Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 02.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 867/2022
Вид
Решение № 93
Подписан
02.03.2023
В сила
29.02.2024
Състав
Ивелина Солакова, ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА, ИРЕНА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Солакова

Членове:

Ирена Колева

Илина Гачева при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от И. Солакова Въззивно гражданско дело № 20224100500867 по описа за 2022 година

За да се произнесе , съобрази :

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от М. Д. О. въззивна жалба против Решение № 1273/ 24.11.2022г. , постановено по гр.д.

1977/22г. по описа на Районен съд- Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от М. Д. О. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр........., ул.”Ч.” №... срещу Частен съдебен изпълнител И. Ц., с рег.№ 896 на КЧСИ, иск по чл.441 от ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ вр. чл.45 от ЗЗД за сумата 12 000 лв./дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно поведение на ответника по неправомерно насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируем доход чрез налагане на запор върху вземанията на ищеца за допълнително възнаграждение за месец декември 2021г, януари 2022г и февруари 2022г. по разкритата в „ОББ“ АД сметка във връзка с насочено срещу него принудително изпълнение по изпълнително дело

№20218960400581/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба /17.06.2022г./ до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

В подадената от ищеца жалба против първоинстанционното решение се навеждат доводи за нищожност на решението, недопустимост на същото и неправилността му.

1

Посочено е, че решението на съда противоречи на морала и добрите нрави, при постановяването му не са приложени императивни правни норми и свръхимперативни такива. Сочи се, че налагането на запор по сметките на физическо лице като обезпечителна мярка, макар и допусната от съда, е изключено по силата на специалния ЗМД ВИП за периода на извънредното положение.

Посочено е, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви, както и че не е приложил материално правни норми. Нарушени са според жалбоподателя и процесуалните правила, като съдът не е изложил доклад, като не е разпределил и тежестта на доказване в процеса.

Съдът е обсъдил само доводите и възраженията на насрещната страна в процеса.

Развити са съображения и се отправя искане към съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата е заел становище за нейната неоснователност. Сочи, че жалбата не съдържа конкретни оплаквания , а наведените теоретични постановки не са относими към предмета на спора. Оборва твърденията на жалбоподателя за непълнота на доклада на първоинстанционния съд.

Счита, че изводите на първоинстанционния съд за липса на неправомерност на действията на ЧСИ по налагане на запор върху възнагражденията на ищеца са правилни. Развива подробни доводи и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Възраженията на жалбоподателя за несъответствие на първоинстанционния съдебен акт с добрите нрави не са основателни. Освен това противоречието на едно съдебно решение с приложима правна или (при липсата на правна уредба за конкретно обществено отношение) морална норма, не е основание за неговата недопустимост, а за неговата неправилност.

Относно допустимостта.

2

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Макар и да сочи, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, жалбоподателят не развива конкретни доводи, които да са относими към въпроса за допустимостта на един съдебен акт.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.

Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът твърди, че е солидарен длъжник по изп. дело № 581/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц. и че на 13.12.2021г. му е наложен запор върху разплащателна сметка в „ОББ“ АД, по която получава трудовото си възнаграждение и добавките към него. Ищецът уточнява, че по запорираната банкова сметка са му превеждани от работодателя допълнителни възнаграждения по Решение № 338/2021г. на МС за работа с пациенти с КОВИД -19 и поставяне на ваксини срещу това заболяване.

Твърди, че в резултат на наложения запор ответникът незаконосъобразно е събрал изплатеното му допълнително възнаграждение за месеците от декември 2021г. до февруари 2022г., включително. Ищецът смята, че възнаграждението му формирано от т.нар. „ковид добавки“ е несеквестируем доход по см. на чл. 444 т. 8 ГПК вр. чл. 99 ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Р България за 2021г. /ЗДБ за 2021г./, тъй като представлява целево предоставени средства от държавния бюджет на нефинансови предприятия, какъвто е неговият работодател, за субсидии и за компенсации за възложени от държавата дейности и услуги. Ищецът твърди, че многократно е отправял искания до ответника за възстановяване на незаконосъобразно задържаната сума, както и че за периода на задържането й е бил лишен от възможност да издържа семейството и дъщеря си, която е студент, да погасява вноските по кредита си и да посрещне нормално Коледните и Новогодишните празници. По тези съображения ищецът смята, че в резултат на незаконосъобразното поведение на ответния ЧСИ е претърпял морални вреди, изразяващи се в страх, притеснения и дискредитиране пред колеги и приятели, от които е вземал заеми за покриване на текущите си нужди, вкл. средства за лечение. Във връзка с горното ищецът отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразното му поведение по неправомерно насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируем доход чрез налагане на запор върху вземанията му за допълнително възнаграждение по разкритата в „ОББ“ АД сметка, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. С определение от 13.09.2022г. съдът, по искане на ищеца, е допуснал изменение на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди, чрез увеличаването й от 5000лв. на 12 000лв.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба 3 ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Признава, че ищецът е длъжник по водено пред него изпълнително производство № 581/2021г. и че на 08.12.2021г. е наложил запор върху всички негови левови и валутни сметки, разкрити в „ОББ“ АД, както и върху трудовото възнаграждение, дължимо от работодателя му /ЦСМП –гр. В.

