Определение № 583 от 10.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. Варна, 10.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20253001000244 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадени частни жалби от адвокат Н. Д. и от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу определение № 24/22.01.2025 година по търг. дело № 29/2024 година на ТОС, с което е изменено определение №193/06.11.2024г. по т.д.№29/ 2024г. по описа на ТОС в частта му за присъдените в полза на ответника ЗД“ОЗК Застраховане“АД- гр.София разноски за адвокатско възнаграждение, като същите от 19 340 лв. са намалени на 18 360 лв. с ДДС, на осн.чл.248, ал.1 от ГПК. С определение № 193/06.11.24г. тежестта за разноските са възложени върху адвокат Н. Д. по съображения, че същият е предявил чужди права пред съд.

В жалбата си адвокат Н. Д. излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение поради силно завишено адвокатско възнаграждение, дължимо в полза на ответника. Позовава се на фактическата и правна сложност на делото, липсата на особености и процесуални усложнения, както и на решението на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22г., съгласно което съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адв.възнаграждения. Моли обжалваното определение да бъде изменено, като присъденото в полза на застрахователя адв.възнаграждение бъде намалено на 410лв – максимално предвиденото 1 съгласно закона юрисконсултско възнаграждение, евентуално до 10 650лв.

Ответната по частната жалба страна изразява становище за нейната неоснователност и иска от съда същата да бъде оставена без уважение.

В жалбата си застрахователят възразява срещу намаляването на присъдените му разноски, тъй като освен разходи за адв. възнаграждение е направил и други, неотчетени от съда такива, в размер на не по-малко от 980 лева. Претендира евентуално за тяхното зачитане до сбор, съответен на присъждането на разноски в общ размер на 19340 лева. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното определение и увеличаване на присъдените му разноски до първоначалния им определен размер от 19 340лв.

Ответната по частната жалба страна изразява становище за нейната неоснователност и иска от съда същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Частните жалби са подадени в срок от надлежни страни в настоящото производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

За да се произнесе по същество съдът съобрази следното :

Производството по делото е образувано по предявена пряка претенция от Р. И. А. от гр.Търговище, представляван от адвокат Н. Д. срещу ответника застраховател за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинените му болки и страдания от телесни увреждания в резултат на ПТП от 02.08.23г., на основание чл.432, ал.1 от КЗ.

По реда и в сроковете по чл.367, ал.1 и чл.373 от ГПК е постъпил писмен отговор и допълнителен писмен отговор от ответното дружество със становище по допустимостта и основателността на предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ. По делото са приети заключенията на три експертизи - САТЕ, СМЕ, СПЕ, допуснат е разпит на един свидетел.

В хода на съдебното дирене в проведено открито съдебно заседание от 21.10.2024 година, са приети писмени доказателства и са изслушани вещи лица по назначените на съдебни автотехническа, медицинска и психологична експертизи. С протоколно определение от същата дата съдебното дирене е обявено за приключило и е даден ход по същество на спора. В хода по същество, застрахователят посредством своя процесуален представител е 2 изразил становище. Делото е обявено за решаване.

След приключване на съдебното дирене на 21.10.2024г. и обявяване на делото за решаване, в срока за произнасяне по съществото на спора е постъпила писмена молба вх.№4205/25.10.2024г. от адв.Н. Д. от АК- Шумен, в която твърди липса на надлежно упълномощаване от страна на ищеца за представляването му по делото. Съдът е указал на Р. И. А. изрично да заяви поддържа ли предявения от негово име иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и евентуално да потвърди извършените от негово име от адв.Н. Д. от АК-Шумен процесуални действия, с предупреждение че при непотвърждаване производството по делото ще бъде прекратено на осн.чл.129, ал.2-3 и чл.130 от ГПК. В предоставения срок е постъпила писмена молба вх.

№4345/04.11.2024г., с която ищецът заявява отказ от правна помощ /адвокати/ и заявява, че не желае да бъде защитаван от тях.

С определение № 193/06.11.24г. производството по делото е прекратено поради липсата на активна процесуална легитимация, като адв.Д. е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 19 340лв – адв.възнаграждение. С определение № 24/22.01.25г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е изменено опр. № 193/06.11.24г., като присъдените в полза на ответника разноски за адв.възнаграждение са намалени на 18 360лв.

Срещу определение № 24/22.01.25г. са подадени двете частни жалби, предмет на настоящото произнасяне.

Съобразно нормата на чл.78 ГПК сторените от страните разноски се присъждат в полза на едната от тях съобразно изхода на спора. В процесния случай съдът е констатирал липсата на активна процесуална легитимация, прекратил е производството по делото и е възложил направените от ответника разноски в тежест на процесуалния представител на ищеца. Поради липсата на предвидена правна възможност отговорността за разноските да бъде възложена върху участник в производството, който не е страна, определение № 193/06.11.24г. се явява процесуално недопустимо в тази му част.

Независимо от оплакванията в частните жалби съдът е длъжен служебно да констатира отсъствието на нарушение на процесуална норма при постановяване на съдебния акт, чието изменение се иска. В случая такова нарушение съставлява разглеждането по същество на молба по чл.248 ГПК, касаеща недопустима част на акта на съда. Следователно въззивният съд, 3 сезиран с частна жалба, следва да поправи процесуалното нарушение /пропуск/, обуславящ разглеждането на искането по същество. Констатацията за начална недопустимост на възлагането на разноски върху процесуалния представител на ищеца изключва възможността исканията и на двете страни да бъдат разгледани по същество.

Предвид на това определение № 24/22.01.25г. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата на застрахователя за присъждане на разноски следва да бъде оставена без разглеждане.

Горното разрешение предпоставя и извода за недопустимост на частната жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу определение № 24/22.01.2025 година по търг. дело № 29/2024 година на ТОС поради липсата на предмет.

Доколкото по делото са налични данни за извършено престъпление във връзка с упълномощаването на адв.Д. да представлява ищеца Р. И. А. сторените от застрахователното дружество разноски могат да бъдат претендирани в наказателното производство по съответния ред.

Поради влизане в сила на определението на съда, с което делото е спряно до влизане в сила на определение № 400/04.07.25г. за прекратяване на производството по частната жалба на адв.Н. Д. против определение №І 193/06.11.24г. на ТОС, постановено по т.д. № 29/24г. като недопустима, производството по настоящото дело се възобновява.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.в.т.д. № 244/25г. на ВнАпС, ТО.

ОТМЕНЯ определение № 24/22.01.2025 година по търг. дело № 29/2024 година на ТОС, с което е изменено определение №193/06.11.2024г. по т.д.№29/ 2024г. по описа на ТОС в частта му за присъдените в полза на ответника ЗД“ОЗК Застраховане“АД- гр.София разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ определение №193/06.11.2024г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д.№29/ 2024г. в частта, в която адв.Н. Д. е осъден да заплати на ЗД“ОЗК Застраховане“АД- гр.София разноски за адвокатско 4 възнаграждение в размер на 19 340 лв. както следва :

ОБЕЗСИЛВА същото в частта, в която адв.Н. Д. е осъден да заплати на ЗД“ОЗК Застраховане“АД- гр.София разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 19 340 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ЗД“ОЗК Застраховане“АДгр.София за осъждане на насрещната страна да заплати сторените от него разноски в размер на 19 340лв. като недопустимо, поради липсата на насрещно задължено лице.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу определение № 24/22.01.2025 година по търг. дело № 29/2024 година на ТОС.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5