Решение № 343 от 05.11.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Разлог, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240100062 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „Г.Х.М.М.”ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р. „М.“, у."О.п."№251Е, Б.с."Р.Т.", е.1, с управител М.Г.А., против Ю.С.Х., ЕГН*, от г.Я., у.

„М.“№7.

Ищцовото дружество моли съда на основание чл.221, ал.2 от КТ, да осъди ответника да му заплати сумата от 1`600.00 лева обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието 60 дни, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на ИМ до датата на окончателното погасяване на задължението.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който оспорва основателността на иска, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

В същия срок предявява насрещен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от КТ, който съдът с нарочно определение е допуснал до разглеждане.

В предоставения от закона срок за отговор „Г.Х.М.М.”ЕООД оспорва предявения насрещен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от КТ, като недопустим и неоснователен.

В СЗ ищецът - редовно призован, не се явява, не изпраща и упълномощен процесуален представител.

В СЗ ответникът се представлява от упълномощен представител, който предвид процесуалното поведение на ищеца направи искане с правно основание чл.238, ал.,, пр.1 от ГПК, производството по предявения от „Г.Х.М.М.”ЕООД иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Съдът с проток. определение №878 от 07.10.2025 г. прекрати производството по иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, и продължи производството по отношение на предявения насрещен иск по чл.344, ал.1, т.2 и т.4 от КТ.

Съдът след като съобрази събраните по делото док-ства и ги прецени, във вр. с фактическите доводи на страните, намира за установено следното:

Не се спори м/у страните, а и се установява от представените по делото писмени док-ства, че ищецът Ю.С.Х., ЕГН*, е бил в трудово правоотношение с ответника по силата на ТД, сключен на 22.12.2022 г., като е заемал длъжност „администратор хотел”.

1

С Докладна записка вх. №172/11.10.2023 г. от С.С.Р., ръководителят на екип Т.А.С. е уведомена, че Ю.С.Х. не се явил на раб. място в х-л „Т.“, с.Б., о.Б., на 09.10.2023 г. и следващите дни.

Ч/з куриерска фирма „Е.“ е изпратено писмо с изх. №173/11.10.2023 г. на Ю.С.Х. в г.Я., за даване на писмени обяснения, която видно от предоставената от куриерската фирма информация не е доставена на адресата, поради отсъствието му и е върната на подателя.

Със заповед №*/18.10.2023 г., издадена от управителя на „Г.Х.М.М.”ЕООД, на Ю.С.Х. е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във вр. с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.2 от КТ.

Със заповед №*/19.10.2023 г., издадена от управителя на „Г.Х.М.М.”ЕООД, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на Ю.С.Х., считано от 19.10.2023 г. Като мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение е отразено „прекратяване на ТД – налагане на дисциплинарно уволнение“.

Ч/з куриерска фирма „Е.“, двете заповеди са изпратени на Ю.С.Х. в г.Я., но видно от предоставената от куриерската фирма информация, същите са върнати на подателя без данни за връчване.

По делото Ю.Х. е представил молба-предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, депозирана до администратора от 09.06.2023 г., болничен лист за периода от 25.09.2023 г. до 08.10.2023 г. и срочен трудов договор с неопределен срок за сезонна земед. работа 2023 г. във Ф., в сила от 12.10.2023 г.

При възприетите за установени данни, съдът намери следното от правна страна:

Ищецът възразява с/у извършеното дисциплинарно уволнение като сочи, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна и необоснована, оспорва наличието на основанията за наложеното му най-тежко дисциплинарно наказание – уволнение, твърди че преди връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение работодателят не го е търсил и не е искал обяснения за нарушаване на трудовата дисциплина.

С оглед възраженията на ищеца и предвид обстоятелството, че спорът е трудов, работодателят носи тежестта на доказване, че извършеното от него дисциплинарно уволнение е законосъобразно. В тази насока няма спор нито в теорията, нито в съд. практика, че по иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, работодателят носи доказателствената тежест да докаже законосъобразността на извършеното уволнение. В тази насока са и дадените от съда с доклада му по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, указания.

С оглед нормата на чл.195, ал.3 от КТ, според която моментът на връчване на заповедта за уволнение е моментът на налагане на дисциплинарно наказание и от тогава ТД се смята за прекратен, в процесният случай се установява от приетите по делото писма от куриерска фма „Е.“, че заповед №*/18.10.2023 г. и заповед №*/19.10.2023 г. не са връчени на Ю.С.Х.. От събраните по делото док-ства е видно, че същият разбира за издадените заповеди с получаване на ИМ, а именно 13.03.2024 г. Или от изложеното следва, че от 13.03.2024 г. за засегнатият от заповедите, е възникнала възможност да оспорва законността на уволнението пред съда. В тази вр. на 09.04.2024 г. уволненият Ю.С.Х. е депозирал исковете си по чл.344 ал.1 от КТ в РС-Рг, т. е. в 2-месечния срок, съгл. чл.358, ал.2, т.1 от КТ.

