Решение № 13316 от 15.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13316

Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ канд № 20267050702361 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от временно изпълняващ длъжността /ВрИД/ Председател на Комисия за защита на потребителите /КЗП/ против Решение № 747/22.06.2026 г., постановено по НАХД № 20263110202231/2026 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 009523/30.03.2026 г., издадено от ВрИД Председател на КЗП, с което на „С.-04“ ООД, на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2560 евро, за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.

В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Счита се, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на съда, тъй като първо е посочено, че констатираното необосновано увеличение на цените касае три стоки, а след това са изброени само две. Аргументира се, че е доказано извършването на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ вр. § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби /ДР/на ЗВЕРБ, тъй като от търговеца не са представени доказателства, обосноваващи размера на надценка на процесните стоки. Посочва се, че увеличението на доставната цена на стоките е много по - ниско от реализираното увеличение за потребителите. Оспорват се изводите на районния съд относно липсата на нормативно установена методика или таблица за установяване дали увеличението на цените се дължи на обективни икономически фактори, като се изтъква, че използваните при проверката аналитични способи представляват помощни средства при анализа на събраните доказателства и не представляват самостоятелно основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Изразява се несъгласие с извода на ВРС, че административнонаказващият орган /АНО/ е следвало служебно да изследва всички възможни фактори, които биха могли да окажат влияние върху цената, тъй като в тежест на търговеца е да докаже съществуването на обективни икономически фактори за увеличаването на цените. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на отхвърляне на жалбата и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение от насрещната страна, се прави възражение за прекомерност с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Ответната страна – „С.-04“ ООД, в депозирани чрез представител по пълномощие отговор на касационната жалба и писмено становище, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна, както и за присъждане на разноски съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „С.-04“ ООД против НП № 009523/30.03.2026 г., издадено от ВрИД Председател на КЗП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ на „С.-04“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2560 евро.

От фактическа страна от ВРС е установено, че при извършена на 23.11.2025 г. от служители на КЗП проверка на търговски обект – магазин „М. м. Р.“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „С.-04“ ООД, както и при последваща документална проверка, е установено, че е налице необосновано от обективни икономически фактори увеличение на продажната цена на яйца „М.м.“, размер М, в опаковка по 10 броя, и домати, розови на килограм. Този извод е направен предвид стойности от таблици със заложени показатели като инфлация, работни заплати и др., както и доставните цени, като е изчислено, че реалното увеличение надхвърля икономически обоснования ефект от поскъпването на доставната цена на тези стоки. За констатираното, срещу „С.-04“ ООД е съставен Акт № 009523/23.01.2026 г., в който на деянието е дадена правна квалификация по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ е издадено оспореното пред районния съд НП № 009523/30.03.2026 година.

От правна страна ВРС е приел, че в случая действително е налице увеличение на продажната цена на предлаганите от „С.-04“ ООД стоки – домати и яйца, в периода на двойно обозначаване на цените по чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ, но в хода на административнонаказателното производство не е установено по категоричен начин, че увеличението е необосновано. Посочено е, че таблицата, въз основа на която съгласно показанията на актосъставителя се извършва преценка за осъществяване на нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, не е нормативно предвиден способ за това, тъй като не е ясно какви параметри са заложени в нея. По този начин не е възможно извършването на преценка дали заложените в таблицата критерии се отнасят до всички възможни обективни фактори, които оказват влияние върху промяната на цената на даден продукт. Изложени са мотиви, че с изключение на промяната в доставната цена на конкретния продукт, липсват мотиви относно наличието/липсата на промяна в останалите разходи на търговеца. Посочено е, че повишаването на продажната цена на стоката не е задължително да е съобразено единствено с промяната на доставната цена, а и с други обективни фактори като увеличаване на цената на транспорта, наличната в страната инфлация през периода, повишаване на заплатите на служителите при търговеца и др. подобни. Така мотивиран, ВРС отменил оспореното пред него наказателно постановление.

След извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна.

