Решение № 131 от 07.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. С., 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Й. при участието на секретаря СОНЯ Д. К.ОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Й. Търговско дело №

20241800900235 по описа за 2024 година

Ищецът П. К. П., ЕГН********** с адрес с.М., община М., област В. ул.“Божур“ №10, представляван от адв.К. Д. е предявил иск по чл.432, ал.1 т.1 КЗ срещу „Д.“ ЕАД с ЕИК. гр.С. бул.„Витоша“ №89Б, за осъждането му да му заплати сумата 40 000 лв.

(четиридесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред дружеството-ответник, съгласно чл. 380 КЗ, (15.03.2024 г.), до окончателно изплащане на сумата.

Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.

На 22.12.2023 г., на път 161, при км. 21 200, около 20:25 часа, е настъпил пътен инцидент, в който като пасажер, возещ се в л.а. „Шкода Октавия“, с peг. № ВР5900ВС, на задната седалка, зад шофьорското място, е пострадал ищецът - П. П..

Инцидентът се е развил при следната фактическа обстановка: на 22.12.2023 г., около 20:25 часа, л.а. „Шкода Октавия“, с peг. № ВР5900ВС, управляван от М.Н.П., се е движила по третокласен път 161, с посока на движението от с. Л., към с. Р., община Б., когато в района на км. 21 200, навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно л.а. „Опел Зафира“, с унгарска регистрация, теглещ „Сарис С2700“, върху който е бил натоварен „Нисан нот“. Вследствие на реализирания удар П. К. П. е получил травматични увреждания.

За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №180. Съгласно протокола, виновен за настъпването на инцидента е водачът на л.а. „Шкода Октавия“, с peг. № ВР5900ВС, с чиито свои виновни и противоправни действия е причинил процесния пътен инцидент. По случая е образувано ДП № 398/2023 г., по описа на РУБ..

1

Видно от Протокола за ПТПТ и от справка от интернет страницата на Гаранционен фонд МПС-то, което е управлявал виновният причинител има валидна застраховката „Гражданска отговорност“, сключена с „Д.“ ЕАД, по застрахователна полица № BG/06/123001080371, валидна от 12.04.2023 г. до 11.04.2024 г.

Непосредствено след пътния инцидент П. К. П. е откаран от екип на бърза помощ в „УМБАЛ и спешна медицина Н.И. П.“ ЕАД, където постъпва с болки и ограничен обем на движенията в областта на дясна тазобедрена става и бива настанен в „I- ва клиника по ортопедия и травматология“. Поставена му била диагноза:

- СЧУПВАНЕ НА АЦЕТАБУЛУМА, ЗАКРИТО.

След извършен преглед и рентгенографии П. К. П. е приет за оперативно лечение, което протича по следния начин: след инфилтрация с локален анестетик е бил извършен опит за мануална репозиция на фрактурата, след което на пациента му е била поставена имобилизация. След оперативната намеса са му проведени контролни рентгенографии.

По време на болничния му престой, пострадалият е бил под постоянния надзор както на медицинския екип, а също така и на неговите близки, които му помагали за елементарни за здравия човек дейности. Вследствие на настъпилите травматични увреждания, породени от ПТП-то, П. изпитвал непоносими болки, пълен обем на ограничение на активните движенията, докато пасивните - силно ограничени. Това довело до пълно обездвижване.

Пострадалият бил предимно на легло, като за него полагали грижи най-вече близките му. От една страна, болката и ограниченията в движението повлияли на физическото му здраве, а от друга, необходимостта да прекара коледните и новогодишни празници в болничното заведение се отразила на психиката му. Той бил унил, с понижено настроение и липса на каквато и да било желание.

На 02.01.2024г. П. К. П. е бил изписан от болничното заведение и насочен е за активно наблюдение с дадени указания за продължаване приема на медикаменти по терапевтична схема. Препоръчани са му ХДР и домашно лечение, като са му назначени и два контролни прегледа.

Всички тези обстоятелства са видни от Епикриза ИЗ № 51891, издадена от „1-ва клиника по ортопедия и травматология“, при „УМБАЛ и спешна медицина Н.И. П.“ ЕАД.

В случая, вследствие на счупването на ацетабулума, ищецът е бил напълно лишен от възможността да се движи за период от близо месец, след което с помощта на чужда намеса започнал леки раздвижвания. През втория и третия месец след настъпването но ПТП-то, той извършвал малки движения, предимно из дома му и около него, с помощта на близките му.

Той прекарвал ежедневието си предимно в легнало положение, което неминуемо довело до големи затруднения, както за него, така и за околните. За него полагали грижи роднините му, които пазарували, приготвяли храната му, хранели го, помагали му при извършване на хигиенни нужди и били неотлъчно до него.

П. К. П. имал оплаквания от силни болки, които се засилвали нощем. Вследствие на дългия период от време прекаран на легло, доверителят ми чувствал тялото си изтръпнало, с 2 мравучкания и неприятни усещания. Силата и интензитетът на болките го лишавал от възможността да спи, за което той следвало да приема силни болкоуспокоителни лекарства, но понякога дори и те не помагали.

