Решение № 95 от 21.10.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Гълъбово, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20245550100077 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК. Производството е образувано по искова молба на А. И. Т. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД. Ищецът твърди, че между него и „СИТИ КЕШ“ ООД, в качеството си на кредитодател бил сключен договор за потребителски кредит № ****** към искане № 9284266, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 44,5%, годишен процент на разходите 54,52%. Сочи, че съгласно чл.5, ал.1 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с поне едно обезпечение - банкова гаранция или поръчител. Съгласно чл.11, ал.1 от Договора, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.5, ал.1 от договора, същият дължал неустойка на кредитора в размер на 870,81лева, която следва ло да престира разсрочено заедно с погасителната вноска. Твърди, че е усвоил изцяло заемният ресурс, но не е изплатил процесната неустойка. Излага съображения, че не дължи плащания за същата, поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че предвидената неустойка в размер на 870,81 лева била загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, дококото тя била близо 50% от заетата сума в размер на 1000, 00 лева, а кумулирането й към погасителните вноски водило до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Излага подробни съображения, във връзка със заобикаляне ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР - неустойката представлявала близо 50% от заетата сума.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае нищожността на клаузата от договор за потребителски кредит № ****** към искане № 9284266 от 08.12.2023г. /обективирана в 1 чл.11, ал.1/ предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 870,81лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК аните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, с който оспорва искът по същество и предявява насрещен иск против А. И. Т. за заплащане сумата от 1000 лв., представляваща главницата по Договор за потребителски кредит № ****** от 08.12.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Ответникът по насрещния иск А. И. Т. го оспорва като неоснователен. Твърди, че договорът за кредит е недействителен и като такъв не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца А. И. Т., в качеството му на кредитополучател, и „СИТИ КЕШ“ ООД – гр.

София, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 08.12.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит, в размер на 1000 лева срещу задължението на последния да го върне на 8 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 44,50 % и ГПР в размер на 54,52 %. В т.5 от процесният договор е посочено, че страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: банкова гаранция или поръчител, в срок до 3 дни от сключване на договора. Предвидено е в чл.11 на процесния договор, че ако не предостави договореното в чл.5 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или ако то не отговаря на условията, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 870,81 лв. Съгласно представения по делото погасителен план по договора за кредит, заедно с включена неустойка в размер на 870,81 лв., общата сума за погасяване по кредита е 2096 лв. Съгласно чл. 3, т.12 от договора за потребителски кредит от 08.12.2023 г. общата сума за плащане е 1225,19 лв., от които: главница - 1000 лв. и договорна лихва – 225,19 лв.

В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство или банкова гаранция. В чл. 11 от договора е уговорено предвиденото в договора обезпечение – същото следва да се предостави в срок от 3 дни от сключване на договора чрез поръчителство или банкова гаранция, както и е уговорена неустойка в размер на 870,81 лв.

Сключеният между страните договор попада под правната регламентация на Закона за 2 потребителския кредит.

Съдът намира претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок /чл. 11 вр. чл. 5 от договора/ за нищожна като неравноправна клауза, за която съдът следи и служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.).

Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл.

21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка възлиза на значителна част от заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в 3 погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително със значителна сума спрямо предоставената главница. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.

Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, което 4 задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.