Акт от 15.12.2021, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 15.12.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Русе, VII – ми състав, в публичното заседание на шести декември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия АГУШ административно дело № 337 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл.

225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

А.В.Д. ***, в качеството й на наследник на И.Т.В., оспорва Заповед

№ РД11-117 от 09.04.2021 г. на Кмета на Община Бяла, с която е наредено на наследниците на В.Д.В. да премахнат незаконен строеж: „Навес затворен от три страни с приблизителни размери в план 3,50 м/20 м.“, находящ се в УПИ I-198 в кв. 12 по регулационния план на с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе, одобрен със Заповед № РД-11-146 от 30.04.1992 г., с административен адрес: с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе, ул. „Отец Паисий“ № 22.

Излагат се твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Претенцията е да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л.133 от делото). Прави се и възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Ответникът в производството – Кметът на Община Бяла, чрез своя процесуален представител – адв. Е. К., оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л.

135 от делото).

И.Д.В., в качеството на заинтересована страна, не взема становище по жалбата.

В.Д.В., в качеството на заинтересована страна, не взема становище по жалбата.

Й.Д.В., в качеството на заинтересована страна, не взема становище по жалбата.

Административен съд - Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, намира за установено следното:

По фактите

Съобразно правомощията, които му дава разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, Кметът на Община Бяла е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД11-117 от 09.04.2021 г.

С тази заповед, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на наследниците на В.Д.В., посочен в заповедта като извършител на описания незаконен строеж, да премахнат следния незаконен строеж: „Навес затворен от три страни с приблизителни размери в план 3,50 м/20 м.“, находящ се в УПИ I-198 в кв. 12 по регулационния план на с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе, одобрен със Заповед № РД-11-146 от 30.04.1992 г., с административен адрес: с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе, ул. „Отец Паисий“ № 22 (л. 84 от преписката).

Посочено е още, че се определя 3-месечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, като е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване от Община Бяла за сметка на извършителя на строежа/лицата по т. 1.

Основанията за издаване на обжалвания акт са наличие на строеж, извършен без съответните строителни книжа, което определяло строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

За да постанови оспорената пред настоящата инстанция заповед и да стигне до изложените в нея изводи за наличие на незаконен строеж, административният орган въз основа на съставен от длъжностни лица от Община Бяла Констативен акт № 1 от 15.04.2019 г. (л. л. 67 и 68, гръб от преписката), е приел за установено и безспорно доказано в мотивите на същата следното:

Собственик на имота, върху който е изпълнен установения незаконния строеж /УПИ I-198 в кв. 12 по регулационния план на с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе/ е Община Бяла, видно от Акт за общинска собственост № 781 от 14.03.2005 г. (л. 13 от преписката). В имота има построени масивна жилищна сграда, гараж, навес с оградни стени и второстепенна сграда, построени въз основа отстъпено право на строеж въз основа на Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 27.09.1971 г. между Градски народен съвет - гр.Бяла и Н. Д.В., собственост на Н. Д.В. и Р.Й. В., видно от Нотариален акт № 102, том 9, peг.

№ 4177, дело 911 от 04.10.2005 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Бяла под вх. peг.

№ 5063 от 04.10.2005 г., акт № 170, том XII, д. № 2491/2005 г. (л. л. 11 и 12 от преписката).

Строежът е описан като: „Навес затворен от три страни с приблизителни размери в план 3,50 м./20 м. Изградени са две тухлени стени и покрив с дървена конструкция покрита с керемиди. За трета стена служи стената на съществуващата жилищна страда. Едната тухлена стена, с приблизителни размери 20 м./3,60 м./0,25 м. е разположена на около 3,50 м. от регулационната граница в УПИ 1-198 в кв. 12 по плана на с. Полско Косово и е успоредна на северната фасада на изградената жилищна сграда в УПИ XIX-216 в кв.

12 по плана на с. Полско Косово. Другата стена е изградена на уличната регулационна линия между първата стена и жилищна страда в УПИ XIX-216 в кв. 12 по плана на с. Полско Косово, като в нея е оформен вход с дървена гаражна врата. Дървената покривна конструкция е подпряна върху северната стена на жилищната страда в УПИ XIX-216 в кв. 12 по плана на с. Полско Косово и върху другите две тухлени стени, които се намират в съседното УПИ I-198 в кв. 12 по плана на с. Полско Косово. Навесът е изграден в УПИ I-198 в кв. 12 по плана на с. Полско Косово, но е свързан функционално с жилищната сграда, изградена на регулационната граница в УПИ XIX-216 в кв. 12 по плана на с.Полско Косово. Строежът е завършен и се ползва с предназначение навес за паркиране от наследниците на В.Д.В..

Посочено е, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б.„в“ от ЗУТ - строеж от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория.

Като извършител на незаконния строеж е посочено лицето В.Д.В. ***, видно от Декларация вх. № 34-00-546 от 08.04.2019 г. от Н. Д.В., като по данни от тази декларация строежът е бил изграден през 1993г. (л. 66 от преписката).

Установено е, че В.Д.В. е починал на

04.11.2010 г., за което е съставен Акт за смърт № 2016 от 04.11.2010 г., видно от Удостоверение за наследници изх. № 65 от 08.04.2019 г., издадено от длъжностно лице по гражданска регистрация И. Иванова (л. 65 от преписката).

