Решение № 88 от 17.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Евстатиева

Членове:

Петко Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Ина Зяпкова в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Весела Евстатиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300602720 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Ст.П. защитник на подс. П. Х. Т. срещу Присъда рег.№ 165/17.09.2025г., постановена по НОХД № 1002 / 2025г. по описа на Пловдивски районен съд. С този съдебен акт подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК за това, че на 07.11.2021 г. в гр.Пловдив е причинил другиму - на П. Я. Я. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната раменна кост в горната й част, довело до трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник, поради което и на основание чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален ОБЩ режим.

Районният съд се е произнесъл по предявените граждански искове, като е осъдил подсъдимия П. Т. да заплати на П. Я. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени болка и страдание от счупването на дясната раменна кост в горната й част, ведно със законната лихва от 07.11.2021г. до окончателното заплащане на сумата, като отхвърлил 1 иска над уважения до пълния предявен размер от 15 000 лева.

Осъдил е подсъдимия Т. да заплати на П. Я. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени болка и страдание от нанесеното счупване на носните кости с обхващане на носния хрущял, ведно със законната лихва от 07.11.2021г. до окончателното заплащане на сумата и е отхвърлил иска над уважения до пълния предявен размер от 2000 лева.

Осъдил е подсъдимия да заплати на П. Я. сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени болка и страдание от причинената контузия на гръден кош, гърба и таза, ведно със законната лихва от 07.11.2021г. до окончателното заплащане на сумата, като отхвърлил иска над уважения до пълния предявен размер от 1500 лева.

Осъдил е подсъдимия да заплати на П. Я. сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени болка и страдание от контузия и охлузване на лицето, ведно със законната лихва от 07.11.2021г. до окончателното заплащане на сумата, като отхвърлил иска над уважения до пълния предявен размер от 1000 лева.

Осъдил е подсъдимия Т. да заплати на П. Я. сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинените болка и страдание от кръвонасядания по корема, ведно със законната лихва от 07.11.2021г. до окончателното заплащане на сумата, като отхвърлил иска над уважения до пълния предявен размер от 500 лева.

Първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ поради недоказаност предявения от П. Я. Я. против подсъдимия П. Х. Т. граждански иск за сумата от 3568,60 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - заплатени във връзка с лечението консумативи, медицинско обслужване, медикаменти и освидетелстване.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства /2 бр.дискове/ да останат приложени по делото, произнесъл се е и по разноските в следния смисъл: Възложил е в тежест на подсъдимия да заплати на П. Я. Я. сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща направени разноски за платен адвокатски хонорар; да заплати по сметка на Районен съд гр.Пловдив сумата от 540 /петстотин и четиридесет/ лева държавна такса върху уважения общ 2 размер на гражданските искове и направените разноски в хода на съдебното производство в размер на 200 лева; а по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски на досъдебното производство в размер на 1950 лева.

В жалбата и допълнението към нея се изразява недоволство срещу постановената присъда с възражения за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Акцентира се върху липсата на несъмнено доказано обвинение, множество противоречиви доказателства, неустановен механизъм на причинените нараняванията и неясно субективно отношение към стореното. Иска се от въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова оправдателна или алтернативно да върне делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при липса на мотиви. Доводи се излагат и относно несправедливостта на наказанието, като при евентуалност се претендира неговото намаляване, както и редуциране на присъдените граждански обезвреди. Излага се възражение за прекомерност на разноските.

Горните оплаквания се поддържат и идентични доводи на съдебното производство от подсъдимия и защитника му.

Прокурорът дава становище за неоснователност на въззивната жалба, което се поддържа от частния обвинител и граждански ищец и неговите повереници. Прави се искане за потвърждаване на атакуваната присъда.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за доказана изложената по-долу фактическа обстановка:

Пострадалият П. Я. и свид.В.С.Ч. се познавали от преди и до края на 2019г. поддържали близки отношения. Я. предоставял различни суми на Ч., като през септември 2019г. й дал 900 лева в заем. След раздялата им Я. и Ч. често се срещали, като Я. посещавал и работното място на Ч. - павилион за катми в близост до жп прелеза на бул.“Шести септември“ в гр.Пловдив. През лятото на 2021г. Ч. започнала връзка с подс.П. Т. и двамата заживели заедно.

Я. разбрал за това, а междувременно Ч. не му връщала парите, които й бил дал 3 в заем.

През есента на 2021г. Я. решил да си поиска парите и на 07.11.2021г. заедно с неговия приятел – свид.К. Л. отишъл до квартирата на Ч., в която живеела с подс.Т. в гр.Пловдив, на ул.*. Я. помолил Л. да извика Ч. от жилището й. Когато Л. отишъл до адреса, той позвънил и му отворил подс.Т., а Л. заявил, че търси Ч.. След като тя излязла, отишла до Я., който й обявил намеренията си, че я търси за да му върне дадените в заем пари. Ч. обяснила, че няма възможност да върне парите. Когато се прибрала в дома си тя споделила на подсъдимия, че я търсел бившия й приятел - свид.Я. и че той я притеснявал, за да му върне пари, които му дължи. По-късно Ч. позвънила на баща си и го помолила за съдействие. Последният се свързал с Я. и го уверил, че ще изплати дълга на дъщеря си.