При налагане на дисциплинарно наказание на определен работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство. Същото се състои от няколко етапа: установяване на факта на нарушение на трудовата дисциплина, определяне вида на дисциплинарното наказание, издаване на заповед за неговото налагане и връчване тази заповед на лицето, извършило нарушението. Съгласно чл.193, ал.1 КТ, в стадия на установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Това е задължение на работодателя като орган на дисциплинарна власт, а от друга страна представлява и право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Ето защо преди започване на дисциплинарното производство работодателят е 2 длъжен да уведоми работника или служителя, че е започнал такова производство, като изиска обяснения относно факта на нарушение. Тези обяснения трябва да са поискани във вр. с дисциплинарната процедура по повод налагането на дисциплинарно наказание.

Работникът следва да ги дава със знанието и по повод налагането на дисциплинарно наказание. Неспазването на това изискване води до опорочаване на налагане на дисциплинарното наказание.

В конкретния случай ответната страна, носеща тежестта на доказване, от доказателствата, които ангажира – писмени /т.нар. писмо - искане с изх. №*/11.10.2023 г. л.10 от делото/, не убеди съда, че са изискани от ищеца обяснения за извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина, нито че същият е разбрал за образувано с/у него дисциплинарно производство. Напротив, от събраните по делото писмени док-ства се установи, че субектът на дисциплинарна власт не е изпълнил по надлежен ред и начин задължението си по чл.193, ал.1 от КТ, и не е поискал обяснения от ищеца – Ю.Х., преди да предприеме налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – “дисциплинарно уволнение”. Въз основа на изтъкнатите съображения става ясно, че е налице хипотезата на чл.193, ал.2 от КТ, а именно в случаите когато работодателят не е изслушал предварително работникът или служителят или не е приел писмените му обяснения, съдът отменява дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на ищеца на предишната работа:

Този иск почива на приложимо законно основание. Налице е главната предпоставка за възникване на това потестативно право, респ. уважаването на конститутивния иск, с който то се упражнява - установена незаконност на уволнението. Това е така и защото не се установи по делото ТД на ищеца да е бил за определен срок, който и без уволнението към момента да се счита изтекъл и трудовото правоотношение да би било прекратено, поради което да не е възможно и допустимо възобновяването му със съд. решение по чл.344, ал.1, т.2 от КТ. С оглед на това съдът счита, че исковата претенция на ищцата по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, следва да бъде уважена като основателна и доказана.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ.

Ищецът е формулирал петитум на ИМ, с който моли съдът след признаване на уволнението му за незаконно, да задължи работодателя да извърши поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в друг документ.

Съдът приема, че предявения иск е недопустим поради липса на правен интерес от търсената с него защита. Една от правните последици на уважения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е тази, установена с чл.346 от КТ - вписване на отмяната на незаконното уволнение. Ето защо, в случай на предявен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, липсва правен интерес от предявяването на иска по чл.344, ал.1, т.4 от КТ. В този смисъл е и константната съд. практика – постановена в Решение №193 от 16.07.2024 г. по гр. дело №5948/2013 г. на ІV ГО на ВКС, Решение №31 от 19.03.2019 г.по гр. дело №2008/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и др. Правен интерес от предявяването на такъв иск има когато се твърди, че основанието за прекратяване е неточно вписано, а не когато се твърди, че то е незаконосъобразно изобщо, както е в настоящия случай. Последица от уважаването на иска по реда на чл.344, ал.1, т.1 от КТ, е както отмяна на заповедта, така и промяна на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.

Поради тази причина не е необходимо произнасянето по иска по чл.344, ал.1, т.4 от КТ, тъй като предмета на същия е погълнат от уважаването на главния иск по реда на чл.344, ал.1, т.1 от КТ и като законова последица от уважаването на този иск е задължението на работодателя да промени основанието, въз основа на което прекратено трудовото правоотношение.

По отговорността за разноските: Процесуалният представител на ищеца претендира заплащане на разноски от 1`000,00 лева. С оглед изхода на делото /уважаването на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ /, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, претенцията за разноски се 3 явява основателна.

С оглед изхода от спора и по аргумент на противното на чл.359 от КТ и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответната страна дължи да заплати по сметка на РС-Рг дължима държ. такса по исковете – по неоценяемите по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от КТ – 50,00 лева за всеки иск - арг. чл.3 от ТДТССГПК, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на ИЛ за събиране на сумата.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на Ю.С.Х., ЕГН*, от г.Я., у.„М.“№7, извършено със Заповед №*/19.10.2023 г., издадена от управителя на „Г.Х.М.М.”ЕООД, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, е прекратено трудовото му правоотношение.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Ю.С.Х., ЕГН*, от г.Я., у.„М.“№7, на заеманата преди уволнението длъжност „администратор хотел”.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №62/2024 г. по описа на РС-Рг, по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, като недопустимо.

ОСЪЖДА „Г.Х.М.М.”ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„М.“, у."О.п."№251Е, Б.с."Р.Т.", е.1, с управител М.Г.А., ДА ЗАПЛАТИ н а Ю.С.Х., ЕГН*, от г.Я., у.„М.“№7, сумата от 1`000.00 лева, направени по делото разноски /заплатено адв. възнаграждение/ на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Г.Х.М.М.”ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„М.“, у."О.п."№251Е, Б.с."Р.Т."е.1, с управител М.Г.А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Рг.РС сумата от 150.00 лева държ. такса в/у предявените искове, както и сумата от 5.00 лева в случай на служебно издаване на ИЛ за принудително събиране на сумата.