Решение № 91 от 14.08.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Костинброд, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20261850200032 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на К. Т. М., ЕГН **********, против наказателно постановление № 25-0286-000433/17.11.2025 г., издадено от ВПД Началник РУ на МВР К., с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева /204.52 евро/.

Твърди се в жалбата, че НП е незаконосъобразно и издадено извън материалната компетентност на АНО, като счита, че няма право да прави извод за виновност /умишлено/ в каквато насока се позовава на презумпцията за невиновност. Оспорва фактически констатации, като твърди, че не е получавал известие от застрахователна компания за прекратяване на полица. Твърди, че е получил уведомление от ГФ със закъснение – едва на 07.12.2025 г. Твърди немотивираност на АУАН и НП. Претендира обезщетение за нанесени материални и нематериални вреди. Иска отмяна на НП, а алтернативно иска намаляване на наказанието до минимума, поради липса на мотиви в НП в такава насока. Алтернативно иска приложение на чл. 28 от ЗАННV

Жалбоподателя, редовно уведомен се явява в проведеното съдебно заседание, като поддържа жалбата без да сочи нови аргументи. Иска отмяна на НП.

Въззиваемата страна – Началник РУ на МВР К. не изпраща представител, като не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, след като е подадена от лице, санкционирано с посоченото наказателно постановление – акт по чл. 59д, т. 1 от ЗАНН, като съдът приема, че е подадена в срок, след като не са представени доказателства за дата на връчване на НП, а жалбата е постъпила в регистратура на РУ на 30.01.2026 г.

По същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева /204.52 евро/.

Санкцията е наложена въз основа на АУАН № GA 4739313 от 28.10.2025 г., съставен на жалбоподателя, за това, че на същата дата, около 14.52 часа в гр. К., управлява по ул. Л. с посока на движение от гр. С. към гр. М. л.а марка/модел Деу Матиз с рег. № **** собственост на С. М., като при извършена полицейска проверка срещу бензиностанция Л. е установено, че водача управлява МПС без валидна задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите към датата и часът на проверката.

Извършеното е квалифицирано в АУАН като нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, предвиждащ: „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

По напълно идентичен начин, като обстоятелства и правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП, като е направен извод, че е извършено следното нарушение: Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

От фактическа страна съдът приема за установено, че на 28.10.2025 г., около 14.52 часа, жалбоподателя е управлявал МПС – лек автомобил марка/модел Деу Матиз с рег. № **** собственост на съпругата му, като в участък от ул. „Л.“ в гр. К., пред бензиностанция Л. е бил спрян за проверка от служителите на РУ на МВР К. – И. П. – младши автоконтрольор и Р. Л.. Към този момент за автомобилът, управляван от жалбоподателя не е имало валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което е било установено от служителите на МВР, съответно му е съставен цитирания АУАН, в който са налице подписи както на актосъставител - П., така и на посочения като свидетел служител Л.. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с подпис от негова страна в изричната разписка за това, представляваща част от бланката, като е отбелязано изявление на водача „нямам възражения“.

Без съществено значение за настоящото произнасяне е факта, че към момента на проверката автомобила на жалбоподателя е бил служебно дерегистриран, поради което са наложени и административно наказания за това, както и ПАМ, каквато принципно се налага 2 и при управление на МПС без задължителната застраховка ГО.

Към момента на проверката – 14.52 часа на 28.10.2025 г. за автомобилът, управляван от жалбоподателя не е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е сключен на 04.11.2025 г. съгласно справката от ГФ.

Описаните факти съдът установи без никакви противоречия от приложените писмени доказателства - НП, АУАН, както и от служебно приложените от съда справки от информационната система на „Гаранционен фонд“.

От правна страна съдът намира, че на посочените в АУАН и обжалваното НП дата и час жалбоподателя е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, който не е негова собственост и за притежанието, и ползването на който не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите, поради което основателно е ангажирана отговорността му за извършено нарушение на изискванията на Кодекса за застраховането.

Осъществени са обективните признаци на нарушението, описано в посочената разпоредба – управление на регистрирано МПС, за притежаването и ползването на което не е имало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Нарушението е формално, поради което от субективна страна е необходимо жалбоподателят да е имал представа, че за управлявания от него автомобил няма сключен, действащ договор за тази застраховка. Липсват конкретни доказателства в тази насока, но такива не са и необходими, след като жалбоподателя е бил длъжен при управление на МПС да провери дали за автомобила има сключен действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, който има за обект, посочената в чл. 477, ал. 1 отговорност, а жалбоподателя като водач на конкретното МПС е сред лицата по чл. 477, ал. 2 от КЗ, които са застраховани за възникване на тази отговорност.

При извършената служебна проверка извън конкретните оплаквания на жалбоподателя съдът не установи при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП да са допуснати нарушения, които да са опорочили законосъобразният характер на проведената процедура по ангажирани на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение. АУАН е съставен от компетентно за тази дейност лице съгласно чл. 647, ал. 1 от КЗ, а именно от длъжностно лице на служба за контрол по Закона за движението по пътищата. НП е издадено от компетентно за това лице, заемащо длъжността ВПД „началник“ на РУ на МВР К., изрично оправомощено за това със приложената заповед № 517з-7012 от 17.12.2021 г. на директор на ОД на МВР С. – лице по чл. 647, ал. 2 от КЗ, което има право да издава НП конкретно за нарушения по чл. 638, ал. 1 от КЗ или да предостави това правомощие на конкретни лица.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно материалната компетентност, аргументирани с презумпцията за невиновност. На първо място „виновно“ 3 не означава само „умишлено“, след като административните нарушения са наказуеми и при „непредпазливост“ – чл. 7 от ЗАНН, освен ако изрично са изключени непредпазливостта за конкретни нарушения, каквото в случая не е налице. На второ място НП не е окончателен акт и настоящото производство е доказателства за това. В допълнение съдът е посочил погоре субективните признаци на нарушението и конкретните бездействия на жалбоподателя като водач на конкретното МПС.

Неоснователни са възраженията, че не е уведомен от застраховател или от ГФ за изтеклата застраховка ГО. Нито застрахователите, нито ГФ има задължение за уведомяване и това да е предпоставка за прекратяване на застраховка или регистрация на МПС-то. Може да се отбележи, че застраховката за конкретния автомобил е била прекратена на 12.09.2025 г., най-вероятно поради неплащане на текуща вноска, но тези задължения са в тежест на собственик и водач, както бе посочено по-горе.

Изложеното дава основание на съда да счита, че от страна на жалбоподателя не е изпълнено задължението по чл. 638, ал. 3 от КЗ да управлява МПС-то, на което не е собственик, само ако за този автомобил има валидна, сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Правилно е определена нарушената правна норма, която в случая се явява и основание за санкционирането на жалбоподателя, като определения задължителен размер на санкцията прави безпредметно обсъждането на смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства, като няма възможност за намаляване размера на административното наказание..

В производството по обжалване на НП не се присъждат обезщетения за материални или нематериални вреди, а само суми за разноски, за каквито няма представени доказателства.

Предвид изложеното съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Поради липса на искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски съдът не следва да се произнася в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0286-000433/17.11.2025 г., издадено от ВПД Началник РУ на МВР К., с което на К. Т. М., ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева /204.52 евро/ за извършено нарушение на чл.

638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Решението може да се обжалва в 14/четиринадесет/дневен срок от жалбоподателя и въззиваемата страна, считано от датата на съобщаването, пред 4

Административен съд С.-област.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

5