Решение № 1113 от 15.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1113 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300500595 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 2976 от 01.07.2024 г. по гр.д. № 12400/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив , В. Г. В., с ЕГН: ********** и В. И. Д.,с ЕГН:

**********, са осъдени да заплатят солидарно на Е. А. С., с ЕГН: ********** , сумата от 500 лева- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 29.08.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, да заплатят на адвокат С. Ф. М. с личен № 1600091240, сумата от 400 лева-адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА, а в полза на ПРС –дължимата по делото държавна такса в размер от 50 лева, като е отхвърлен предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 500 лева до пълния предявен размер от 3200 лева. С решението ищецът Е. А. С., с ЕГН:

**********, е осъден да заплати на В. Г. В., с ЕГН: **********, сумата от 846,15 лева, а на В. И. Д., с ЕГН: **********, сумата от 592,31 лева-разноски по делото.

1

Срещу първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е подадена въззивна жалба от ищеца Е. А. С., с ЕГН: **********, с оплакване, което се свежда до нарушаване на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.Поддържа се в жалбата, че при определяне на размера на обезщетението не е отчетен високия интензитет на причинените на ищеца неимуществени вреди , като присъденото обезщетение не е съобразено и с икономическия стандарт в страната.Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетението в пълния предявен размер с присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

Право на жалба е упражнено и срещу осъдителната част на решението от ответника по спора В. И. Д.,с ЕГН: **********, който е изложил оплаквания, че в тази му част то е неправилно. Поддържа се в жалбата, че по делото не е установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка от извършеното престъплениекражба на лек автомобил, за което деяние ответниците са признати за виновни с влязла в законна сила присъда.Твърди, че съгласно трайната съдебна практика на съдилищата не може да се присъжда обезщетение за претърпени неимуществени вреди от кражба и отнемане на МПС, с която практика първоинстанционният съд не се е съобразил и неправилно е уважил частично предявеният иск за репариране на претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Съответно на оплакванията в жалбата се отправя и искане към въззивния съд – да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли исковата претенция като неоснователна с присъждане на направените по делото разноски.

В хода на въззивното производство ответникът В. И. Д., с ЕГН:

********** е починал, като на негово място е конституиран наследникът му по закон И. В. Д., ЕГН:**********,негов син.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно 2 обжалване, поради което се явяват процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от Е. А. С., с ЕГН: **********, чрез адв.

С. Ф. М. против В. Г. В. и В. И. Д. за осъждане на последните, в условията на солидарност, да заплатят на ищеца сумата в размер на 3250 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от извършената от ответниците на 29.08.2018г. кражба на лек автомобил „БМВ“, модел 318, с рег.№ ***, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 29.08.2018г., до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът В. Г. В. оспорва така предявения иск с възражението за недопустимост на претенцията за обезщетение на причинеин неимуществени вреди, последвали от повреждане, унищожаване, отнемане или намаляване стойността на вещ. Поддържа,че процесният автомобил е бил изоставен безстопанствено в двор почти две години, поради което не отговаряли на действителността и твърденията на ищеца за наличието на силна привързаност към автомобила.

Ответникът В. И. Д. също оспорва предявеният иск и настоява за отхвърлянето му като неоснователен. Сочи, че в продължение на години собствениците на автомобила, включително ищецът, се били дезаинтересирали от съС.ието на колата. Оспорва предявеният иск по съображения, че ищецът не е претърпял негативни емоции вследствие на отнемането на превозното средство, тъй като няколко часа след отнемането му, автомобилът е бил установен и иззет, като от този момент С. знаел къде се намира същия.

По делото няма спор по възприетата от районния съд фактическа 3 обстановка, според която съпрузите А.Ф. С. и Л. С.а са били собственици на процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел 318, с рег.№ ***, придобит от тях при режим на СИО. А. С. е починал на 01.07.2017г., като е оставил трима наследници по закон – преживялата съпруга и двамата си синове, ищецът Е.

А. С. и свидетеля А. А. С..

С влязла в законна сила присъда №270 от 29.10.2019г. ответниците В. Г.

В. и В. И. Д. са признати за виновни в това, че на 29.08.2018г. в гр. Пловдив са отнели чужда движима вещ – лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“, с рег.

