Решение № 590 от 15.12.2025, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Ловеч, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №

20244310100518 по описа за 2024 година обективно, евентуално и кумулативно съединени шест броя искове: по чл.26,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.92 ЗЗД с обща цена 1083,84 лева и и и насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и ЗПК с цена 750,00 лева, ведно с лихва:

Постъпила е искова молба от Е. Р. В. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, притежаваща л.к.

№ ***, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: [email protected], против „Сити кеш" ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, *** Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев с цена на иска: 5 лв. /частичен иск от общо 227,20 лева, по която се излага, че доверителката му в качеството й на заемополучател, сключила с ответното дружество, в качеството му на заемодател, на *** г., Договор за потребителски заем № *** към искане № *** като в чл. 3 уговорили основните параметри на правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е 750 лв. с краен срок за погасяване 16.08.2023 г. За предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 44,5% годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 56,71%. Съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 11 седмични вноски, дължими с падеж сряда, от които 2 вноски по 6,49 лв. и 9 вноски по 86,98 лв. В чл. 5.1 от Договора страните са се договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера па получаваните трудови доходи. Съгласно чл. 11 ал. 2 от договора, при неизпълнение на условията по чл. 5 се 1 дължи фиксирана неустойка в размер на 227,20 лв.

Според пълномощникът й, въпреки формално дадената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената неустойката в размер на 227,20 лв. Същата е включена в погасителния план още от самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 93 лв., а общото задължение ще бъде в размер на 1023 лв.

Счита, че към настоящия Договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. и уговорената в чл. 11 от Договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми от същия, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна и изтъква следните съображения:

- с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница, предвидена в закона. Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в пap. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод. Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика.

Видно от представения погасителен план възнаградителната лихва в размер на 44,5% за срока на договора се равнява на 45,80 лв., а неустойката в размер на 227,20 лв., с което реалният ГПР става близо 1585.87% според него. Определянето в Договора на сумата в размер на 227,20 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

-така уговорената неустойка според него излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Съгласно т.З от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни способи, вида на самата уговорена 2 неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно и от размера й същата е в размер на близо 30% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. От изложеното категорично следва, че с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати. Излиза се извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Цитираната клауза е екзорбитантна, нарушаваща добрите нрави и противоречаща на чл. 26 ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 181 от 26.02.20152., по т.д. 4386/2013г. на ВКС, 2-ро отделение, ТК и Решение № 247 от 11.01.2011г. по т.д. № 115/2010г. на ВКС. Следва също да се има предвид, че за неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение в чл. 71 от ЗЗД е предвидена достатъчно тежка санкция.

- счита още, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В нея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Намира подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо.

- счита клаузата на чл.11 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, Същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

-Независимо от горното счита, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза, като моля да се произнесете относно действителността на договора в мотивите на решението. Не предявява самостоятелен иск за обявяване нищожност на договора.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК. В този смисъл Решение № 262394 от 15.07.2022 г. по в. гр. д. № 3657/2021 г. на Възз. III-в състав на Софийски градски съд: „...Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят 3 урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК."

Ето защо счита, че е налице правен интерес за доверителката му от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл, 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на изначално недължимо платена сума.

Моли да се провъзгласите недействителността на клаузата предвидена в чл. 11, ал. 2 от Договор за паричен заем № ***, сключен между доверителката ми и „Сити кеш" ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, *** Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вp. с чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моля да бъде прогласена.

2. Да се осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД ответника „Сити кеш" ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, *** Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати на Е.

Р. В. с ЕГН: **********, сумата в размер на 5 лв. /частична претенция от общо 227,20 лв./,представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане;

3. Да се осъди ответника да им заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор със становище за допустимост на производството-нередовности,но по същество-за неоснователност и недоказаност като излага множество съображения: не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, спазени са изискванията при формиране на ГПР –чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, като сочат издадения ЕФ за предоставяне на информация, в който ясно е посочен и се формира вр. с компонентите по чл.19,ал.1 ЗПК; спазена е разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК като сочи доводи за спазване на процедурата по посочване на компонентите на ТПР и счита, че към сключване на договора, потребителя е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи. Счита неустойката за действителна по смисъла на ЗЗД и възможността за потребителя да се откаже в срок от 14 дневен срок от договора, без да е обвързан с неустойката. Акцентира, че са сключени 4 броя договори от ищцата , съдържащи клауза за неустойка и счита, че тя не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е и в противоречие на принципа на добросъвестността по чл.12 ЗЗД като се обогатява за сметка на ответника като ползва заемните суми , а след това води искове за недействителност и връщане на сумите и според него е очевидна целта й. Счита, че е налице индивидуално договаряне с оглед многократното й запознаване с кредитния формат и избирането на този тип обвързване с договор с неустойка като счита, че с оглед трайните им отношения, тя не е имала въобще намерение да предоставя такава, а да се обогати с предявяването на настоящите искове. Предвид това, не може да се твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите по договорите, както и липса на информираност с условията и последиците от процесиите клаузи, доколкото ищецът се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното. Изключва възможността ищцата да не е била предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.