.07.2026
Състав
Елена Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2988 гр. Варна, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110111553 по описа за 2025 година

Производството образуването по искова молба от С. Д. А., ЕГН ********** постоянен адрес: гр. Варна, *********** срещу ***********, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр. *********** с управител ***********.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждане на ***********, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр. *********** с управител *********** да заплати на С. Д. А., ЕГН ********** постоянен адрес: гр. Варна, *********** сума в размер на 2403,07 евро, представляваща заплатена от ищцата продажна цена по Договор за покупко-продажба от ***********г. на л.а. *********** с идентификационен номер ***********, който е развален от ищцата, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.10.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищцата и съпругът й през есента на 2024г. решили да закупят семеен автомобил, като след търсене се спрели на л.а.

*********** с идентификационен номер ***********, продаван от ответника в гр.***********.

На 28.09.2024г. ищцата и съпруга й направили първоначален оглед на автомобила и заплатили 700 лева задатък, за което ответникът издал разписка на гърба на визитната му картичка. Страните се споразумели за продажна цена 1 на автомобила в размер на 4700 лева.

На *********** г. страните сключили договор за покупко — продажба с предмет на договора л.а. *********** с идентификационен номер ***********. Обявена цена в договора за покупка продажба нямало.

Продавачът издал фактура ***********/*********** г. в размер на 1800 лева, като обяснил на ищцата, че прави това с цел спестяване на данъци.

Автомобилът заедно с документите бил предаден на ищцата от *********** – приятел на управителя на ищцовото дружество ***********. В присъствието на съпруга си и братовчед му, ищцата предала на *********** и остатъка от продажната цена в размер на 4000 лева.

Ведно с договора била представена декларация пред Българска Рециклираща Компания АД, съгласно която вносител на автомобила от *********** е *********** - ответното дружество. Свидетелство за регистрация на италиански език № *********** и документ от публичен регистър за автомобили на италиански език. Представен бил договор за покупко продажба на л.а. в *********** с италиански гражданин *********** *********** и ***********.

След като са приключили сделката *********** съдействал на ищцата да получи разрешение за временно движение № ***********. След като получили разрешение за временно движение № *********** и временен номер ***********, ищцата и съпругът й отпътували за гр. Варна.

На 10.10.2024 г. автомобилът бил представен от *********** (пълномощник - регистратор на С. Д. А.) пред ОД МВР Варна - сектор Регистрация. Установило се съмнение за неавтентичен регистрационен талон (Свидетелство за регистрация на МПС образец ***********). След установяване на неистинските документи се образувало досъдебно производство № *********** г. по описа на Трето РУ при ОД МВР Варна. По време на производството се потвърдило, че свидетелство за регистрация на МПС (Образец ***********) не е истинско. Наблюдаващият прокурор прекратил производството и върнал автомобила на С. Д. А..

Към момента на предявяване на исковата молба автомобилът се намирал във владение на ответника, като му бил предаден на 05.10.2025г., след като като управителя на дружеството обещал да извърши регистрация, но без резултат.

2

Твърди се, че процесния договор няма вещно прехвърлително действие, тъй като ответното дружество не е собственик на процесния автомобил.

С молба от 10.12.2025г. заявява, че разваля процесния договор поради виновно неизпълнение от страна на ответника, тъй като същия не може да изпълни задължението си по него да прехвърли собствеността върху процесния автомобил. Дава срок на ответника до провеждане на първото по делото осз да изпълни задължението си по договора.

Въз основа на горните доводи се иска уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответната страна по делото.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът не се явява и не се представлява.

Ответникът по иска, редовно уведомен за висящността на производството и насроченото по делото съдебно заседание /съобщението до ответника, с което му се дава право на отговор му е било връчено чрез управителя му на 10.03.2026г., а за насроченото заседание на 14.06.2026г. на основание чл.41, ал.1 от ГПК/, не е подал писмен отговор в предоставения му срок, не се явява и представлява в първото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Съдът, взема предвид, че с връченото на ответника съобщение на 10.03.2026г., ведно с препис от Разпореждане № 44794/11.12.2025г. и с връчване на призовка за насрочено открито съдебно заседание на 14.06.2026г. ведно с Определение № 7358/22.05.2026 са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Съдът намира, че предявения иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приобщените доказателства:

Договор за покупко-продажба на МПС *********** от 02.09.2020 г.

Удостоверение за регистрация на МПС *********** с дата на първоначална регистрация 10.12.2007 г. и Удостоверение за изпълнение на процедура от Публичен автомобилен регистър на гр. *********** (провинция 3

***********), представени на италиански език и в превод на български език, визитка на ***********, Протокол за доброволно предаване на л.а.

*********** от 10.10.2024 г., Декларация от ***********, Фактура № 225/*********** г. за закупуване на л.а. ***********, Договор за покупкопродажба на МПС от *********** г., Разрешение за временно движение № ***********, Постановление от 10.06.2025 г. за прекратяване на наказателно производство по пр.пр.№ *********** г. на ВРП.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 във вр. с чл. 239 ГПК и следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло.

С оглед уважаване на предявения иск и направеното от ищцата искане следва да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Според доказателствата за сторените от ищцата разноски, те са следните държавна такса за обезпечение на бъдещ иск по чл.390 от ГПК в размер на 20,45 евро, адвокатски хонорар за обезпечителното производство – 204,52 евро, държавна такса по исковата молба – 96,12 евро, адвокатски хонорар по исковото производство – 357,90 евро. На ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 678,99 евро.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД ***********, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр. *********** с управител *********** да заплати на С. Д. А., ЕГН ********** постоянен адрес: гр. Варна, *********** сума в размер на 2403,07 евро, представляваща заплатена от ищцата продажна цена по Договор за покупко-продажба от ***********г. на л.а. *********** с идентификационен номер ***********, който е развален от ищцата, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.10.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „*********** 01“ ЕООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр. *********** с управител *********** да заплати на 4

С. Д. А., ЕГН ********** постоянен адрес: гр. Варна, *********** разноски по обезпечителното производство по чл.390 от ГПК и по настоящото исково производство в размер на общо 678,99 евро, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от постановеното решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5