В следобедните часове Ч. била на работа, поради което подс.П. Т. се свързал с племенника си – свид.Б.Г. и с брат си – свид.М. Т. и четиримата отишли с автомобила на Г. до работното място на Ч. – павилиона за катми, посочен по-горе, където към 16.00 часа тя започнала работа, а подсъдимият и двамата свидетели яли катми и си приказвали. Тъй като подс.Т. бил наясно, че Я. бил интимен приятел на Ч. и я притеснявал да му връща дадени в заем пари, решил да му нанесе побой. За целта той поискал от Л.И. да се свърже с П. Я. и да организира среща близо до дома на И., а и на Я., тъй като били съседи, за да изяснят отношенията си.

Същият ден – 07.11.2021г. след 17,00ч. И. потърсил по телефона Я., като му казал, че П. Т. искал да се види с него и да се разберат за дълга на Ч., като предложил тази среща да бъде близо до дома на И., който живеел на ул.*, а пострадалият на ул.*. Я. приел да се види с подсъдимия. П. Т. заедно с брат си М. Т. и племенника си Б.Г. тръгнали от работното място на Ч. с автомобила на Г. и стигнали до ул.*, където бил дома на И., където Г. паркирал автомобила.

Когато Я. излязъл вече се било стъмнило, като часът минавал 18,00ч. на 07.11.2021г. Той се срещнал с И. на ъгъла на ул.“Волга“ и ул.“Захари Стоянов“ в гр.Пловдив, след което двамата тръгнали към дома на И., за да разговарят с подс.Т.. Когато приближили двора на къщата на И., подсъдимият не се виждал и И. започнал да го вика, след което бързо влезнал в дома си. По това време по ул.“Волга“ по отсрещния тротоар вървял свид.Р.Б.. В момента, в който постр.Я. стоял на тротоара с лице към входната врата на дома на И., чул шум, 4 погледнал и видял към него да се засилва подс.Т., който „питайки“ пострадалия „кой си ти“, му нанесъл силен удар с юмрук в областта на носа, при което Я. паднал на земята. Тези действия на подсъдимия били видени от Б., който се уплашил и избягал, свивайки в съседна уличка. Я. тръгнал да се изправя, но Т. му нанесъл удар с крак, насочен в горната част на тялото му към главата, при което удара попаднал в дясното рамо на пострадалия и той паднал отново на земята, при което Т. продължил да рита ожесточено пострадалия по цялото тяло.

След като приключил боят, Я. бил целият в кръв, успял да се изправи и тръгнал по улица „Волга“, като стигнал до сградата на Второ РУП на ОД МВР – Пловдив, като междувременно се обадил на свид.Л.. Последният се отзовал и дошъл до районното управление и видял състоянието на пострадалия.

Същата вечер заедно отишли до УМБАЛ “Св.Г.“ ЕАД Пловдив, където на Я. била оказана първа помощ и му били направени редица образни изследвания, но той отказал да бъде приет същата нощ за извършване на операция на рамото на дясната му ръка. Постъпил в болницата за лечение на следващия ден - 08.11.2021г.

Описаната фактическа обстановка е установена и от първия съд, с изключение на обстоятелството след нанасения побой от подсъдимия пострадалият да е бил гонен с опити да бъде удрян от свид.Г.. Тези факти превратно са приети за доказани от първоинстанционния съд, защото почиват единствено на показанията на пострадалия и не се подкрепят от други доказателствени източници, нито преки, нито косвени или дори производни.

Иначе правилно релевантните по обвинението факти първият съд е установил съвкупно от гласните доказателствени средства – частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите, дадени при условията на устност и непосредственост и поради липса на спомени на основание чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК в съответно в четените им части при констатирани противоречия на основание чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК. За тези процесуални действия по доказателствата защитата и подсъдимият не са дали съгласие, но приобщените по този ред свидетелски разкази единствено са изяснили липсата на точен спомен от процесните събития, заради отдалечеността във времето, а за констатираните противоречия се е установило, че те също се дължат на изминалия период от 5 време, като са били потвърдени от съответния свидетел. Коректно са предприетите действия от решаващия съд за изясняване на въпроса на какво се е дължало констатираното разминаване при предходното им устно пресъздаване на същите обстоятелства, за което всеки свидетел е дал отговор след приобщените му показания, депозирани пред органа на досъдебното производство. Направеният в мотивите към постановената присъда анализ се споделя от настоящия въззивен състав. Неоснователно е възражението за недоказаност на възведеното спрямо подсъдимия престъпно посегателство спрямо телесния интегритет на пострадалия.

Обобщено и в допълнение към изложеното от първостепенния съд, посочените по-долу факти, формиращи елементите на обвинението, се установяват от следните доказателствени източници, достатъчни за извеждане на позитивен извод за извършеното престъпление:

-Фактът на взетия заем и неговата дължимост към инкриминирания момент – пряко от показанията на Я. и Ч., както и от обясненията на подсъдимия, който заявява, че след като Я. търсил приятелката му в дома му, тя споделила това с него. Този факт е пресъздаден по идентичен начин и от свид.Ч. пред съда. Обосновано тук са кредитирани от районния съд и приобщените й показания от досъдебното производство, в които по-детайлно описва какво е споделила с подсъдимия относно задлъжнялостта й към бившия й приятел и останалите събития от същия ден;

-От показанията на горните лица, заедно с показанията на свид.Л. се установява факта на търсенето на Ч. от Я., за да му върне парите, за което я посетил на 07.11.2021г. в дома й преди да стартира работния й ден;