Наследници на В.Д.В., съответно заинтересовани лица в производството по чл. 225а от ЗУТ, се явяват И.Т.В. – съпруга, А.В.Д. – дъщеря, И.Д.В. – внучка, В.Д.В. – внук и Й.Д.В. – внук, като последните трима са деца на Добри В.Д., починал на 11.12.2014 г. – син на В.Д.В..

Според установеното с констативния акт и отразено в оспорената заповед за този строеж не са били налице необходимите и изискуеми по закон строителни книжа. Строежът бил извършен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. Това според длъжностните лица, съставили констативния акт, както и според административния орган определяло проверения обект като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ.

Констативен акт (КА) № 1 от

15.04.2019 г. е съобщен само на едно от заинтересованите лица – И.Т.В.

(наследник /съпруга/ на починалото лице, посочено като извършител), като същата след запознаване със съдържанието му е отказала да го подпише (вж. Констативен протокол от 08.05.2019 г. за връчване на съставения КА на л. 73 от преписката).

По делото липсват данни съставения КА да е бил съобщен на останалите заинтересовани лица – А.В.Д., И.Д.В., В.Д.В. и Й.Д.В..

В оспорената заповед е посочено, че в законоустановения срок срещу съставения констативен акт не са постъпили възражения.

В приобщената към делото административна преписка се съдържа възражение с приложени писмени доказателства от И.Т.В. и А.В.Д. относно Констативен акт № 1 от 15.04.2019 г. с поставен в деловодството на Община Бяла щемпел с вх. № 34-00-911 от 07.10.2020 г. С него, се възразява срещу направените с КА констатации. На първо място се възразява по отношение посоченото предназначение на строежа, същият не служел за паркиране на МПС-та, а бил селскостопанска постройка, т.е. предназначението на посочената сграда било селскостопанско. Оспорва се и посочената година на изграждане – 1993 г.

Сочат, че били налице доказателства за изграждането на тази селскостопанска постройка през 1973 г., а именно представена с възражението Декларация от 26.03.2018 г. от Й. Йорданов В. и А.Р.Т., с нотариална заверка на подписите върху този документ, положени от тези лица. Считат още, че в случая не би могло да бъде разпоредено премахване на строежа, тъй като било налице издадено Удостоверение за търпимост № ФС 01-28-340 от 26.03.2018 г., издадено от Главен архитект на Община Бяла. Това удостоверение за търпимост представлявало влязъл в сила акт.

Същото е следвало да бъде обсъдено в съставения КА, като бъде обсъдена и възможността за търпимост на строежа. Това не е било сторено от длъжностните лица при извършената проверка и съставения КА, с което било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила (л. л. 80 и 81 от преписката).

Видно от цитираното във възражението и съдържащо се в приобщената към делото административна преписка писмено доказателство - Удостоверение за търпимост № ФС 01-28-340 от 26.03.2018 г., издадено от Главен архитект на Община Бяла, същото се отнася за строеж, описан като: стопанска сграда-работилница, със застоена площ 60 кв.м., разположена на регулационната линия към улицата, построена около 1972-1973 година, видно от нотариално заверена декларация от 26.03.2018 г., с двама свидетели, за периода на строеж на сградата. Същата е разположена между жилищната сграда, построена в УПИ XIX-216 на юг и гаража, построен в УПИ I-198 на север. Съгласно удостоверението за търпимост обектът отговаря на условията по § 16 от ПЗР към ЗУТ, за търпими строежи, не подлежи на премахване, забрана за ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Посочено е, че имотът е собственост на Община Бяла – терен, видно от АЧОС № 781 от 14.03.2018 г. Също и че строежът се използва по предназначение. (л. 80, гръб от преписката) На 09.04.2021 г. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № РД11-117 на Кмета на Община Бяла.

Тя се основава изцяло на констатациите в Констативен акт № 1 от 15.04.2019 г., като липсва изобщо обсъждане на наведените доводи и възражения, както и на приложените писмени доказателства към депозираното макар и след законоустановения срок възражение на две от заинтересованите лица в производството по чл. 225а от ЗУТ – И.Т.В. и А.В.Д. (л. 84 от преписката).

Заповед № РД11-117 от 09.04.2021 г. на Кмета на Община

Бяла е надлежно съобщена единствено на един от наследниците на В.Д.В. – а именно на А.В.Д.. Заповедта е получена лично от нея на 26.04.2021 г., като това е удостоверено с нейния подпис (л. 86 от преписката).

По делото липсват данни заповедта да е била съобщена на останалите наследници на посоченото за извършител на описания незаконен строеж лице – В.Д.В..*** срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 13.05.2021 г. от И.Т.В., която заявява, че е научила за издадената заповед от дъщеря си на 29.04.2021 г., и от А.В.Д., видно от поставените от деловодството на Община Бяла щемпели с входящ номер и дата (л. л. 4 - 6 от делото).

С определение от 01.07.2021 г., постановено в з.с.з., съдът е оставил без разглеждане жалбата на А.В.Д. срещу Заповед № РД11-117 от 09.04.2021 г. на Кмета на Община Бяла като недопустима поради просрочие и е прекратил производството по делото в тази му част (л. 29 от делото). Определението е връчено на адв.-пълномощник на А. Д. на 16.07.2021 г. (л. 30 от делото), същото не е било обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила.

С определение от 01.07.2021 г., постановено в з.с.з., съдът е конституирал като страни в производството – И.Т.В. *** – орган, издал акта, в качеството му на ответник и заинтересованите страни – А.В.Д., И.Д.В., В.Д.В. и Й.Д.В. (л. 31 от делото).