Решение № 1707 от 17.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1707 гр. Варна, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100501942 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от СВ. АС. АНГ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Велека“ № 4, чрез адв. И.Т. И. - ВАК, срещу Решение № 261092 от 26.03.2021 г., постановено по гр.д. № 9556/2020 г. по описа на РС - Варна, XXXIII състав, с което e отхвърлен предявеният от СВ. АС. АНГ., ЕГН **********, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземанията, сумата в общ размер на 1278,57 лева, от които:

- сумата от 943,09 лева, представляваща главница за неизплатена ел. енергия по фактури за периода от 13.08.2010 г. до 18.10.2012 г.,

- сумата от 210,48 лева, представляваща мораторна лихва върху всички фактури за периода от датата на падежа на всяка фактура до 13.06.2013 г., - сумата от 125,00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, за които суми е издаден на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9047/2013 г. по описа на РС - Варна.

Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Застъпва становище, че влязлата в сила заповед за изпълнение 1 по чл. 410 от ГПК не следва да се приравнява по правни последици на съдебно решение, като счита изводите на първонстанционния съд в тази насока за неправилни. Излага, че Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Изтъква, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е неприложима относно установените в заповедното производство вземания. В тази връзка сочи, че вземанията на електроснабдителни дружества за цена на потребена ел. енергия са периодични плащания по смисъла на чл.116 „в“ от ЗЗД и за тях се прилага по-кратката тригодишна давност. Излага, че към момента на образуване на изпълнително дело № 908/2020 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892 на КЧСИ, с взискател „ЕнергоПро Продажби“ АД и длъжник жалбоподателя, правото на „Енерго-Про Продажби“ АД да търси принудително изпълнение на присъденото му вземане по издадения в негова полза изпълнителен лист вече е било погасено.

Настоява за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез юрисконсулт В.С., депозира писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Поддържа, че с изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК заповедта за изпълнение се стабилизира, като по последици влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебно решение, поради което приложимост намира нормата на чл. 117, ал.

2 от ЗЗД. Излага още, че в конкретния случай изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980 г. и последното е приложимо до отмяната му с ТР № 2/2013 г. от 15.06.2015 г. на ВКС, като новата погасителна давност е започнала да тече от отмяната на ППВС с даденото тълкуване – 26.06.2015 г. Отделно сочи, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение не тече давност. Излага аргументи, че до образуване на изпълнително дело № 908/2020 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев на 31.08.2020 г. правото за принудително изпълнение на присъденото в полза на дружеството вземане по издадения в негова полза изпълнителен лист не е погасено. Евентуално, застъпва становище, че перемпцията е без правно значение за давността, като в тази връзка излага, че последното извършено изпълнително действие преди перемиране на изпълнително дело № 354/2014 г. по описа на ЧСИ Илияна Станчева е налагането на възбрана от 10.05.2014 г. Последващото действие е извършено на 09.05.2018 г. с налагането на запор на банкови сметки. Счита, че независимо от настъпилата перемпция запорът е проявил своето действие и е прекъснал давността, тъй като между него и последното извършено действие не са изминали пет години.

Настоява за потърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание въззивната страна С.А., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. И.И.. Поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и настоява за отмяна на първоинстанционното решение.

В съдебно заседание въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призована, се представлява от юрисконсулт В.С.. Настоява за потвържаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по гражданско дело № 9556/2020 г. по описа на ВРС, XXXIII състав, е образувано по предявен от СВ. АС. АНГ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„Велека“ № 4, срещу „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на 2 управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите както следва: сумата от 943,09 лева, представляваща главница за неизплатена ел. енергия по фактури за периода от 13.08.2010 г. до 18.10.2012 г.; сумата от 210,48 лева, представляваща мораторна лихва върху всички фактури за периода от датата на падежа на всяка фактура до 13.06.2013 г.; сумата от 125,00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, за които суми е издаден на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК изпълнителен лист по ч. гр. д. № 9047/2013 г. по описа на РС - Варна, VIII състав, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20147120400354 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, с рег. № 712 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Варна, поради погасяването на вземанията по давност.

В исковата молба се излага, че въз основа на издаден в полза на „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК 103533691, изпълнителен лист по ч. гр. д. № 9047/2013 г. по описа на РС - Варна, срещу ищцата е образувано изпълнително производство. В тази връзка се сочи, че последното изпълнително действие по изп. дело № 20147120400354 по описа на ЧСИ Илиана Станчева е предприето на 10.05.2014 г. Изтъква се, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 15.06.2015 г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чп. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемане от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие – 10.05.2014 г. Твърди се, че процесните суми, предмет на този изпълнителен лист, са погасени с общата 5-годишна давност, като излага подробни съображения в тази насока.

Обосновава се и правният интерес на страната от водене на иск за установяване на несъществуването на изпълняемото право.

Настоява се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество, чрез юрисконсулт В.С., с който се оспорва погасяването на процесните вземания по давност.

Излага, че на 21.06.2013 г. срещу ищцата е образувано заповедно производство пред РС Варна, по което в полза на дружеството е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която не е депозирано възражение, а впоследствие и изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изп. дело № 2532/2013 по описа на ЧСИ Лучия Тасева, с район на действие Окръжен съд - Добрич. Сочи, че по молба на дружеството изпълнителното дело е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от друг съдебен изпълнител, с район на действие Окръжен съд – Варна, като на 24.02.2014 г. по отношение на процесните задължения е образувано изп. дело № 354/2014 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева. Излага, че на 28.03.2014 г. по това изп. дело е наложен запор на пенсията на ищцата, а на 10.05.2014 г. – възбрана върху недвижимото имущество на същата. Поддържа, че към датата на образуване на изп. дело е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., според което погасителната давност се прекъсва с образуване на производство за принудително изпълнение, като по време на неговата висящност давност не тече. Същото е отменено с приемането на ТР № 2/2013 на ВКС от 26.06.2015 г., което, като последващ тълкувателен акт, няма обратно действие. Излага, че съобразно последното, нова погасителна давност за процесните вземания е започнала да тече от момента на приемане на това тълкувателно решение – 26.06.2015 г., като при съобразяване и на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., същата е следвало да изтече на 03.09.2020г., но преди тази дата, на 31.08.2020 г., въз 3 основа на процесния изпълнителен лист срещу ищцата е образувано ново изпълнително дело № 908/2020 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, по което още с молбата за образуване е направено искане за прилагане на определен изпълнителен способ – запор на движими вещи и банкови сметки, възбрана и др., с оглед на което давността е прекъсната. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред настоящата, както и пред първата инстанция, между страните не е налице спор по фактите, а именно: че по ч. гр. д. № 9047/2013 г. по описа на ВРС, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в полза на ответното дружество срещу ищцата е издаден изпълнителен лист с предмет процесните суми; че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. дело № 2532/2013 по описа на ЧСИ Лучия Тасева, с район на действие Окръжен съд - Добрич, а впоследствие същото е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от друг съдебен изпълнител, с район на действие Окръжен съд – Варна, като на 24.02.2014г. е образувано изп. дело № 354/2014 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева; че последното валидно изпълнително действие срещу длъжника по изп. дело № 354/2014 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева е налагането на възбрана върху недвижимото имущество на ищцата на 10.05.2014 г., както и че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано ново изп. дело № 908/2020 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, по което с молбата за образуване е направено искане за запор на движими вещи и банкови сметки, възбрана и др.

Оплакванията във въззивната жалба се отнасят до приложимата към процесните вземания погасителна давност и се състоят в оспорване на приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на влязло в сила съдебно решение, с оглед прилагането по отношение на тях на общата петгодишна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.