Вследствие на пътния инцидент, пострадалият страдал от повишена раздразнителност, депресивни състояния и липса на увереност. Преживяното се отразило и на психиката на пострадалия. След настъпване на произшествието, той е станал много чувствителен и неуверен в себе си. Не само физическото му състояние го тревожи, но и финансовото. Той счита себе си за тежест на околните, което чувство се засилвало, при мисълта за дългия възстановителен период, през който е бил неработоспособен. Месеци след инцидента той страдал от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, затруднена концентрация.

Пострадалият се оплаква, че като следствие от непредвидимостта и неочакваността на настъпилия инцидент, той изпитва страх от возенето в превозни средства. Получените стресови посттравматични състояния водят до нарушения на нормалния социален живот на доверителя ми и създават трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности. Постоянната нужда от помощ и съдействие на близките на ищеца във възстановителния за него период са създали у него чувство за безпомощност и малоценност, което се е отразило негативно върху психиката и самооценката му.

Претенцията на ищеца за обезщетение на неимуществени вреди е надлежно заведена на основание чл. 380, ал. 1 КЗ на 15.03.2024 г., видно от Молба с вх. № 94-90/15.03.2024 г.

Въпреки че предвиденият тримесечен срок за произнасяне от страна на ответника изтекъл, към настоящия момент не е отправено официално предложение за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Ищецът претендира направените разноски.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът „Д.“ ЕАД е подал отговор, в който оспорва иска по основание и размер.

Намира исковата молба за нередовна, тъй като не съдържа банкова сметка или друг начин на плащане.

Оспорва изцяло предявените срещу застрахователното дружество искове за присъждане на застрахователно обезщетение по основание и размер, по следните съображения:

На 22.12.2023г. на третокласен път III-161 в участъка на 21,200 км между с. Л. и с. Р. настъпва ПТП с участници: л.а. „Шкода Октавия“, с peг. № ВР5900ВС с водач М.Н.П. и л. а.

„Опел Зафира“, с peг. № I 20 LM с водач Т.Н.Р.. При така описаното ПТП на возещия се като пътник в автомобил „Шкода Октавия“ П. К. П. са причинени телесни увреждания.

Във връзка със събитието от ищеца е заведена претенция пред застрахователя по доброволен ред и е образувана щета № 43072952400043. По образуваната преписка от страна на дружеството не е постановен отказ, а от претендиращия застрахователно обезщетение са изискани допълнителни документи за установяване на претенцията му, 3 които не се представени от негова страна.

В тази връзка дружеството не е станало причина за завеждане на настоящето дело.

По делото не са представени доказателства, от които да се направи извод за наличие на виновно поведение от страна водача на водача на л.а. „Шкода Октавия“, с peг. № ВР 5900 ВС М.Н.П..

В случая за изясняване на причините за произшествието се води ДП №398/ 2023 г. по описа на РУ-Б..

Предвид горното, счита, че от исковата молба не се изяснява механизма на ПТП и не се установява наличието на всички елементи от деликтната отговорност на сочения за виновен водач М.Н.П., а именно - противоправно и виновно извършено деяние, от което да са били причинени телесни увреждания на П. К. П..

Твърди, че вина или най-малкото принос за настъпването на ПТП има и водачът Т.Н.Р., управлявал л. а. „Опел Зафира“, с peг. № I 20 LM.

Ще уточни в какво се изразява приноса на водача след запознаване с материалите от ДП.

При установен принос от посоченото лице за настъпилия вредоносен резултат същият следва да се вземе предвид при определянето на дължимото застрахователно обезщетение.

Размерът на претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като последица от процесното ПТП е завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания и свързания с тях интензитет на болки и страдания търпени от страна на ищеца.

Видно от представените медицински документи при пострадалия е настъпило пълно възстановяване от полученото увреждане в нормалния за подобни травми срок.

Относно психическото състояние на ищеца е нормално от негова страна предвид претърпяната травма да се изживяват тревожно- депресивни състояния, които са отшумели за кратък период.

Счита, че предявената по настоящото дело претенция за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания от получени телесни увреждания, в размер на 40 000 лева за завишена, с оглед обществените критерии за справедливост (чл. 52 от Закона за задълженията и договорите) и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.

Прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

„Д.“ ЕАД счита, че за вредоносния резултат (травмите получени от П. К. П.) е допринесло обстоятелството, че същият, като пътник в МПС, не е използвал обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП, в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата - „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните 4 колани, с които моторните превозни средства са оборудвани”.

Пострадалият сам се е поставил в опасност, от която за него, са настъпили вредни последици.

Този факт следва да бъде отчетен при реализиране гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалото лице. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице следва да бъде намалено.

Оспорва претенцията за законна лихва върху главницата, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да представи банкова сметка, съгласно чл. 380 от КЗ. В тази връзка, счита, че дружеството не е изпаднало в забава и не дължи лихви.

Ако въпреки горното се приеме, че дружеството е изпаднало в забава следва да се има предвид, че се претендира лихви върху главницата от датата на депозиране на доброволната претенция- 15.03.24 г. и по този начин искането им не е съобразено с чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ, съгласно който застрахователят изпада във забава след изтичането на тримесечен срок от заявяването на претенцията.

Претенцията на ищеца е депозирана на 15.03.24г., т.е. дружеството е изпаднало в забава най-рано от 15.06.24г., ако са налице другите предпоставки за това.

В срока по чл.372 ГПК ищецът П. К. П. не е подал допълнителна искова молба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: