Решение № 486 от 21.12.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Гоце Делчев, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20251220100709 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ****, чрез адвокат Г. Илиева Х., с която са предявени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ГПК, против М. Т. Д. с ЕГН **********.

Иска се от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: **** лева главница, ведно със законна лихва върху нея от *********г., до окончателното й погасяване и ***** лева - лихва за забава, изчислена в размер на законната лихва за забава, върху претендираната главница, за периода от *******г. до *******г., включително, произтичащи от Договор за кредитна карта за физически лица № ************ от 20.11.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на основание чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 140/2025г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

Твърди се в исковата молба, че вземането е възникнало на основание „Договор за кредитна карта за физически лица № *********** от 20.11.2019г., сключен между „У. Б. АД и М. Т. Д. - кредитополучател. С договора за издаване на кредитна карта, „У. Б.“ АД е предоставила на ответника, като кредитополучател и картодържател, кредитна карта с кредитен лимит *** лв. /***** лева/, усвоени от кредитополучателя, чрез тегления в брой и плащания в търговски обекти. С предоставянето на разрешения кредит, банката е изпълнила задължението си по договора. Сочи се, че сумата на кредита е усвоена в цялост. Срокът на действие на договора е двадесет и четири месеца и изтича на ****г., съгласно чл. 3.5 от договора. Излага се, че предвид характера на кредита - кредитна карта, кредитополучателят е имал възможност да усвоява многократно кредита до предоставения размер, доколкото е погасявал минималните договорени погасителни вноски преди това. Твърди се, че договорът за кредит е сключен при месечен лихвен процент в размер на 1,00 % - чл. 2.1., като в чл. 7 са предвидени условията при които лихва се начислява. В чл. 7.1.2. е уговорено, че кредитополучателят не дължи лихва в случай, че погаси усвоените чрез безналични плащания суми не по-късно от 15-то число на месеца следващ извършените усвоявания.

Минималната погасителна вноска е равна на 3% от кредитния лимит или минимум 15 лева, дължима от 1-во до 15-то число на месеца - чл. 3.1. от договора. ГПР — се определя от и в 1 рамките на лихвения процент на Банката, посочен в чл. 2.1., и съгласно вида на ползваните услуги, за които се начисляват такси. В чл. 7 и следващи от договора за кредит подборно е описан начина на формиране изчисляване и прилагане на всички приложими по договора за кредит лихви, възможността за тяхното изменение и методиката, за изчисление на изменението, в случай, че пазарните условия налагат такова.

Сочи се, че на *****г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия /, кредиторът „У. Б.“ АД, е прехвърлил на „Е. М.“ ЕООД портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, както и вземането си към М. Т. Д., произтичащо от процесният договор за кредит. Прехвърленото вземане към ответника М. Т.

Д. е подробно описано на страница № 26, под референтен номер № 1317 в Приложение № 1, с посочени номер на договор, три имена и размер на вземането към датата на цесията.

Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД с уведомлението приложено към настоящата искова молба. Излагат се твърдения, че на 30.09.2021г. е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, включително и дължимите лихви, като считано от тази дата вземането на ищеца е изцяло дължимо, или в случая, крайният падеж на задължението, предмет на настоящия установителен иск е обективен факт, настъпил преди датата на образуване на заповедното производство - 04.02.2025г., по което е издадена процесната заповед за изпълнение. На крайния падеж, както и към датата на настоящата искова молба, ответникът не е изпълнил договорните си задължения за погасяване на предоставения кредит. Представят се писмени доказателства. Претендират се направените в настоящото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Наведени са възражения за недоказаност на исковата претенция. Направено е възражение за нищожност на сключения договор, поради противоречие със ЗПК. Сочи се, че договорът не отговаря на реквизитите на чл. 11, ал. 1 ЗПК и липсва ясно и разбираемо ГПР. Направено е възражение, че длъжникът не е уведомен за извършената цесия. Прави възражение за настъпила погасителна давност на претендираните главница и лихва. Моли искът да бъде отхвърлен. Прави доказателствени искания.

В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява. По делото са постъпили становище по хода на делото, както и по същество.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

По делото са събрани писмени доказателства, както и е изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение по реда на чл. 12 от ГПК, на основание чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На *******г. между "У. Б." АД и М. Т. Д. /кредитополучател/ е сключен Договор за кредитна карта на физически лица № **************.

Съгласно Раздел Първи, предмет на договора е предоставяне на кредитополучателя възможност да ползва платежни услуги чрез банкова карта, като усвоява и погасява суми в съответствие с условията по договора. Предоставения кредитен лимит е в размер на *********лв. по картова сметка BG********************

Месечният лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора е в размер на 1.00%, а годишния - 12.00% /1.00% х 12 = 12.00%/.

