Решение № 3827 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3827 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110169825 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба (в откритото заседание от 06.11.2024 г. (на лист 202 от делото) не е допуснато изменение) на К. Х. Р. срещу „Ю.Б“ АД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да му плати 1939,18 лева – стойност на девет неразрешени платежни операции от 29.12.2021 г. от кредитна карта „Мастеркард“ с номер ************** към CodesDirect, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2023 г., до окончателното плащане; 419,81 лева – обезщетение за забава за плащане на последната сума в размер на законната лихва за периода от 19.01.2022 г. до 19.12.2023 г.; 424,02 лева – сума за възстановяване като неоснователно платени разходи по кредитната карта поради забавено връщане на посочените платежни операции, представляваща сбор от начислени възнаградителни лихви, лихви за забава и такса за надвишен кредитен лимит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2023 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 29.12.2021 г. ищецът получил съобщения по приложение за електронна комуникация, свързано с кредитната му карта, издадена от ответника, като били направени девет покупки към търговец CodesDirect+ – в 13:28 часа – за 198,89 лева; в 13:29 часа – за 198,89 лева; в 13:31 часа – за 198,89 лева; в 13:32 часа – за 198,89 лева; в 13:35 часа – за 397,78 лева; в 13:37 часа – за 198,89 лева; в 13:38 часа – за 198,89 лева; в 13:39 часа – за 198,89 лева, и в 13:42 часа – за 149,17 лева. Твърди, че не е потвържадавал покупките със специалното приложение mToken. Седем минути по-късно ищецът се обадил на телефоните на ответника, за да блокира картата, а в същия ден подал и заявление за това писмено – с вх. № 5181052/29.12.2021 г. Ищецът оспорил плащанията и следвало според общите 1 условия да получи отговор до 21 дена, но през май 2022 г. ответникът отказал да му възстанови парите, защото приел, че е създадена дигитална кредитна карта в приложението „Apple pay“. Твърди, че е спазвал всички правила за защита на плащанията, но въпреки това не му били възстановени сумите. Тъй като били извършени плащания с кредитна карта, ответникът му начислил и лихва за ползвания кредитен лимит, както и такси за ползване на суми над кредитния лимит в общ размер от 424,02 лева, които ищецът също иска да си върне. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника – „Ю.Б“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава се, че са извършени 9 плащания от сметката, свързана с карта на ищеца на посочения от него търговец, както и че картата е блокирана по искане на ищеца в 14:00 часа на 29.12.2021 г., а ищецът е заплатил за погасяване на осчетоводените от ответника задължения по кредитната си карта 2269,56 лева на 27.09.2022 г.

Оспорват иска, като твърдят, че платежните операции от картата на ищеца са извършени при груба небрежност, като той сам признал, че бил жертва на хакерска атака. Твърди, че ищецът е действал в търговско качество, тъй като е управител на еднолично търговско дружество. Поддържа, че е създадено дигитално копие на кредитната карта в приложението „Apple Pay“ чрез инструмента „ONE wallet by Postbank“ – приложение на ответника, което позволява това чрез регистрация със софтуерен ключ (англ. token – „жетон“), който бил изпратен до устройство на ищеца и бил активиран с двуфакторна идентификация – чрез парола, определена от ищеца, и еднократен ключ, изпратен на телефон +359 ************ и с електронно съобщение до mail@р.bg. Твърдят, че ищецът е въвел кодовете извън приложението на банката, макар че изрично е бил предупреден от банката да не въвежда такива кодове никъде другаде извън приложението, независимо дали страницата в интернет изглежда като да е на банката. Поддържа се, че ответникът нямал задължение да отменя оспорени операции след извършването им. Поради това се твърди, че банката няма отговорност. Оспорва се и искът за лихва, като се посочва, че според общите си условия, действали към 2021 г., срокът за отговор на банката по претенция за оспорени платежни операции бил след приключване на проверката им. Поради това се иска отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски.

В съдебното заседание ищецът поддържа иска си, ответникът оспорва същия, като твърди, че ищецът е станал жертва на компютърна атака, но не е бил достатъчно внимателен да се защити и е проявил груба небрежност.

В писмени бележки ищецът поддържа, че с оглед на наличния му хардуер по делото е установено, че няма как достъпът до сметката му да е извършен от неговия телефон, т.е. става въпрос за хакерска атака с измамно добиване на достъп до парола (т.нар. phishing), като това означава, че ищецът не е проявил груба небрежност. Поддържа се, че ответникът не поддържал достатъчно контролни механизми и средства за защита, за да се гарантира сигурността на платежните операции. Поради това се иска уважаване на иска за връщане на неоснователно изтеглените суми.

2

В писмените си бележки ответникът поддържа, че е установено, че банката е изпълнила нормативния стандарт за сигурност на електронните плащания, като вината за пробива в сигурността е на ищеца, който въвеждал без проверка и замисляне редица кодове за сигурност, като описва процедурите за това. Поддържа се, че ищецът е бил предупреден за рисковете и е действал въпреки това, като така е дал достъп на недобросъвестни трети лица до защитните си характеристики, и е проявил груба небрежност. Иска се отхвърляне на иска.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представено на лист 9 – 10 от делото заявление между страните на 17.06.2016 г. е сключен договор с № А**********, с който ответникът е представил на ищеца кредитна карта с възможност за ползване по интернет.

