Решение № 260568 от 19.02.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

260568 гр. Варна, 19.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19879 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от К.С.С., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника ѝ адв. Д.В. – АК *** срещу С.К.И., с ЕГН ********** и адрес ***, с която се предявени обективно съединени кумулативно и в условията на евентуалност искове за осъждане ответницата да заплати на ищцата следните суми:

Сумата от 1000 британски паунда, дължима по договор за заем от 15.10.2003г., с падеж за връщане на сумата -26.08.2014 година, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност сумата се претендира като връщане на получено без основание – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Сумата от 9690,45 евро, дължима по договор за заем от 25.02.2005г., с падеж за връщане на сумата – 26.08.2014 година, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност сумата се претендира като връщане на получено без основание – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Сумата от 7 255 евро, дължима по договор за заем от 29.04.2005г., с падеж за връщане на сумата - 26.08.2014 година, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност сумата се претендира като връщане на получено без основание – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Сумата от 7255 евро, дължима по договор за заем от 03.05.2005г., с падеж за връщане на сумата - 26.08.2014 година, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност сумата се претендира като връщане на получено без основание – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

С определение от 19.06.2020г. е прието за съвместно разглеждане в производството предявеното от ответницата С.К.И. възражение за прихващане с нейно вземане срещу К.С.С. на стойност 10000 /десет хиляди/ евро, представляваща получена на 29.01.2009г. сума по договор за заем, а в условията на евентуалност като получена без основание сума.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

През периода от 2003г. до 2005г. ищцата превела на ответницата сума в общ размер на 24200.45 евро и 1000 британски паунда, посредством няколко направени банкови преводни нареждания от нейната разплащателна сметка във Великобритания по банкова сметка ***, както следва:

На 15.10.2003г. превод на 1000 британски паунда по банкова сметка № ********** в „***;

На 25.02.2005г. превод на 9690.45 евро по банкова сметка № ********** в „*** с посочено основание за превода „подобрения на апартамент“;

На 29.04.2005г. превод на 7255 евро по банкова сметка № ********** в „*** с посочено основание на превода „парична сума за семейството“;

На 03.05.2005. превод на 7255 евро по банкова сметка № ********** в „*** с посочено основание за превода „парична сума за семейството“.

Ищцата твърди, че всеки от преводите е извършен в изпълнение на задължения за предаване на суми по сключени четири отделни договори за заем между страните. Падежът за връщане на заемните суми и по четирите договора за заем настъпил с изтичането на стока, указан във връчена с разписка от 21.08.2014г. нотариална покана, а именно на 26.08.2014г.

По време на предаване на сумите страните били в много добри отношения, като ответницата била *** на ищцата по бащина линия. Възползвайки се от добрите отношения между тях, ответницата помолила ищцата да ѝ заеме парични средства. Преведената на 25.02.2005г. сума била поискана от ответницата във връзка с извършване на ремонт на семейното ѝ жилище в гр.***, поради което и като основание за превода било посочено „подобрения за апартамент“.

Жилището било отремонтирано по-късно и продадено през 2012г., но ответницата и тогава не върнала сумата на ищцата.

През периода от 2003г. – 2005г. ответницата редовно се обръщала към ищцата за предоставяне на заемни средства, които твърдяла, че са ѝ нужни за покриване на нейни задължения и за бизнеса, който развивала – разкрити в гр.*** две пекарни за тестени изделия.

Поради отсъствието на ищцата от страната и доверието на ищцата към леля ѝ, страните не сключили писмени договори за заем. Ищцата предоставила сумите считайки, че предоставя помощ на член на семейството и сумите ще ѝ бъдат върнати. Това било причината в преводните нареждания от 29.04.2005г. и 03.05.2005г. да бъде посочено основание

„парична сума за семейството“.

С времето отношенията между страните се обтегнали. Ответницата сменила ключалките и ограничила напълно достъпа на родния си брат и баща на ищцата С.К.С. до техен общ наследствен имот, който до преди 2013г. общо обитавали – Жилищна сграда, находяща се в гр.***.

Тъй като между страните не бил уговорен в писмена форма изричен падеж за връщане на сумите, както и поради влошените отношения между страните и явното нежелание на ответницата да върне заемните суми, ищцата изпратило на ответницата нотариална покана от 20.08.2014г., получена на 21.08.2014г. С поканата ищцата поканила ответницата да ѝ върне сумите в 5-дневен срок от получаване на поканата по посочена банкова сметка. ***7.08.2014г.

В условията на евентуалност ищцата твърди, че всяка от процесните суми е получена от ответницата без основание и по силата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД претендира връщането им..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като допустими, но неоснователни.

Ответницата отрича да е получавала процесните суми, както и да е сключвала договори за заем с ищцата.

