Решение № 12979 от 30.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12979 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110152443 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от ищеца К. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***** чрез адв. Ц. Б. Т., САК, личен № 170082281 срещу „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр.

София, *** П, представлявано от всеки от двама от изпълнителните директори Светозар Александров Попов, Никола Х. Бакалов и Ралица Иванова Богоева, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 17 000 лева (8 691,96 евро), представляваща стойността на три неразрешените платежни операции, извършени на 17.02.2025 г. от сметка с *****, открита в „Първа Инвестиционна Банка“ АД към *****, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 19.11.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че е притежател на сметка, открита при ответника. Сочи, че на 17.02.2025 г. от депозитната сметка с ***** са извършени три неоторизирани транзакции, както следва:

Референция: ***** в размер на 6 000лв.; Референция: *****, в размер на 5 000 лв.;

Референция: *****, в размер на 6 000 лв. или общо 17 000 лв. Излага, че транзакциите са били насочени към сметка в друга банка с получател *****, какъвто оспорва да познава. Твърди, че не е разрешавала процесните операции. Аргументира, че транзакциите са извършени чрез нареждане на сумите през интернет банкиране от депозитната сметка, но към момента на извършването им сочи, че депозитната сметка не е била заявявана от нея като активна за електронни разплащания. Излага, че с искане за регистрация в електронното банкиране „Моята Fibank“ от 01.06.2017 г. е заявила активно банкиране само за разплащателната сметка, открита в ПИБ с ****.

Със същото искане твърди, че е предоставила на банката телефонен номер, на който обаче оспорва да е получавала известия за извършването на процесните операции.

Излага, че в същото това искане е посочено „ниво А“ на разрешените лимити на транзакции, а именно: седмичен лимит 1000 валутни единици, дневен лимит - 500 1 валутни единици и на операция – 100 валутни единици. В тази връзка посочва, че размерът на неразрешените транзакции надвишава значително лимитите. Твърди, че на 18.02.2025 г. при опит да направи плащане в магазин, установила, че картата е блокирана, след което се обадила в банката, а от там я уведомили, че е жертва на фишинг измама. На следващия ден 19.02.2025 г. посетила клон на банката за преиздаване на картата и активиране на профила, като подала ново искане за промяна в регистрацията на интернет банкирането, в което заявила „активно банкиране“ и за двете си сметки – депозитна и разплащателна. Сочи, че на 20.02.2025 г. банкирането е било възстановено, като при влизане в него установила, че депозитната сметка е източена от неизвестно за нея лице чрез 3 броя последователни транзакции, които не е разрешавала. След като установила посоченото, прегледала електронната си поща и установила, че на 17.02.2025 г. е получила имейл, изглеждащ като такъв изпратен от банката. Установила, че на същия ден е получила автоматизирано телефонно обаждане и СМС от ПИБ, но не и уведомление за извършените транзацкции. Сочи, че е подала жалба до банката с вх. № Ж – 785/20.02.2025 г., като два месеца по-късно банката изпратила отговор с изх. № Ж – 785/2 от 14.04.2025 г., в който посочила, че на 17.02.2025 г. е получена заявка за активиране на ново Мобилно приложение „Му Fibank“ с вграден Софтуерен Token (Мобилно приложение), което банката разпознала като нейно действие чрез изискване на потвърждение с изпращане на CMC код.

Банката посочила също, че е осъществила автоматизирано телефонно обаждане до нейния телефонен номер, което тя потвърдила. В резултат на активирането на новото приложение в същия ден били инициирани и потвърдени чрез вграден в приложението софтуерен токън ВС**** трите кредитни превода от депозитната сметка, водена на нейно име, към разплащателна сметка с получател *****. Ищцата оспорва да е заявявала активиране на ново Мобилно приложение „Му Fibank“ с вграден Софтуерен Токън и развива подробни съображения в тази насока. В отговора си, ответникът посочил също, че на 17.02.2025 г. в 19:02 ч. е блокиран достъпът на ищцата до системата „Моята Fibank“ след проверка по сигнал на друг клиент за измама чрез фишинг, в хода на която било установено използване на устройство, съвпадащо с устройството в нейната регистрация. Посочва, че от съображения за сигурност банката е блокирала и нейната дебитна карта, като била блокирана обаче единствено разплащателната сметка, но не и депозитната. Твърди, че не е уведомявана от банката за извършеното блокиране, както и за неразрешените транзакции. В писмото си ответникът посочил също, че след подаден сигнал от нейна страна, са предприети действия относно връщането на преводите, като за целта било изпратено искане до банката на получателя, но последвал отказ. Досежно лимитите – излага, че в писмото си банката е посочила, че към момента на сключване на Договора за откриване и водене на депозитна сметка, дневните лимити за преводи на ниво сметка били 40 000 лева или равностойността им в друга валута. Ищцата оспорва да са договаряни такива лимити. Сочи, че на последно място в писмото си банката посочила, че отказва да възстанови сумите при твърдения, че транзакциите са извършени от ищцата или от трето лице, на което е осигурен достъп чрез предоставяне на информация за персоналните идентификационни характеристики на средствата за достъп и идентификация в мобилно приложение и електронно банкиране „Моята Fibank”.

