Определение № 513 от 28.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 513 гр. Варна, 28.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Мария Кр. М.а като разгледа докладваното от Мария Кр. М.а Въззивно гражданско дело № 20253000500282 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.Образувано по указания, дадени до настоящата инстанция с определение №4464/21.09.2026г., постановено по ч.гр.д.№1790/26г. по описа на ВКС, І гр.о.

Производството по ч.гр.д.№1790/26г. по описа на ВКС, І гр.о. е образувано по подадена частна жалба от „Форс кредит“ООД, гр.Шумен, представлявано от управителя Р.С.С., против разпореждане №130/11.02.2026г., постановено по в.гр.д.№282/25г. по описа на ВАпС, с което е върната касационна жалба вх.

№15/05.01.2026г., подадена от „Форс кредит“ООД, чрез процесуалния представител адв.П.Д., против решение №205/20.11.2025г., постановено по в.гр.д.№282/25г. по описа на ВАпС, на осн. чл.286, ал.1, т.2 от ГПК.С определение №3059/09.06.2026г., постановено по ч.гр.д.№1790/26г. по описа на ВКС, І гр.о., е потвърдено разпореждане №130/11.02.2026г., постановено по в.гр.д.№282/25г. по описа на ВАпС.

С решението на ВАпС, касационната жалба против което на „ Форс кредит“ООД е била върната, е било потвърдено решение №44/10.03.2025г., постановено по гр.д.№434/24г. по описа на РОС, с което е уважен предявеният от С. М. Л. против Държавата и против „Форс кредит“ООД иск с пр.осн. чл.239, ал.2 от ДОПК.Против същото въззивно решение е подадена касационна жалба и от Държавата, която е била изпратена на ВКС за произнасяне, получена с вх.№8549/27.04.2026г., върната без произнасяне след приключване на производството по ч.гр.д.№1790/26г., повторно изпратена, получена с вх.№12746/16.06.2026г./понастоящем приложена към корицата на въззивното дело/.

С молба вх.№12488/12.06.2026г., депозирана пред ВКС по ч.гр.д.

№1790/26г., С. М. Л., чрез процесуалния си представител адв.Д.С., е поискал да бъде допълнено определение №3059/09.06.2026г., постановено по ч.гр.д.

1

№1790/26г. по описа на ВКС, І гр.о., с присъждане на строените от него разноски за адв.възнаграждение в размер на 680 евро за касационна инстанция.Посочено е, че молбата по чл.80 от ГПК е депозирана ведно с писмен отговор по касационната жалба на „Форс кредит“ООД, депозиран е писмен отговор и по частната жалба на „Форс кредит“ООД, изпратени на 23.01.2026г. и допълнителен отговор на 09.03.2026г., в който е посочено, че са приложени пълномощно и доказателства за заплатено възнаграждение към отговора от 23.01.2026г.Препис от молбата, по разпореждане на ВКС, е връчен на насрещната страна, която не е депозирала отговор.С определение №4464/21.09.2026г., постановено по ч.гр.д.№1790/26г. по описа на ВКС, І гр.о., е прието, че съставът на ВКС не е присъдил разноски на ответника в частното производство С. М. Л., тъй като такива не са били поискани и не са представени доказателства за извършването им.Сумата от 680 евро, която се претендира в производството по чл.248 от ГПК, представлява разноски, направени от страната за подаване на отговор, чрез адв.Д.С., на касационната жалба на „Форс кредит“ООД против решение №205/20.11.2025г., постановено по в.гр.д.№282/25г. по описа на ВАпС, върната с разпореждане №130/11.02.2026г. по в.гр.д.№282/25г. по описа на ВАпС, а не разноски във връзка с подадения отговор по частната жалба на „Форс кредит“ООД, предвид което и Варненският апелативен съд е бил длъжен да присъди посочената сума, съгласно чл.81 от ГПК и съобразно постановения резултат.Предвид изложеното молбата за допълване на определение №3059/09.06.2026г., постановено по ч.гр.д.№1790/26г. по описа на ВКС, в частта за разноските е оставена без уважение, както и депозираната от С. М. Л., чрез адв.Д.С., пред ВКС молба вх.№12488/12.06.2026г. и свързаното с нея сходно искане в писмен отговор вх.№1808/11.03.2026г./лист 15 от делото на ВКС/ е изпратена на ВАпС за произнасяне в производство по чл.248 ГПК.

