Решение № 5183 от 22.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5183 гр. Пловдив, 22.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330110149 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът М. Д. Ч., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощник адв. К. С., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, както и сумата от 800 лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване, до окончателно им изплащане.

В исковата молба е посочено, че с постановление на ОП- Пловдив било образувано наказателно производство № 4065/ 2012 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1 точки 2 и 6 от НК, по което се образувало сл. дело № 280/ 2012 г. на ОСлО. На 17.12.2019 г. по случая на ищеца било повдигнато обвинение и той бил привлечен към наказателна отговорност. За адвокатска защита заплатил сумата от 800 лева. На 05.11.2021 г. обвинението срещу него било прецизирано и в съда бил внесен обвинителен акт, по който се образувало н. о. х. дело № 211/ 2012 г. Същото обаче било прекратено и върнато на прокуратурата за доразследване поради допуснати процесуални нарушения. С постановление от 31.01.2023 г. на ОП- Пловдив наказателното производство било прекратено, поради недоказаност на обвинението. В тази връзка били налице 1 предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ. Повече от 10 години ищецът бил принуден да обикаля из различни институции във връзка с продължаващото разследване, ежедневно бил посещаван у дома си от униформени полицейски служители за връчване на книжа. Загубил бизнеса си, защото закрил дружеството, което управлявал, бил потиснат и притеснен, изпитвал дискомфорт, душевни страдания и мъки, страдал от безсъние. Ограничил контактите си с близки и приятели, срамувал от съседи, бил притеснен, че няма да може да издържа семейството си, било засегнато достойнството и доброто му име. Не бил осъждан, нямал и криминалистични регистрации, винаги бил спазвал установените правила и обществени порядки. За претърпените неимуществени вреди претендира по справедливост присъждане на сумата от 25 000 лева като парично обезщетение. Наред с това бил претъпял и имуществени вредиразходи за адвокатски хонорар по защита срещу обвинението в размер на 800 лева. Сумите търси ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство. Моли и за разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа исковете.

Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен. Твърди се, че нямало доказателства за действително претърпени вреди от лицето, а в негова тежест било да ги докаже. Оспорват се твърденията в исковата молба за претърпени неимуществени вреди. ДП първоначално не било образувано спрямо ищеца и до привличането му като обвиняем той не можел да търси вреди по реда на ЗОДОВ.Спрямо него била взета най- леката мярка за неотклонение „подписка“, без да му било ограничено предвижването, като той сам бил нарушил мярката, напускайки страната без да уведоми, поради което бил обявен за ОДИ. Това му поведение оборвало твърденията за възпрепятстване на свободното пътуване, като по собствено желание ищецът се бил отдалечил от семейната и приятелската си среда. Не бил вярно и, че той бил закрил бизнеса си, защото и до момента участвал в търговски дружества. ДП се характеризирало с фактическа и правна сложност- било 52 тома, били разпитани 149 свидетеля, изготвени били множество експертизи, като продъжителността се дължала на усилията на прокуратурата да разкрие обективната истина. Някои от разпитаните лица били извън територията на страната, налагало се действията спрямо тях да са по делегация. Ищецът не бил поискал ускоряване на ДП по чл. 368 от НПК. Исковата претенция била недоказана. Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение, който бил прекомерно висок- 24 000 лева и не бил в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдебната практика и икономическия стандарт в страната. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, защото не били представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар. Нямало посочен и конкретен начален момент на законната лихва. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокат на ищеца. В с.з. чрез процесуалния си представил поддържа подадения отговор.

Също представя писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед 2 наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от обвинителен акт от 02.02.2022 г., внесен от Окръжна прокуратура- Пловдив, срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предложение първо, т, 6, предложение първо, т. 7, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

С разпореждане на съдията- докладчик н. о. х. дело № 211/ 2022 г. на Окръжен съдПловдив, делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание.

С постановление от 30.01.2023 г. на Окръжна прокуратура- Пловдив, е прекратено поради недоказаност наказателното производство по сл. дело № 280/ 2012 г. на ОСлО при ОП- Пловдив, в частта против ищеца, за престъплението по чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 от НК.

ДП и наказателните дела, свързани с него са изискани, но същите не са били изпратени за прилагане на настоящото производство, като в официален отговор се посочва, че разследването е още висящо. Предвид тези обстоятелства, ищецът представя официално заверени преписи от ДП, които счита за относими към настоящия процес- две постановления от 17.19.2019 г. и от 05.11.2021 г. за привличане на ищеца като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение „подписка“, молба- искане на защитника на обвиняемия от 28.11.2022 г. до ОП- Пловдив за ускоряване на ДП и определение на ПОС, постановено по ч. н. дело № 2166/ 2022 г., за уважаване на молбата и предприемане на съответни действия от ОП- Пловдив.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 01.10.2024 г.). Св. И.К.С.- приятел на ищеца от ученик, заявява, че знаел за проблемите му с прокуратурата, като няколко пъти го бил карал на разпити. Ищецът му казал да помага на семейството му, ако бъде осъден. Започнал да излиза сам, бил се отчаял, станал напрегнат, бил в нервна криза, изпадал и в тежки състояния. Бил невинен, изяждало го чувството за несправедливост. Имал бизнес, но всичко потънало, заминал за чужбина от безизходица. Св. С.И.С.- също приятел на ищеца и познат покрай спорта, споделя, че и той го съпровождал на разпити в полицията и прокуратурата. Рязко се променило държанието му- не излизал с приятели, спрял да комуникира, не искал да го виждат навън. Бил много притеснен, репутацията сред съседите му пострадала.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата по 3 отношение на ищеца, поради недоказаност на деянието. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По делото са разпитани двама свидетели- приятели на ищеца, които описват емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес, проблеми. Те потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснения, напрежение, страх, участие в разпити. За да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди обаче, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, като основно свидетелските показания са в тази насока.

Следва да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (затвореност в себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му избор. В тази връзка несигурността и нарушеното спокойствие не могат да се дължат само на незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението.

За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), като според свидетелите ищецът е изпитвал притеснения от негативно 4 отношение от страна на околните. Не се установява обаче близки и познати до лицето да са се отдръпнали от него само, защото той е бил обвинен. Личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие за съответния период от време, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението.