Решение № 26 от 16.12.2022, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. София, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ Въззивно административно наказателно дело № 20226000600054 по описа за 2022 година с участието на прокурора лейтенант Мария Дойчева, образувано на 27.09.2022 година по жалба от адв. Ж. Д. от САК – защитник на ......... Д. А. Т. и жалба от обвиняемия, срещу решение № 5/01.06.2022 г. по анд № 19/2022 г. по описа на Военен съд – С..

С решение № 5 от 01.06.2022 г. по анд № 19/2022 г. по описа на Военен съд – С. е признал за виновен обвиняемият ......... Д. А. Т. от РС „В.П.“ – С. за това, че около 17.00 часа на 20.01.2021 година, в град С., в сградата на РС „В.П.“- С., етаж .., в служебното помещение № …, като началник на отдел „……………..“ в РС „В.П.“- С., в качеството си на началник, казал нещо - „Не ми говори така бе, дришльо!“, унизително за честта и достойнството на подчинения си ........... П.С.Т., на длъжност инспектор военен разследващ полицай в сектор „...........“ в отдел „………..“ на РС „В.П.“-С., в негово присъствие, като обиденото лице е военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, посочен в чл. 371 буква "а" от НПК, поради което и на основание чл. 378 ал. 2 пр. 2 вр. ал.1 алт. 1 вр. чл. 371 б. „а“ от НК и чл. 78а ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, като на основание чл.304 от НПК признал обвиняемия за невинен и го е оправдал в частта на 1 обвинението да е обидил пострадалия и с думите „..ти ли ще ми кажеш бе дришльо !?“ и „..дришльо и у вас ли е така !?“.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК решението е обжалвано от адв. Ж. Д. – защитник на обвиняемия Д. А. Т. и от обвиняемия. Жалбите са подадени в срок и от легитимирани лица, поради което са допустими.

В жалбата на адв. Д. се иска да се отмени решението, с което обвиняемия е признат за виновен и да се постанови ново решение, с което да се признае за невинен в извършване на престъплението. Алтернативно се прави искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при неправилно анализиране на доказателствата както и, че същото е изцяло необосновано и наложеното наказание е явно несправедливо.

Претендира се наличието на основание за отвод на съдебния състав и се изразява становище, че съдът може да се счита за предубеден и заинтересован пряко или коствено от изхода на делото, поради факта, че съдебният състав е участвал в разпит на свидетели по настоящото дело. Отказът на първоинстанционния съд да си направи отвод се счита за особено съществено нарушение на процесуалните правила.

Решението се счита за неправилно и постановено при превратно тълкуване на доказателствата, а наложеното наказание – за явно несправедливо. Инкринимираната дума „дришльо“ се анализира като съответна на „малко дете, хлапак, човек, който не може да си върши правилно работата“, като се подчертава, че пострадалият ....Т. е бил небрежен в работата си по отношение на подреждането на работното си място и в частност на възложените му дела. Сочи се, че от разпита на свидетелите е станало ясно, че нито един от тях не възприема думата „дришльо“ за обидна, а като „млад, неопитен“ и се твърди, че и у самия обвиняем е нямало никакъв умисъл да обижда по какъвто и да е начин пострадалия ....Т..

Твърди се, че съдът не е отчел обстоятелство, че пострадалият е показал явно неуважение към прекия си началник, като не е изпълнил своевременно разпорежданията му, държал се е неуважително - с ръце в джобовете и подсмихвайки се ехидно.

Претендира се липса на мотиви на съдебния акт, поради липсата на обосновка защо се приема, че изказаната дума „дришльо“ е била обидна за пострадалия.

Неправилен и немотивиран се счита отказът на първоинстанционния съд да приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК, тъй като конкретното деяние, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност, не е обществено опасно, а и неговата обществена опасност е явно незначителна.

Счита се, че липсват доказателства за настъпили някакви неблагоприятни последици.

С жалбата обвиняемият Т. твърди, че възприетата, както от органите на досъдебното производство в проведеното ..... по досъдебното производство, така и от 2 първоинстанционния съд в рамките на съдебното следствие фактическа и правна обстановка, в по-голямата си част не кореспондира с доказателствения материал. Твърди се, че на отдадените от обвиняемия с правата му, произтичащи от УВС на ВС на РБ и длъжностната му характеристика устни разпореждания е последвало публично противопоставяне на разпореждането делата и преписките на ...... Т. да бъдат подредени по определен начин, след като същият в продължение на 15 минути не успява да открие материалите по изисканото му досъдебно производство - все действия, които са в грубо нарушение на нормите и правилата свързани с изпълнението на военната служба и в частност принципите на единоначалието, военната дисциплина, спазването на етичните норми на поведение на военнослужещите, които са основополагащи за системата на Българската армия и чието спазване гарантира функционирането и - нормите в раздел I, II и III от УВС на ВС на РБ.

Прави се подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, като се счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд по отношение поведението на ...... Т., което е нарушавало военната дисциплина и за което е била образувана дисциплинарна проверка.

Съдебният акт, с който обвиняемият ..... Д. А. Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 378, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл. 3716. „а“ от НК, се счита постановен в нарушение на установените процесуални правила, тъй като в диспозитива му е изложено решението на съда по въпросите в чл. 301 от НК, и е видно, че съдът е приел, че деянието съставлява престъпление, съдържащо обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 146 от НК, а не цифрово изписания състав на престъпление по чл. чл.

378, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. с чл. 3716. „а“ от НК, въпреки ясното разграничение между двата престъпни състава. Това се счита за особено съществено нарушение на процесуалните правила, водещо съществено ограничаване на правото на защита на обвиняемия, с оглед невъзможността му да разбере в извършването на точно какво престъпление е обвинен.

Нарушени са принципите за пълнота, всестранност и обективност, като се твърди, че не са установени конкретните действия на ...... Т. - точните думи, реплики и фрази, изречени от него в рамките на разговора.

Според защитата такива действия са налице, видно от обясненията на обв. Т.. В нарушение на посочените принципи на наказателното производство, разследващите органи не са направили достатъчно, за да съберат тези факти в рамките на проведените от тях разпити, за разлика от повечето положени усилия в събирането на фактите, досежно действията на обвиняемия. За съжаление подобен подход е възприет и от съда, като в мотивите си действията на обвиняемия са описани /цитирани/ достатъчно подробно, докато действията на свидетеля ...... Т. са показани по един необективен начин.

Подчертава се, че в проведените пред съдията-докладчик В. А. разпити по реда на чл. 223 от НПК съдията е допуснал на свидетелите .... В.и .... П. да бъдат поставяни провокиращи въпроси, относно емоционалното състояние на обвиняемия ..... Т. и на свидетеля Т., което е 3 основание за отвод на съдията.

Набляга се на богатството на българския език, с което се обосновава липсата на съставомерност на деянието, тъй като според жалбоподателя употребата на дума „дришльо“ следва да бъде разграничено от проявите на неучтивост и неспазване на правилата за приличието. Твърди се, че приетата от първоинстанционния съд преценката на съда за наличието на обидно съдържание на думата изхожда само и единствено от субективното възприятие на ...... Т., а не от обективен критерий основан на общоприетите морални и обществени разбирания на необходимо отношение към другите членове на обществото.

Сочи се, че с оглед конкретиката на деянието следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, за което се излагат пространни съображения.

По делото няма постъпило писмено становище от прокурора.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция депозраните жалби се поддържат на изложените в тях основания.

Обвиняемият ...... Д. А. Т. се явява лично.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът излага становище за неоснователност на въззивните жалби.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

Обвиняемият .... Д. А. Т. – РС „В.П.“ – С. е предаден на съд за това, че на 20.01.2021 година, в гр. С., в сградата на РС В.П. - С., ет…, в служебно помещение №…, в качеството си на началник отдел „........... “ в РС В.П. – С., обидил лице, посочено в чл. 371 б.„а“ от НК – ...........П.С.Т., военен разследващ полицай в сектор „...........“, отдел „...........“ на РС „В.П.“ – С., като казал нещо унизително за честта и достойнството му в негово присъствие , обръщайки се срещу него с думите: „… не ми говори така бе дришльо…, ти ли ще ми кажеш бе дришльо,…дришльо и у вас ли е така…“, като деянието е извършено от началник към подчинен - престъпление по чл. 378 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 пр. 1 вр. чл. 371 б. „а“ от НК.

Досъдебното производство е внесено в СВС с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а от НК.

Обвиняемият на длъжност началник отдел „...........“ в РС „В.П.“ - С. ..... Д. А. Т. през 2004 година бил назначен на длъжност ….. във Втори сектор „…..“, отдел „….“, РСС-ВП и ВКР гр.С.. През 2011 година бил освободен от военна служба и започнал работа като юрисконсулт. Със Заповед на Директор Служба “В.П.“ № …./28.09.2012 година обвиняемият .... Т. отново бил приет на военна служба. През 2012 година бил назначен на длъжност инспектор в Първи сектор, отдел „……………“ в РС „В.П.“ - С.. От 24.03.2014 година заел длъжността началник отдел „...........“ в РС „В.П.“ – С.. За обвиняемия са налице 4 положителни характеристични данни – видно от събраните писмени и гласни доказателства, той притежава необходимите командно-организаторски качества, умее да степенува задачите по-важност, изпълнява съзнателно и отговорно поставените му задачи и има чувство за отговорност. При осъществяване на служебната си дейност разпределя работата между подчинените си и следи за изпълнението на дадените указания в срок, като осъществява контрол по отчитането на резултатите от изпълнението им. Координира взаимодействието между военните разследващи полицаи от отдела и органите на съдебната власт. По време на службата си има редица поощрения, а е бил санкциониран с едно дисциплинарно наказание „Забележка“. Обвиняемият е женен и е баща на две деца.

Със Заповед на директор Служба “В.П.“ № …../28.09.2012 година обвиняемият .........

Т. бил приет на военна служба. Обвиняемият ......... Т. е военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и е на длъжност началник Отдел „...........“ в РС „В.П.“ – С.. По смисъла на ЗОВС на РБ "пряк началник" е началник, на когото военнослужещите са подчинени по йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговия щат, както и по йерархическата подчиненост между военните формирования, а "непосредствен началник" е първият пряк началник на военнослужещия.

Същият се явява началник на пострадалия.