Решение № 260416 от 03.11.2021, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

……….. 03.11.2021 г. град К.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

К. районен съд II граждански състав

На четвърти октомври Година две хиляди двадесет и първа В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 652 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба управителят на ищцовото дружество Ч. Д.заявява, че "Т.Б." ЕООД е основен и изключителен представител на "ТКК С." С. за Б., което дружество извършва дистрибуция, търговия и доставка на химически продукта в областта на строителството и др. В Б. територията на страната е разделена на райони и за всеки район има регионален ръководител, който посещава клиенти, сключва договори за доставка от името на „ТКК Б.", извършва доставки, подменя стоки и осъществява търговската дейност на дружеството.

Твърди, че ответникът А.К.Т. бил служител на „Т.Б." ЕООД на длъжност *** за Централна и Южна Б., съгласно трудов договор № *** г. (доказателство № 1) и видно от длъжността му характеристика (доказателство № 2), той е материално отговорно лице за зачислената му стока.

Сочи, че А.Т. му се обадил през лятото на 2019 г. и му казал, че се е свързал с фирма „П." ООД от гр.

С. и очаква фирмата да стане техен клиент. Казал му, че „П." ООД ще прави големи заявки, поради което искал да му позволи да работи по утвърдената им схема с големи клиенти, а именно създаване на склад на „ТКК Б." при самия клиент. Създаването на склад на фирмата им при клиента означавало следното - на първо място се подписвал с клиента рамков договор, доставките от централния склад на „ТКК Б." в гр. С. се извършвали до адреса на съответния клиент, при когото „ТКК Б." имала склад. За удобство и по-лесна счетоводна отчетност името на склада на „ТКК Б." било името на клиента, в случая склад „П.". Всичко това се правело с цел минимизиране на разходите по доставка, когато работели с големи клиенти. По този начин правели една по-голяма доставка, а не множество малки. Клиентите си изтегляли необходимите количества.

Регионалните ръководители следели съответните наличности, срок на годност, плащания и т.н. Служителите на длъжност „регионални ръководители" в „Т.Б." ЕООД били материално отговорни лица. Когато стоката бъдела предоставена на клиент, ведно с всички придружаващи документа, доказващи извършената доставка, отговорността преминавала от регионалните ръководители към съответния клиент.

Това било съобщено на всички регионални ръководители по електронната поща с дата 28.06.2019 г. (доказателство № 3).

Заявява, че на

08.08.2019г. А.Т. изпратил по електронната поща до И.Й., също служител, заявка за доставка в склада на „Т.Б." ЕООД в склад „П." в С. за следните стоки: а/ 480 бр. ***; б/ 120 бр. ***; в/ 600 бр. ***.

Гореописаните стоки били изпратени лично на А.К.Т. по куриерска фирма „С." на 08.08.2019 г. от централния склад в гр. С. от служител И. Й., с място на получаване офиса на куриерската фирма. Първоначално Т. заявил едни количества но електронната поща (доказателство № 4), а впоследствие по телефона в течението на деня многократно променял количествата, получателя и адреса, на който трябвало да се изпратят. В крайна сметка г-жа Йорданова ги изпратила до офис на „С." в С. до А.Т..

Стоката била изпратена до ответника с нареждане за експедиция № 4649 от 08.08.2019 г. (доказателство № 5) и № г. (доказателство № 6), получена от А.Т. на 09.08.2019 г. За извършените доставки били издадени фактури № г. на стойност 3 360,96 лв., с получател „П." ООД и падеж 09.09.2019 г. (доказателство № 7) и фактура № г. на стойност 3 153,60 лв., с получател „П." ООД и падеж 09.09.2019 г. (доказателство № 8).

Твърди, че на 16.08.2019г.

А.Т. направил нова заявка до склада в С. за 60 бр. ***, 120 бр. *** и 180 бр. ***.

Ответникът получавал стоката по С. в гр. К., където живеел. В нарушение на всички правила, установени в дружеството, на 17.08.2019 г., неработен ден, А.Т. предал стоката по неговите думи на С., без каквито и да било документа за предаването. Впоследствие А.Т. се обадил да поиска издаване на фактура за доставката от 17.08.2019 г. на „С." ООД с начин на плащане „в брой".