Към договора са приложими представени две групи общи условия – първите са подписаните на всяка страница от ищеца на лист 11 – 31 общи условия, датирани от 17.06.2016 г., съгласно чиято т. 5.2.4. и 5.2.5. е възможно извършване на плащания по интернет. Съгласно т. 11.6. от текста на общите условия ответникът не отговора и клиентите му понасят всички вреди, ако са причинени с измама, при неизпълнение на други задължения по общите условия – предаване на карта на друго лице; покупка, забранена от закона; опазване на картата от отнемане от други лица; опазване на ПИН код и уведомяване при инциденти със сигурността на картовите плащания, и проява на друга форма на груба небрежност. Съгласно т. 11.7 ответникът носи отговорност за точно изпълнение на всички искания за платежни операции („транзакции“). Съдът констатира, че в тези общи условия клаузи, типични за други видове кредитни карти, при които се начислява лихва върху натрупани лихви (анатоцизъм) няма. В т. 22.1. от общите условия е предвидено, че ответникът има право да изменя едностранно общите условия, като публикува новия им текст поне два месеца преди влизане на промяната в сила.

На лист 126 – 140 ответникът представя други общи условия, които са с непосочена дата след 02.08.2021 г. (тъй като в тях се срещат промени от тази дата), и съгласно чиято т. 10.1. вече е предвидено начисляване на лихви върху лихви – „Всички дължими възнаграждения по договора се начсляват и добавят като задължения по кредитния лимит на Картата през съответния месечен отчетен период и се посочват в месечното извлечение.“, и т. 10.2.: „Лихва се дължи …. върху всички начислени задължения по кредитния лимит на Картата …“ с изключение на някои такси. Текстът на т. 5.2.4. допуска плащания в интернет, а т. 5.2.5. изисква задължително ползване на приложение на банката m-Token за потвърждаване на такива преводни нареждания. Т. 11.6 е изменена, като предвижда като форми на груба небрежност отстъпване на мобилния телефон, на който се намира приложението на други лица, или въвеждане в същия на биометрични данни на лица, различни от картодържателя. Т. 11.7. е конкретизирана относно 3 връщане на сметката на картодържателя в първоначалното състояние при неразрешени операции.

Съгласно представени на лист 141 – 153 общи условия за електронно банково обслужване на ответника, неоспорени от страните, т. V.7 оправомощените титуляри на сметки могат да извършват електронни плащания чрез приложение за мобилно банкиране. Съгласно т. V.10 от лятото на 2021 г. ответникът няма да смята сертификатите за електронни подписи с асиметрично криптиране (като напр. усъвършенствани или квалифицирани електронни подписи) за оторизиране на преводи по интернет. Потребителите могат да използва за достъп съгласно т. V.11 и създадено от самия ответни приложение – m-Token, което се активира с процедура, описана в т. V.12. от общите условия – след въвеждане едновременно на два кода, изпращани на потребителите веднъж по обикновена електронна поща, а вторият код – с кратко текстово съобщение (SMS) до посочен мобилен телефон. Съгласно т.

V.14 след активирането на приложението m-Token последното служи като идентификация за извършване на услуги за електронно банкиране вместо останалите предвидени в общите условия възможности – въвеждане на цифрови кодове, биометрични данни и др., като достъпът до това приложение, където се потвърждават всички платежни операции с еднократно софтуерно съобщение (push) или сканиране на QR код, се осъществява с въведен само за него код или биометрични данни на телефона, на който е инсталирано.

Съгласно представено на лист 34 от делото извлечение от сметката на ищеца по карта с номер, започващ с 541196 (тази по договора по-горе) на 30.12.2021 г. в периода от 13:28 часа до 13:54 часа от сметката на картата са извършени седем превода по 198,89 лева, един превод за 149,14 лева и един превод за 397,78 лева към търговеца Codes Direct с нидерландски телефонен номер, или общо 1939,15 лева. Не е спорно, че на ищеца са били начислени и договорна лихва в размер на 286,69 лева за периода от 10.01.2022 г. до 27.09.2022 г., 103,20 лева – законна лихва за забава за периода от 10.02.2022 г. до 27.09.2022 г., и 34,13 лева – обезщетение за надвишаване на кредитен лимит за периода от 10.02.2022 г. до 27.09.2022 г.

На лист ответникът е представил извлечения от електронна кореспонденция, обсъдени от вещото лице, като е посочено, че на 29.12.2021 г. до телефона на ищеца е изпратено чрез приложението Viber следното съобщение: „Здравейте, Код 1, необходим за активиране на m-Token Postbank е

. На предоставения от Вас email Ви изпратихме Код 2. Моля, въведете двата кода в съответните полета в приложението m-Token Postbank, за да активирате Вашия мобилен токън. *ВНИМАНИЕ!

Въвеждайте кодовете само и единствено в приложението m-Token Postbank, инсталирано на Вашия телефон!* Не въвеждайте кодовете в отговор на получени e-mail, други съобщения или интернет страници, дори и ако изглеждат като такива, изпратени от Пощенска банка. Не разкривайте предоставените кодове на никого! За повече информация се обадете на *7224 или посетете https://www.postbanfe.bg/Ьд-8G/Digitalnobanklrane/Software-m-Token-Postbank.“ 4

Съгласно изслушаното заключение на счетоводна експертиза по делото, прието в заседанието от 06.11.2024 г. (на лист 203 от делото), а в писмен вид – представено на лист 195 – 200 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по съществото на изчисленията реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, а се оспорва единствено дали е имало срок за отмяна по конкретния договор, се установява, че законната лихва върху 1939,18 лева за периода от19.01.2022 г. до 19.12.2023 г. е 419,81 лева, като това съответства на данни от няколко електронни калкулатора в интернет, вкл. този на НАП, като по принцип електронните платежни операции се извършват веднага, ако не се установи уговорен изрично между страните период на блокиране, като едва след извършване на операцията (и неотменимостта ), тя се осчетоводява с известно забавяне.