Търново/. Ответникът посочва, че въз основа на определение на съда от 31.01.2022г. с постановление от 10.02.2022г. е спрял изпълнителното дело, поради което е уведомил работодателя на ищеца със съобщение от 10.02.2022г. и третото задължено лице – банка „ОББ“ АД със съобщение от 25.02.2022г., че наложения запор не следва да се изпълнява върху суми постъпващи от трудовото му възнаграждение и същите следва да се предоставят на разпореждане на длъжника.

След спиране на изпълнението постъпилата въз основа на запора сума в общ размер на 1708, 92 лв. за периода 14.01.2022г. – 03.02.2022г. не е разпред........ по дълга, а постъпилата за времето от 25.02.2022г. до 25.04.2022г. сумата в общ размер на 2651 лв. е възстановена на ищеца по негово искане, тъй като представлява удръжки от трудовото му възнаграждение. В тази връзка ответникът счита, че е имал процесуално законосъобразно поведение и че след като е уведомен за произхода на средствата веднага е зачел несеквестируемостта им в съответствие с т. 13 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК.

Ответникът твърди, че изрично в запорното съобщение до банката е посочил, че запорът не следва да се изпълнява върху суми по см. на чл. 446а вр. чл. 446 ГПК и че задължение на банката е да прецени каква част от възнаграждението е секвестируема и следва да се преведе в изпълнение на запорното съобщение. По тези съображения ответникът счита, че не са доказани отделните елементи от фактическия състав на деликтната отговорност и моли за отхвърляне на иска.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл.441 от ГПК вр.чл.74 от ЗЧСИ вр.чл.45 от ЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на иска.

По оплакванията в жалбата :

Макар и обширна и многословна като обем, въззивната жалба не съдържа 4 нито едно конкретно оплакване относно незаконосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, с изключение на това, че съдът не е съобразил разпоредбите на ЗМД ВИП. Това възражение обаче е наведено за пръв път едва с въззивната жалба и се явява преклудирано, поради което и въззивният съд не дължи произнасяне по него.

Останалите оплаквания са бланкетни. Оплакването , че решението не съдържа мотиви, е несъстоятелно. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, като, противно на твърденията на жалбоподателя, е обсъдил доводите и на двете страни.

В случай като настоящия, когато въззивната жалба не съдържа конкретни, а само бланкетни оплаквания относно правилността на обжалвания първоинстанционен акт, въззивният съд е задължен да съобрази единствено дали е налице нарушение на императивни правни норми, които охраняват обществения интерес, при постановяването му.

Впрочем, бланкетно жалбоподателят е посочил, че е налице нарушение на императивни и свръхимперативни правни норми. Макар и подробно аргументирано с теоретични постановки, които по своята същност са верни, но неотносими към настоящия казус, това възражение е неоснователно.

Въззивният съд счита, че решението на първоинстанционния съд не противоречи на установените в защита на обществения интерес императивни правни норми на българското законодателство.

За по-голяма яснота, въпреки липсата на конкретни оплаквания , въззивният съд намира, че следва да изложи мотиви относно основателността на предявения иск.

Този иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 74 от ЗЧСИ.

Основателността му предполага наличието на предвидените в закона предпоставки на непозволеното увреждане (предвид деликтния характер на отговорността на съдебния изпълнител), а именно неправомерно действие или бездействие на съдебния изпълнител, причинени вреди и причинна връзка между тези вреди и действието или бездействието.