В резултат на това искане била издадена фактура № г. на стойност 2 174,82лв.

(доказателство № 9).

Управителят на ищцовото дружество заявява, че на първо място, в нарушение на указанията, дадени с неговия имейл от 28.06.2019 г. А.Т. си е позволил да укаже в счетоводството, че следва да се открие в счетоводната програма склад на „ТКК Б." с наименование „П.", без да има подписан рамков договор с клиента, с което грубо и умишлено нарушил установените правила в дружеството. На следващо място, в нарушение на фирмената политика Т. на 09.08.2019 г. вместо да вземе стоката и да я достави до склада на клиента - „П.", А.Т. предал стоката на С. Б., въпреки че тя била предназначена за „П." ООД. Ответникът не е поискал каквито и да било доказателства, че С. Б. има правомощия да действа от името и за сметка на „П." ООД.

С това действията на ответника накърняването на интересите на „Т.Б." ЕООД не спирали. Т. по молба на С. откарвал физически стоката на адрес: гр. С., , което бил домашния адрес на С. Б.. Тези факти Т. укривал от централния офис в гр. С..

През месец октомври 2019 г. след запитване от негова страна за закъснелите плащания, ответникът поискал анулиране на фактура № г. на стойност 2 174,82 лв., издадена с получател „С." ООД и поискал да се издаде фактура за същите стоки и същата сума с получател „П." ООД. Първоначално това не направило впечатление и фактурата била издадена - № г.

(доказателство № 10), но вече за плащане по банка. Много рядко, но се случвало объркване, но когато поискали документа от ответника на кого е предадена стоката, тъй като във всички изброени досега случаи тя била изпращана до А.Т., поведението на ответника в С.ата на горните разкрития било умишлено - въвеждал служителите в счетоводството, че е подписал рамков договор за склад с клиент, заявявал поръчки от името на клиент, с когото не е разговарял, доставял стока на трето лице, а не на клиента и на различен адрес, в единия случай, това било направено в неработен ден и без документа за извършената доставка.

Сочи, че „П." ООД изпратил до тях телепоща (доказателство № 11), в която изрично указвал, че лицето С. Б. не е техен служител и не го познават.

Твърди, че в резултат на умишлените действия на ответника за дружеството, което представлявал е възникнала щета в размер на общо 8 689,38 лв. за извършени доставки на стоки до А.Т., за които били издадени фактури № г., впоследствие последната анулирана и издадена фактура №.

Предвид гореизложеното моли съда да осъди А.К.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.Б." ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 8 689,38 лв., представляваща доставена на А.К.Т., стока, съгласно фактури № г., впоследствие последната анулирана и издадена фактура № г., за която той носи пълна имуществена отговорност, ведно с законовата лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на настоящия иск до пълното изплащане на същата и сторените по делото разноски. /. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Л. М.. Излага съображения в писмени бележки по делото. Претендира за направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.К.Т., с който заявява, че счита така предявения от ищеца иск за допустим, но по съществото си за изцяло неоснователен, по следните съображения:

1. Не оспорва твърдяното от ищеца в началото на изложението му в исковата молба - че е бил негов служител на длъжност „*** за Централна и Южна Б.", съгласно сключен трудов договор № *** г. и че съгласно тази заемана от него длъжност, е имал задълженията да осъществява контакта с клиента от региона, за който отговарял, с цел осъществяване на продажби, включително задълженията да следи съответните наличности на стоките, срока им на годност, плащанията от клиентите и т.н.