По подадената от „Форс кредит“ООД частна жалба, по която е било образувано ч.гр.д.№1790/26г. по описа на ВКС, след изпратен препис, е депозиран писмен отговор по частната жалба с вх.№1808/11.03.2026г. от С. М.

Л., чрез адв.Д.С./лист 15 от делото на ВКС/ , в който са изложени съображения за нейната неоснователност, както и е направено искане за присъждане на разноски в размер на 680 евро.В молбата е посочено, че адвокатското пълномощно и доказателства за заплатен хонорар са приложени към предходен писмен отговор.Към тази молба съответно няма приложени доказателства за строени от страната разноски.

По разпореждане №207/02.03.2026г., постановено по в.гр.д.№282/25г. по описа на ВАпС, след отстраняване нередовностите на подадената от Държавата касационна жалба вх.№9194/29.12.2025г. против решение №205/20.11.2025г., постановено по в.гр.д.№282/25г. по описа на ВАпС, е бил изпратен препис от жалбата на С. М. Л., чрез адв.Д.С., получен на 16.03.2026г.

Преди да бъдат отстранени нередовностите по касационната жалба на Държавата и съответно преди да бъде изпращан от съда препис от нея за отговор, С. М. Л., чрез адв.Д.С., е депозирал отговор с вх.

2

№694/29.01.2026г./подаден по пощата на 28.01.2026г./, към който са приложени пълномощно и договор за правна защита по повод жалбата на Държавата с договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 680 евро.След изпращането от съда и получаване на препис от жалбата на 16.03.2026г. е депозиран от страната допълнителен писмен отговор с вх.

№2022/18.03.2026г., в който е посочено, че се претендират разноски в размер на 680 евро, за което са били вече представени договор и пълномощно.С изпратения на 28.01.2026г. от С. М. Л., чрез адв.Д.С., отговор по касационната жалба на Държавата е бил изпратен и отговор по касационната жалба на „Форс кредит“ООД, към който са приложени пълномощно и договор за правна защита по повод жалбата на „Форс кредит“ с договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 680 евро/нерегистрирани като самостоятелен документ, приложени в плик с представените няколко преписа от отговора, депозиран по касационната жалба на Държавата/.

Тъй като подадената от „Форс кредит“ООД касационна жалба вх.

№15/05.01.2026г. против решение №205/20.11.2025г., постановено по в.гр.д.

№282/25г. по описа на ВАпС, е била върната от ВАпС с разпореждане №130/11.02.2026г., поради неотстраняване на нейните нередовности, от същата и не е бил изпращан препис на насрещната страна/С. М. Л./, съответно не й е давана възможност да депозира писмен отговор.Депозираният на 29.01.2026г./изпратен на 28.01.2026г./ отговор/докато касационната жалба е била без движение и на жалбоподателя „Форс кредит“ООД давани указания по отстраняване на нередовностите й, които той впоследствие и не е отстранил/ е по инициатива на ищеца С.Л., за когото към този момент не е било нужно ангажиране на защита и съответно заплащане на адв.възнаграждение.В тази връзка и съдът приема, че разпореждане №130/11.02.2026г. по в.гр.д.№282/25г. по описа на ВАпС за връщане на касационната жалба на „Форс кредит“ООД/за което С. М. Л. е узнал с получаване на препис от частната жалба на дружеството против това разпореждане на 09.03.2026г./ не е непълно в частта за разноските, съответно молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.Извън изложеното следва да се посочи и това, че Държавата и „Форс кредит“ООД са необходими задължителни другари в производството, предвид което и независимо от връщане на жалбата на дружеството, то ще следва да се конституира служебно като страна в касационното производство, което ще се развие, инициирано от касационната жалба на Държавата, предвид което и евентуални разноски, сторени от ищеца Л. касателно участието на „Форс кредит“ООД в касационното производство ще се следват според неговия изход.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. М. Л., чрез адв.Д.С., с пр.осн. чл.248 от ГПК за допълване на разпореждане №130/11.02.2026г., постановено по в.гр.д.№282/25г. по описа на ВАпС, в частта за разноските с присъждане на сумата от 680 евро, представляваща адв.възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 4