Ищцата оспорва да е извършила процесните транзакции, както и да е разкривала информация пред трето лице. В случай че трето лице е научило данните, счита, че това е станало чрез измама. Излага, че в писмото, адресирано до нея от банката, последната е изложила противоречиви твърдения, т.к. веднъж посочила, че след въвеждане на CMC кода за банката не е имало съмнение, че това е тя, а след това, че активацията се третирала като нехарактерна активност. Твърди, че на 21.02.2025 г. е подала сигнал до ГДБОП МВР с вх. № 00-3071/21.02.25, в резултат на което на 12.11.2025 г. Районна 2 прокуратура – Перник, издала постановление по пр.пр. с peг. № 3601/2025 г. според което били налице данни за извършени престъпления срещу ищцата, като материалите били изпратени на Софийска градска прокуратура по компетентност. Освен това ищцата подала и жалба до Комисията за защита на потребителите, както и заявление за провеждане на помирително производство, по което обаче липсвало произнасяне. С оглед изчерпване на всички възможности за доброволно уреждане на спора, моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен Договор за отриване на банкова сметка с *****, както и че на 17.02.2025 г. от банковата сметка на ищцата са извършени три платежни операции в общ размер на 17 000 лв. Аргументира, че процесните операции са разрешени и автентични по смисъла на ЗПУПС, извършени със съгласие за изпълнението им, дадено по реда и начина, уговорени между страните. Сочи, че операциите са извършени на 17.02.2025 г. след получена заявка за активиране на ново Мобилно приложение „My Fibank“ с вграден Софтуерен Token („Мобилно приложение“ или „Моята Fibank“) и коректно въведени средства за достъп и идентификация, с които ищцата се е идентифицирала пред банката. При инициирана заявка за активиране на ново мобилно приложение се твърди, че банката е извършила поредица от три потвърдителни действия. На първо място изпратила до регистрирания в системата на Банката телефонен номер на Ищцата еднократен код за активиране на Мобилното приложение, като преди това следвало да се въведе комбинация от потребителско име и парола, които служили за идентификация. След коректно въведени средства за достъп и идентификация, Банката изискала от ищцата да направи потвърждение, като за целта на 17.02.2025 г. в 13:24 часа, изпратила еднократен валиден код чрез SMS съобщение на телефонния номер, регистриран в системата на банката като такъв за контакт с Ищцата. Текстът на съобщението, показвал действието, за което кодът се отнася: „Activation for Mobile application My Fibank s aktivno bankirane. Vavezhdaite tozi kod samo v prilozhenieto, instalirano na mobilnoto Vi ustroistvo! Code ****“. Сочи се, че банката е получила потвърждение, чрез въвеждане на правилната комбинация от потребителско име, парола и еднократно валиден код, изпратен до телефонния номер.

Аргументира, че телефонът е под контрол на ищцата и лично тя следвало да получава съобщенията. След въвеждане на правилната комбинация от потребителско име, парола и еднократно валиден код, се твърди, че за Банката не е имало съмнение, че заявката за активация на ново Мобилно приложение, произтича от ищцата. Т.к. банката по подразбиране третирала активацията на мобилното приложение като нехарактерна активност, за още по-голяма сигурност и идентификация, преди активиране на всички функционалности на Мобилното приложение „My Fibank“, на 17.02.2025 г., в 13:25 часа, Банката осъществила автоматизирано телефонно обаждане до ищцата на телефонен номер ***, в което ищцата потвърдила, че лично тя активира Мобилното приложение. След отчитане на действие в профила на ищцата (активация на мобилното приложение My Fibank) Банката изпратила и допълнително съобщение с възможност за самостоятелно блокиране на профила на клиента чрез линк, на 17.02.2025 в 13:27 часа със следния текст: „Uspeshno aktivirano novo mobilno prilojenie My Fibank! Ako ne razpoznavate tova deistvie, blokiraite profila si ot: https://my.fibank.bg/d/9GMANJN54M”. В обобщение ответникът посочва, че за да се активира ново мобилно приложение е необходимо знание на потребителското име, парола, достъп до мобилния телефон и предоставяне на получения чрез SMS съобщение еднократен код за активация. Аргументира подробно, че приложения от банката процес по активация съответства на нормативните изисквания. Излага, че на 17.02.2025 г. в периода от 13:32 часа до 18:23 часа, през Мобилното приложение са 3 наредени три кредитни превода, които били инициирани и потвърдени чрез регистрираното Мобилно приложение, с вграден софтуерен токън: BC****, с избрания в Мобилното приложение начин за потвърждение на операциите. На 17.02.2025 г., в 19:02 часа банката блокирала регистрацията на ищцата за електронното банкиране „Моята Fibank“, след получаване на сигнал за измама чрез Фишинг от друг клиент на Банката, при когото в хода на проверката било установено използване на устройство, съвпадащо с устройството в регистрацията на ищцата. Поради съображения за сигурност банката блокирала и дебитната карта. След получена от ищцата на 18.02.2025 г. информация, че не разпознава платежните операции, твърди, че са предприети действия за връщане на преводите, но такова било отказано. Ответникът също посочва, че е подал сигнал до компетентните органи. Аргументира подробно, че ищцата е проявила груба небрежност, т.к. не е изпълнила задължението си за опазване на персонализираните средства за достъп и идентификация, поради което счита, че тя следва да понесе отговорността. Досежно лимитите, посочва, че към момента на сключване на Договор за откриване и водене на депозитна сметка с *****, дневните лимити за преводи на ниво сметка са били 40 000 лева или равностойността им в друга валута. Сочи, че при добавянето на депозитната сметка към профила за електронно банкиране са били заложени права за активно банкиране за сметката и не били посочени индивидуални лимити за преводи по желание на клиента. Обръща внимание, че в подадената жалба до банката, ищцата е посочила, че е получила имейл /който изглеждал, че е изпратен от банката/, в който било посочено, че профилът на ищцата е временно блокиран поради непълни данни, като ищцата достъпила линка за възстановяване на данни. Ответникът оспорва да е изпращал такъв имейл, като твърди, че многократно е предупреждавал клиентите си за възможен фишинг. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.