2. Оспорва обаче, начина по който ищецът излага по-натам в обстоятелствената част на исковата молба, фактическата обстановка по извършените доставки на фирма „П." ООД - с акцент върху обстоятелството, че всички подробно описани факта по извършване на доставките за тази фирма, са осъществени от него единствено с цел умишлено да навреди на работодателя си към оня момент - сега ищец. Подчертава, че в действията си като служител на ищцовото „Т.Б." ЕООД, на длъжността „*** за Централна и Южна Б.", винаги е подхождал изключително отговорно и се е водил единствено от целите, които му били поставяни от работодателя – да реализира по-голям оборот в региона, за който отговаря, което естествено ще водело до по-големи печалби за дружеството. За постигането на тези именно цели, всички служители, които заемали цитираната длъжност (по региони в страната) били постоянно подканяни от работодателя (ищеца) да увеличават обемите на продажбите. Работодателят им бил предвидил и нарочни стимули при осъществяване на плановете за продажби – получавали бонуси за осъществен оборот и при платени фактури за продадените стоки, тъй като голяма част от стоките се предлагали на клиентите с отложено плащане. Тази бонусна система функционирала като процент от оборота, съответно от постъпилите от клиентите плащания. Сочи, че бонусната система била предвидена още в самия трудов договор, видно от текста, описващ възнаграждението, което се формирало от твърда основа и вариативна бонусна част. Тази система за формиране на трудовото възнаграждение реално функционирала и тя му била сериозен стимул непрекъснато да увеличава обемите на продажбите в региона, за които отговарял. А това ставало чрез привличането на нови клиента, за което непрекъснато били „подтиквани" от работодателя (ищеца), включително, понякога и не много любезно.

3. Твърди, че именно в стремежа за увеличаване на оборота в региона, за който отговарял, влязъл в отношения с лицето С. Б., който се представял за управител на склада на фирма „П." ООД. От действията на това лице - от увереността му, от компетентността му (бил в детайли запознат с търгуваните в бранша стоки по номенклатури, производители, цени и т.н.) и най-вече от факта, че се срещал с него в офиса на „П." ООД и той се държал като човек, който работи във фирмата, у него не останали никакви съмнения, че това лице не само работи там, но държанието му не внасяло съмнения, че именно той отговаря за склада на фирмата и съответно е оторизиран да договаря с доставчици, какъвто бил „ТКК Б.", когото представлявал.

Впрочем, при немалка част от клиентите, с които работел, като служител на ищеца, контактувал именно със служители на клиентите, а не със собствениците или представляващите самите клиента лица. И това била утвърдена практика в бранша - естествено е при по-големите фирми с много служители, функциите по доставка да бъдат делегирани.

Например и той продавал стоки на ищеца без да му е дадено пълномощно да го прави. Имал пълномощно само за служебната колата. Така били всички в бранша.

Ако се погледне на кои фирми и през кои лица е продавал, ще се установи, че е продавал на служители на фирми, а не на управителите им. Но фирмите си плащали и поръчвали нови доставки. И така вървял бизнеса в бранша, а вероятно и в други браншове. Масово дейността по закупуването на стоки и извършването на доставки се извършвала не от управителите на фирмите (което често е и невъзможно), а от устно оторизирани служители, назначен за тази цел.

4. Отделно от това, работещите в брашна се познавали и утвърдената практика била не да искат документ за самоличност и трудов договор на лицето, с което договарят, а чрез лични познанства или препоръки от доверен клиент да достигат до нови клиента.

Така било и при процесния случай с доставките за „П." ООД. Лицето С. Б., като оторизирано да преговаря за доставки, лице за „П." ООД, му било посочено от негов клиент от С. – И.Т.И., с който се познавал отдавна покрай съвместната им работа - той представлявал фирма „Л." ООД, с ЕИК, седалище и адрес на управление *** и пазарувал от него, в качеството му на представител на „ТКК Б.". Именно И. му се обадил по телефона и му казал, че може да привлече нов клиент за „ТКК Б." в лицето на фирма „П." ООД. И. комуникирал с тях в лицето на С. Б.. Това обстоятелство, както и впоследствие авторитетното и компетентно поведение на Б., не оставили у него съмнение, че той е човекът, ангажиран с дейността по доставки в склада в „П." ООД. Впрочем описания по-горе начин на работа с клиенти, бил обичайния такъв - и било правилото, а не изключението, както се домогвал да твърди ищеца в исковата си молба.

Разпечатката съдържа 41 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d3f1e3d-1cd4-4a63-bb48-f0d0ddebc943