Годишният процент на разходите се определя от и в рамките на лихвения процент на Банката.

Минималната изискуема погасителна вноска е в размер на 3% от кредитния лимит 2 *** лв., дължима от 1-во и 15-то число на всеки текущ месец през периода на ползване на средствата по лимита.

Срока на ползване на разрешения кредитен лимит е ****г., а срока на договора - 24 месеца – ********г.

Видно от счетоводна справка от „У. Б.“ АД последната транзакция по картовата сметка е внасяне на 12 лева, като е формиран остатък от главница в размер на ***********лева.

На *********г. настъпил крайният срок на договора, респ. падежът и крайния срок за връщане на кредита.

В чл. 11.4. от договора, страните са уговорили кредиторът да може да прехвърли правата си по горепосочения договор за кредит, по всяко време на трето лице.

На *******г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, кредиторът „У.К. Б.“ АД, е прехвърлил на „Е. М.“ ЕООД портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, както и вземането си към М. Т. Д., произтичащо от процесният договор за кредит. Прехвърленото вземане към ответника М. Т.

Д. е подробно описано на страница № 26, под референтен номер № 1317 в Приложение № 1, с посочени номер на договор, три имена и размер на вземането към датата на цесията.

Длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД с уведомлението, приложено към настоящата искова молба.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 140 по описа на Районен съд – Гоце Делчев за 2025г., ищцовото дружество „Е. М.“ ЕООД се е снабдило със Заповед № Рег.№ 95 от 04.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. Т. Д. за сумата в размер на 423,43 лева, представляваща просрочена главница по Договор за кредитна карта за физически лица №************** ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.02.2025г., до окончателното изплащане на задължението, сумата в размер на******лева, представляваща законна лихва за забава за периода от *****г. до **********г., както и сумата общо в размер на ********лева, представляваща разноски по делото, от които 25,00 лева - заплатена държавна такса и ******лева - адвокатско възнаграждение с включено ДДС.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответникът е депозирал възражение вх. № 3124/28.04.2025г. срещу така издадената заповед. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл.

415, ал. 3 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви установителни искове срещу М. Т. Д., относно процесното си вземане в едномесечен срок, считано от получаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

В указания му срок, ищецът е депозирал настоящата искова молба по реда 422 от ГПК, с която е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване положително установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 и сл. от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като претендира сторените съдебни разноски в заповедното и в установителното производство.

По делото, е изготвено и прието като доказателство заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Б. С., кредитирано изцяло от съда, като обективно, пълно и не оспорено от страните.

Експертът установява, че на *********г. в гр. С.между „У. Б.“ АД с ЕИК *********** и М. Т. Д. с ЕГН ********** е сключен Договор № *********** за кредитна карта за физически лица. С договора за издаване на кредитна карта, „У.Б.“ АД е предоставила на ответника, като кредитополучател и картодържател, кредитна карта с кредитен лимит 500,00 лв., която сума е усвоена от ответника. Вещото лице изрично посочва, че размерът на неизплатеното задължение - главница по Договор за кредитна карта на физически лица № ************** от 20.11.2019г. към датата на договора за цесия е в размер на ******* лева 3 главница, а размерът на лихвата за просрочие, в размер на законната лихва, върху претендираната главница, за периода от *******г. до 15.01.2025г. е ******** лева.

Вещото лице е извършило проверка и досежно изчисления ГПР, като заявява, че същия е изчислен съобразно изискванията на ЗПК и отговаря на изискванията на чл. 19, ал.

4 от ЗПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 и сл. от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В срока за отговор на исковата молба, ответника е направил възражения по чл. 26, ал.

1 от ЗЗД във вр. 22 от ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК за нищожност на договора за потребителски кредит и по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за изтекла погасителна давност.

По отношение допустимостта на предявените искове:

Настоящият съдебен състав, намира така предявените искове за допустими. Същите са предявени от активно легитимирана страна в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от ч. гр. дело № 140/2025г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

Както беше посочено по-горе ищцовото дружество „Е.М.“ ЕООД е активно легитимирана страна да предяви настоящите установителни искове, доколкото ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия с получаване на изричното уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, приложено към исковата молба, връчено на ответника с книжата по реда на чл.

130 и сл. от ГПК. Писменото уведомление за цесия е достигнало до ответника, като приложение към исковата молба, която ответникът е получил на 17.07.2025г. - дата отбелязана в призовката, с която е връчена исковата молба на ответника, заедно с приложните към нея доказателства. В този смисъл е решение №109/13.07.2016 г., по гр. д. № 1050/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., а именно „... цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане…“. Отделно от това след като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/или исково) производство е напълно редовно.