№ *** от владението на Н.Т.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да присвоят движимата вещ.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца При приложение разпоредбата на чл. 300 ГПК настоящият състав приема за установено, че ответниците са извършили деянието, че същото е противоправно, като доказана се явява и виновността на извършителите. С оглед горното, като предпоставка за ангажиране отговорността на ответниците се явява доказването на вредите, респ. техният размер, както и че тези вреди се намират в пряка причинна връзка с противоправното деяние.

Неоснователно е възражението на В. Д., че не може да се присъжда обезщетение за претърпени неимуществени вреди от кражба и отнемане на МПС.В настоящия случай подлежат на обезщетяване всички вреди,настъпили в патримониума на ищеца и които са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на ответниците , в който смисъл е и Решение № 123 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2011 г., IV г. о., ГК.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът има предвид нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,което понятие не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението-т.2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. От своя страна размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Въпреки липсата на възможност за 4 съпоставяне между претърпените болки, страдания и психическо напрежение и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер.

От събраните в хода на производството доказателства действително се установява, че процесният лек автомобил е бил закупен от покойния баща на ищеца, което предполага, че вещта действително е имала определена сантиментална стойност за него. От показанията на св. А. С., брат на ищеца, се установява, че автомобилът има сантиментална стойност за членовете на семейството , тъй като е бил първият регистриран автомобил в България от този модел, закупен чисто нов от баща им през 1991 г. от Испания, много рядък модел за времето си и точно поради тази причина автомобилът никога не е бил продаван и е бил семейна реликва.От показанията на свидетеля се установява също, че от 2012г. не е бил извършван годишен технически преглед на автомобила, а от 2014г. не била сключвана и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Настоящият състав обаче намира, че обстоятелствата, дали по отношение на МПС е сключвана застраховка „Гражданска отговорност“, а също извършван ли е технически преглед, са ирелевантни с оглед присъждането на обезщетение за неимуществени вреди.

Същите вреди се претендират като последица от кражбата на автомобила, който е имал определена непарична стойност за ищцата. Обстоятелството, че за колата не са били налице определени документи, позволяващи същата да бъде управлявана, като липсата на гражданска отговорност и технически преглед, не може да доведе до извод, че претендиращият обезщетение ищец не е претърпял неимуществени вреди, вследствие на кражбата. Така установеното значение на автомобила за С. не е свързано с възможността превозното средство да бъде управлявано. Несключването на застраховка, както и неналичието на технически преглед не води до извод и за незаинтересованост на С. към превозното средство. Твърденията в настоящия случай са насочени към наличието на една специфична стойност на колата, която стойност не може да бъде повлияна, а също не се и определя от сключването на застраховка и наличието на технически преглед. Последните две са условия за редовното управление на превозното средство, а не за сантименталната стойност по отношение на него. Не могат да бъде споделени 5 и защитни възражения на ответните страни, че ищецът се бил дезаинтересил от съС.ието на колата. В тази връзка следва да бъде посочено, че в производството остана недоказано твърдението, че автомобилът бил в лошо съС.ие към момента на кражбата, че същият бил с отворен прозорец и пр. Така св. Т. действително споделя, че видимо автомобилът изглеждал вехт, но признава, че не е възприел факта дали прозорците на МПС били отворени или затворени, не обърнал и внимание дали гумите били напомпани или не. От друга страна св. Б. споделя, че автомобилът престоял на паркинга години, около него имало трева, боята била изгоряла, но признава, че не се доближавал до купето, а по отношение на гумите споделя, че според него били спаднали. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че от разпитаните свидетели не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че автомобилът бил в лошо съС.ие към момента на кражбата. От една страна съществува несигурност в свидетелските показания, а от друга страна свидетелите не са били и преки очевидци на събитията, поради което техните показания в тази част не следва да бъдат и кредитирани. На следващо място се установява, че превозното средство действително е престояло повече от година на паркинг на база, където работел Н.П., на когото колата била оставена за козметичен ремонт, като в тази връзка следва да бъде посочено, че обстоятелството дали ищецът посещава автомобила през този период се явява без правно значение с оглед претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Дори да бъде прието, че С. не е посещава МПС, то това не води до извода, че колата не е имала стойност за него.