Решение № 8761 от 28.12.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 28.12.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия:

Евгени Георгиев при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 6 703 по описа за 2016 г. и

Р Е Ш И:

[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.

415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, че Я.К.К. дължи на “У.Б.” АД следните суми:

- 41

7111,63 евро главница по договор за банков ипотечен кредит от 14.08.2008.г. плюс законната лихва от 25.04.2013г. до окончателното изплащане;

- 1 851,19 евро възнаградителна лихва за периода от 05.07.2012г. до 24.04.2013 г.;

-

720,00 евро наказателна лихва върху падежираните, но незаплатени вноски за периода 05.07.2012 г.- 12.01.2013 г.;

-

510,00 евро наказателна лихва върху 44 822,41 евро за периода 12.01.2013 г.-25.04.2013 г.

-

104,28 евро- такси, дължими по тарифата на банката към 23.04.2013 г. „У.Б.“ АД е със седалище и адрес на управление ***, пл. “**********Я.К. е със съдебен адрес – адвокат Д.Ж.,***.

[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Я.К.К. да заплати на „У.Б.“ АД 5 858,17 лева разноски по настоящото дело, както и 1 756,22 лева разноски по заповедното производство.

[3] ОБЕЗСИЛВА заповедта за изпълнение от

04.12.2013 г., издадена по гр. д. 18 276/2013 г. от СРС, 60-ти с-в, в частта за договорна лихва над 3 081,19 евро до 4 763,49 евро.

[4] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на „У.Б.“ АД срещу Я.К. за следните суми:

- над 720,00 евро до 1 209,07 евро наказателна лихва за падежираните, но незаплатени вноски по договора за кредит за периода от 12.01.2013 г. до 25.04.2013 г.;

- над 510,00 евро до 1 703,23 евро наказателна лихва върху 44 822,41 евро за периода 05.07.2012 г.-12.01.2013 г.

[5] ОСЪЖДА „У.Б.“ АД да заплати на Я.К.

132,91 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[6]

Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

[7]

Ако ответницата подаде въззивна жалба срещу решението, с нея тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 756,22 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ищецът подаде въззивна жалба срещу решението, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 65,80 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И

ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[8]

В искова молба от 30.09.2015 г. „у.б.“ (Б.) е заявил, че с ответницата Я.К. е бил сключил договор за заем. По този договор Б. е бил заемодател, а Я.К. е била заемополучател, като Б. е предоставил 50 000,00 евро заем на Я.К..

[9] Я.К. не е заплатила вноски. Затова Б. е превърнал кредита в предсрочно изискуем, като е уведомил Я.К. за това. Б. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Я.К. и съдът е издал такава заповед за:

-

41 711,63 евро главница;

-

4 763,49 евро лихва за периода 05.07.2012 г.-24.04.2013 г. (1 851,19 евро възнаградителна лихва върху редовна главница; 1 209,07 евро наказателна лихва върху просрочената главница; 1 703,23 евро наказателна лихва, начислена върху цялата изискуема част от дълга);

-

104,28 евро такси;

-

1 822,03 лева разноски в заповедното производство.

[10]

След като ответникът е получил поканата за доброволно плащане, той е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова Б. моли съда да приеме за установено, че ответницата Я.К. му дължи описаните суми, както и да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство. Ако съдът отхвърли този иск на Б., ищецът е предявил осъдителен иск за заплащането от Я.К. на посочените суми (исковата молба, л.

2-7 от делото на СРС; уточнителната молба, л. 118-121 от делото на СГС)).

2.

На ответника

[11]

Ответникът Я.К. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че кредитът не е станал предсрочно изискуем, защото с процесната покана Б. не я е уведомил, че превръща кредита в предсрочно изискуем. Я.К. твърди, че не дължи на Б. процесните суми, а друга сума, за което те са се договорили чрез електронна кореспонденция, и чиято изискуемост не е настъпила. Ответницата оспорва и евентуалния осъдителен иск, като твърди, че той е недопустим, а ищецът вече е събрал процесните суми от нея чрез продажба на публична продан на неин недвижим имот, ипотекиран в полза на Б.. Ето защо Я.К. моли съда да отхвърли предявените искове ( писмения отговор, л. 11-21 от делото на СГС).

3. Насрещни твърдения на ищеца, изложени в допълнителната искова молба [12]

Б. е оспорил твърденията на Я.К.. Той е заявил, че в поканата, връчена на Я.К., е било вписано, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Също така Б. твърди, че действително между него и Я.К. е била разменена твърдяната електронна кореспонденция, но тя се е отнасяла за друго вземане на Б. към Я.К., и с нея не са били предоговорени условията на процесния договор за заем (допълнителната искова молба, л. 52-62 от делото на СГС).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВA

[13]

На 14.08.2008 г. Б. и Я.К. са сключили договор за банков ипотечен кредит. По този договор Б. се е задължил да даде в заем на Я.К. 50 000,00 евро, а тя да му ги върне до 05.08.2032 г., с погасителни вноски от 411,80 лева. Страните са договорили, че при неплащане в срок се е начислявала лихва за просрочие (договора, т. 1-3, т. 7, л. 24-27 от делото на СРС). Те също са уговорили, че, ако кредитополучателят не плати някоя от вноските, целият остатък от кредита е ставал предсрочно изискуем (т. 29.3 от Общите условия, л. 47 от делото на СГС).