Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1659 от 04.10.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3883/2023
Вид
Решение № 1659
Подписан
04.10.2023
В сила
07.02.2024
Състав
Атанаска Анастасова Анастасова

Цитирани разпоредби

  • чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125 ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.179 ал.1 пр.4 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 1659 гр. Пловдив, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330203883 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 704971F705785/01.06.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „М. Т.“ ООД, ЕИК *** за нарушение на чл.125 ал.5 вр. чл.125 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.179 ал.1 пр.4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Жалбоподателят „М. Т.“ ООД, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание се представлява от адв. М., който поддържа жалбата и претендира разноски.

Въззиваемата страна Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт Димитрова, която моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки доводи в тази насока. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 19.04.2023г. след извършена служебна проверка от служители на ТД на НАП Пловдив било установено, че жалбоподателят „М. Т.“ ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.03.2023г. – 31.03.2023г., а именно до 18.04.2023г., включително.

Справката-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС била подадена на 11.05.2023г. в ТД на НАП Пловдив по електронен път с вх. № 16005450337/11.05.2023г.

Констатираното било квалифицирано като нарушение на чл.125 ал.5 вр. чл.125 ал.1 от ЗДДС, за което на 12.05.2023г., след изпратена преди това покана, срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № F705785/12.05.2023г. от св. П. Т. Д.-К., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП Пловдив.

Възражение било депозирано в срок, не то било прието за неоснователно от административнoнаказващия орган.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с което наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактология по случая и на основание чл.179 ал.1 пр.4 от ЗДДС наложил на жалбоподателя „М. Т.“ ООД административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125 ал.5 вр. чл.125 ал. 1 от ЗДДС.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитана актосъставителят Д.-К., която потвърждава отразените в акта констатации. Допълва, че е съставила два акта – един за неподаване в срок на справка-декларация и втори – за неподаване в срок на отчетните регистри, като потвърждава, че справката е била подадена преди да бъде издаден актът.

Съдът кредитира показанията на св. Д.-К. като обективни, непротиворечиви, кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства - АУАН № F705785/12.05.2023г., документ вх. № 70-00-5057/19.05.2023г., възражение, уведомление за приемане постъпили от „М. Т.“ ООД данни от справкатадекларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби за данъчен период м. март 2023 г.,Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в 14-дневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него, като такива не са били депозирани. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

2

Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл.57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че действително за данъчен период 01.03.2023г.-31.03.2023г. жалбоподателят „М. Т.“ ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок до 18.04.2023г. да подаде справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив, с което не е изпълнил задължението си по чл.125 ал.5 вр. чл.125 ал.1 от ЗДДС, като обстоятелствата, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение не се оспорват от никоя от страните по делото.

Въпреки това настоящата съдебна инстанция намира, че при санкционирането му за деянието по чл.125 ал.5 вр. чл.125 ал.1 от ЗДДС е допуснато нарушение на материалния закон.

Съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по чл.96, 97, 97а, 99 и чл.100, ал.1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, а според правилото на чл.125 ал.3 от ЗДДС заедно със справката-декларация по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период.

Нарушението по чл.125 ал.5 от ЗДДС е на просто извършване, като съставомерната форма на изпълнителното му деяние представлява бездействие да се изпълни задължението за подаване в срок на посочените в правната норма данъчни документи.

В процесния случай задълженията за подаване на справка-декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните от значение за законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/. Задълженията за подаване на справки-декларации и на отчетни регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл.125 ал.3 от ЗДДС/ се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК, като частично изпълнение е технически невъзможно, доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл.125 ал.7 от ЗДДС, не допуска отделно подаване и приемане на справка-декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка-декларация.

По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13/20.12.2021г. по тълк. д. № 1/2021г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 6/22.06.2017г. по тълк. д. № 6/2016г. на Върховен административен съд и Тълкувателно решение № 14/21.12.2021г. по тълк. д.

№ 3/2021г. на Върховен административен съд, преценката дали деецът е 3 извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл.18 от ЗАНН се прави въз основа на следните обстоятелства:

- дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние;

- дали установените противоправни действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет.

Задълженията за подаване на справка-декларация и на отчетни регистри за един и същи данъчен период, както се посочи по-горе, нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел – надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, необходими за формирането на данъчния резултат за съответния данъчен период.

Съгласно нарочната законодателна воля /чл.125 ал.3 от ЗДДС/ задължението за подаване на справка-декларация и на отчетните регистри към нея се изпълнява наведнъж, едновременно и по един и същи начин – по електронен път при условията и по реда на ДОПК.

При така изяснените принципни положения относно правния характер на задължението по чл.125 ал.5 от ЗДДС настоящият състав приема, че изпълнението на това задължение /за подаване на справка-декларация и на отчетни регистри/ се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението му представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие. Следователно неподаването както на справкатадекларация, така и на отчетните регистри или неподаването им в срок се осъществява чрез единно поведение и представлява едно бездействие, в нарушение на една материалноправна норма – чл.125 ал.5 от ЗДДС, като води и до един и същи противоправен резултат по недеклариране на данък по реда и в срока, установени от закона.

Нарушението може да бъде осъществено в две алтернативни форми на изпълнителното деяние – недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но и в двата случая се върши едно единно нарушение, за което следва на основание чл.18 от ЗАНН да се наложи една санкция. В процесната хипотеза е налице деклариране на данъка извън установения срок, което следва да се приеме и за по-малко укоримата форма на изпълнителното деяние. Наказващият орган обаче незаконосъобразно е мултиплицирал отговорността на жалбоподателя, като за едно бездействие е наложил две отделни имуществени санкции – една за неподаването в срок на справка-декларацията за данъчен период 01.03.2023г. - 31.03.2023г. и още една за неподаването в срок на отчетните регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. Броят на нарушенията не зависи от броя на неподадените в срок документи, а от това колко съставомерни деяния са извършени. В този смисъл са Решение № 1283/23.06.2021г. по к. а. н. д. № 465/2021г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2123/11.11.2021г.

4 по к. а. н. д. № 2112/2021г. на Административен съд – Пловдив.

На настоящия състав е служебно известно, че АНД № 3884/2023 по описа на ПРС има за предмет издадени АУАН № F705788 от 12.05.2023г. и НП № 704973-F705788/01.06.2023г., с които същият субект е наказан за неподаване в срок на отчетните регистри за същия данъчен период 01.03.2023г. - 31.03.2023г. С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон, административнонаказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса. Това води до извод за незаконосъобразност на процесното НП, поради което същото следва да бъде отменено.

Отделно от горното, съдът намира, че в случая са били налице и предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайните деяния от същия вид поради значителния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. За такива се приемат отстраняването на последиците на нарушението в кратък и разумен срок, като нарушението е отстранено преди да бъде съставен АУАН, липсата на настъпили вредни последици, нулевият резултат на забавената справка-декларация и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, изрично посочено в НП, т. е. към датата на деянието липсват влезли в сила наказателни постановления за такъв вид нарушения.

Съдът не може да се съгласи с посочените отегчаващи вината обстоятелства, а именно значителен период на закъснение на подаване на справката-декларация. Изтичането на по-малко от 30 дни за отстраняване на нарушението съдът преценя като не особено значителен период, като в този смисъл Решение № 1462/1.08.2023г. по к. а. н. д. № 1238/2023г. на Административен съд – Пловдив.