Обжалваното решение на ВРС е валидно, допустимо и правилно, като настоящата инстанция споделя, както възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, така и направените от същия правни изводи. Районният съд е установил вярно фактите по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и обосновано от тях, и от закона, е стигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Административнонаказателната отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, регламентираща задължение за търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, в периода на двойно обозначаване да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори, както и задължение за представяне на контролните органи при поискване доказателства за наличието на обективни икономически фактори. Понятието „обективни икономически фактори“ е легално дефинирано в § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ, според която правна норма това са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

При така очертаната правна регламентация правилно от ВРС е прието, че фактическият състав на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ включва установено увеличение на цените на стоки или услуги в посочения в чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ период на двойно обозначаване на цените, което не се дължи на обективни икономически фактори по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ. Следователно деянието ще е съставомерно единствено при констатирано повишаване на цените, което не е пряко обусловено от изброените в посочената допълнителна разпоредба обективни икономически фактори.

В конкретния случай от документите, представени при проверката от самото дружество, е безспорно установено, че е налице повишаване на продажната цена на две от предлаганите стоки в периода на двойно обозначаване: стоката яйца „М. м.“, размер М, в опаковка по 10 броя, на 09.11.2025 г. е с цена от 5,29 лева с ДДС, а на 23.11.2025 г. е с цена от 5,89 лева с ДДС, което представлява 11.34 % увеличение на продажната им цена, при установено увеличение на доставната цена с 9,97 % с относителна тежест при формиране на продажната цена – 0.774; стоката домати, розови на килограм, на 09.11.2025 г. е с цена от 4,49 лева с ДДС, а на 23.11.2025 г. е с цена от 5,09 лева с ДДС, което представлява 13.36 % увеличение на продажната им цена, при установено увеличение на доставната цена с 12.01 % с относителна тежест при формиране на продажната цена – 0.756.

При горните констатации не става ясно защо всъщност от служителите на КЗП е счетено, че е налице извършено нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Фактът, че търговецът доказва с документи /фактури от доставчици/ увеличението на доставната цена на стоките означава, че е доказал наличието на обективен фактор, който е външен за него /не може да контролира ценообразуването от доставчиците/ и има пряко и съществено отражение върху цената на придобиване, тъй като по арг. от т. 3, т. 4 и т. 5.1 от СС–2 „Отчитане на стоково-материалните запаси“, доставната /покупната/ цена се включва в разходите по придобиване на стоката, а оттам и в цената на последващите доставки /продажната цена/, доколкото служи като основа за изчисляване на търговската надценка.

От събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства се установява, че данните за процента на увеличението на продажната цена и на доставната цена се нанасят в таблица, по която автоматично се изчисляват и се посочва дали повишаването е обосновано. Тази преценка се извършва като разликата между увеличението на продажната цена и увеличението на доставната цена се умножи по относителната тежест, след което се приспада толеранс от 3 %. Правилно ВРС е приел, че цитираната от свид. И., която е съставила АУАН, изчислителна таблица не е нормативно предвиден способ за установяване на нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ и е налице неяснота какви параметри са били заложени в нея. Това налага извод за липса на каквато и да било възможност за съдебен контрол. Освен това по аргумент от т. 4 и т. 5 от СС–2 „Отчитане на стоково-материалните запаси“ доставната цена не е единственият фактор, който формира цената на придобиване. Противно на логиката на органите на КЗП доставната цена /покупната цена/ не се прехвърля автоматично в продажната, а само участва като елемент при формиране на цената на придобиване, която от своя страна е икономическата база при определяне на продажната цена. На практика в случая органите по приходите са въвели правило за ценообразуване, каквото законът нито съдържа, нито изисква, и са заменили законовия критерий „обективни икономически фактори“ с математическо правило, което приложено самостоятелно, не е достатъчно да обоснове извод дали завишението на цените е обосновано или не е. Увеличението на доставната цена на стоката е само един от факторите, които влияят върху продажната цена, наред с други икономически фактори /разходи за труд, за ел. енергия и т.н./, специфични за всеки търговец и променящи се в пазарни условия /например инфлация/. От друга страна търговецът може да отчита и други разходи, свързани с реализацията на стоката и с ценовата му политика като цяло, което законът не забранява, стига тези разходи да са икономически обосновани и да не представляват злоупотреба в периода на двойно обозначаване. Твърдейки че единственият допустим резултат е продажната цена, получена чрез запазване на предишната надценка, контролните органи всъщност въвеждат правило, каквото не се съдържа в закона. Подобно ограничение би следвало да бъде изрично предвидено от законодателя, тъй като представлява съществена намеса в свободата на ценообразуване.