С отговора на исковата молба се въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искове. От датата на всеки от твърдените преводи до датата на подаване на исковата молба били изтекли повече от 5 години. След като според твърденията в исковата молба не бил уговорен срок за връщане на сумите, то по аргумент от чл.69, ал.1 ЗЗД изискуемостта на вземанията настъпвала от датата на всеки от т.н. „преводи“. Изискуемостта на вземанията настъпвала от същия момент и при разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове за връщане на получено без основание. Общата 5-годишна давност не можела да бъде дерогирана и с изпратената през 2014г. нотариална покана. Дори да се приемело това, то от датата на всеки от четирите „превода“ до датата на получаване на нотариалната покана отново били изтекли повече от 5 години и била налице погасителна давност. Отделна от посоченото исковата молба постъпила в съда на 28.08.2019г. – след изтичане на 5 години от твърдения в исковата молба падеж на задълженията.

В случай, че се докажело получаването на процесните преводи по банкова сметка ***, то между страните липсвали облигационни отношения. В периода от 2003-2004г. ответницата помагала на ищцата, като управлявала нейни имоти в България. Ищцата имала инвестиционни намерения и инвестирала в имоти в България, които впоследствие били отдавани под наем от нея, чрез ответницата, която разполагала с пълномощни за това. За това време съществували парични потоци и в двете посоки. Ищцата изпращала пари за закупуване на апартаменти и други имоти на нейно име, за извършване на ремонти по тях, за обзавеждането им, докато в обратна посока към ищцата били изпращани парите от наемите на тези имоти. Ако и претендираните пари да били получени по сметка на ответницата, същите послужили за закупуването на апартамент на ищцата на зелено от фирма „***“ ООД. Парите били давани на части, съгласно сключен между ищцата, чрез пълномощника си ответницата предварителен договор за закупуване на недвижим имот с посочената фирма, като строител – предприемач. Ответницата действала като посредник между ищцата и предприемача, като получените пари били директно предавани на предприемача, без ответницата да се облагодетелства от тях.

Ответницата моли за отхвърляне на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените в производството разноски.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Нареждането на банкови преводи от ищцата и получаването на сумите от ответницата:

С исковата молба са представени документи на английски език, придружени с превод на български, с които ищцата твърди, че се доказва извършването на четири превода на суми към ответницата, както следва:

Искане за плащане в чужбина от 15.10.2003г. за сумата от 1000 паунда по банкова сметка *** С.И. ***.

Потвърждение за обработка на превод извършен на 25.02.2005г. на сума в размер на 9690.45 евро по банкова сметка *** С.И. ***,

Потвърждение за извършен на 03.05.2005г. превод на сумата от 7255 евро по банкова сметка *** С.И. ***, с посочено основание „парична сума за семейството“, Искане за чуждестранен превод от 29.04.2005г. за сума в размер на 7255 евро от К. С. С. по банкова сметка *** С.И. *** с посочено основание за искането „парична сума за семейството“ („money to family“).

Твърдените оригинали на представените документи на английски език са приобщени към доказателствата по делото /л.27-30/.

Ответницата е оспорила получаването на сумите, поради което по искане на ищцата по делото е постъпила справка от „***“ АД, с което се удостоверява, че по сметките на С.К.И. са постъпили слените суми: 7255 евро с превод от 04.05.2005г., 9680.76 евро с превод от 07.03.2005г. и 986 паунда с превод от 24.10.2003г. /л.83-86/.

От представените документи на английски език и постъпилата справка от „***“ АД се установява, че ищцата е превела по банкова сметка ***, както следва: на 15.10.2003г. - 986 паунда, на 25.02.2005г. - 9680.76 евро и на 29.04.2005г.

-7255 евро. С посочените суми са заверени банковите сметки на ответницата съгласно представената справка от банката и това е размерът на сумите, който може да се приеме, че е получен от ответницата. Недоказани останаха твърденията на ищцата за извършен втори банков превод в размер на 7255 евро нареден на 03.05.2005г., както и частично по отношение на преведените в полза на ответницата суми на 15.10.2003г. за сумата над 986 паунда до твърдения размер от 1000 паунда и на 25.02.2005г. за сумата над 9680.76 евро до претендирания размер от 9690.45 евро.

Основанието за получаване на суми от ответницата:

Твърденията в исковата молба са, че получените от ответницата суми са по сключени между страните безсрочни договори за заем, със задължение ответницата да върне сумите когато има възможност. В условията на евентуалност се твърди, че сумите са получени без основание и подлежат на връщане. Ответницата оспорва твърдяното в исковата молба основание за получаване на сумите – договори за заем, като твърди, че сумите са получени във връзка с извършени действия по придобиване и управление на недвижими имоти от името и за сметка на ищцата Отношенията между страните в процесния период, необходимостта от финансов ресурс за ответницата и предоставянето на парични суми от страна на ищцата, според показанията на свидетелите:

За установяване на фактите относно отношенията между страните в процесния период, необходимостта от финансов ресурс за ответницата и предоставянето на парични суми от страна на ищцата на страните са допуснати свидетелски показания.

Свидетелските показания са допустими съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и без съгласието на страните, като ответницата изрично е посочила, че не дава съгласие и се противопоставя на допускането на свидетелски показания. Ищцата и ответницата са леля и племенница, роднини по съребрена линия от трета степен, поради което и е допустимо със свидетелски показания да се установят договори на стойност по-голяма от 5000 лева. Съгласие и на двете страни за допускане на свидетелски показания би било необходимо за допустимостта им, в случай, че страните не бяха роднини по съребрена линия до четвърта степен.