Решение № 1206 от 31.10.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. Кюстендил, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20251520100499 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба с вх. № 2565/28.02.2025 г., депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. С. Б., чрез пълномощника си юрисконсулт Б. Д., против А. Л. К., с ЕГН **********, с адрес: **************.

В исковата молба се твърди, че на 22.04.2024 г. между „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД и „Микро Кредит“ АД било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023г., по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу ответницата А. К., произтичащи от Договор за заем ************** и Договор за допълнителни услуги към заем ************** от ***********г. били прехвърлени изцяло на цесионера, ищец в настоящото. Отбелязано е, че договорът за заем съдържал изрична клауза предвиждаща цедирането на вземанията. Длъжникът бил уведомен за прехвърлянето на вземанията от цесионера като пълномощник на цедента. В случай, че съдът не счете това уведомяване за надлежно, се иска да бъде прието за установено, че длъжникът е уведомен с връчването на препис от исковата молба и приложенията.

Посочено е още, че ищцовото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД.

1

По силата на сключения между „Микро Кредит“ АД като заемодател и А. К. като заемател Договор за заем *************** от *********** г. дружеството предоставило на кредитополучателя заем в размер на 2 500 лева, който следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва в размер на 876, 08 лв., на 18 равни погасителни месечни вноски, всяка в размер на 187, 56 лв., като първата погасителна вноска била платима на 13.03.2023 г. Общият договорен размер на плащанията по договора възлизал на 3 376, 08 лв. Срокът на договора изтекъл на 13.08.2024 г. като не била обявявана предсрочна изискуемост.

На основание подписан от заемателя формуляр – искане за допълнителни услуги, на *********** г. между страните по договора за заем бил сключен и Договор за допълнителни услуги към заем **************, съгласно който „Микро Кредит“ АД се задължило да предостави на клиента пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение №1 към договора, за което дължал пакетна цена в размер на 3 180, 60 лв. при предоставена възможност да заплати тази сума на 18 равни месечни вноски, всяка в размер на 176, 70 лв., първата от които платима на 13.03.2023 г.

По договора за заем била начислена лихва за забава в размер на 124, 87 лв. за периода от 13.01.2024 г. (датата, на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда, по което било образувано ч. гр. д. № 2628/2024 г. по описа на КРС, като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. такава не била начислявана на основание чл. 6 от ЗМДВИПОРНС. Длъжникът подал възражение срещу издадената по ч. гр. д.

№ 2628/2024 г. по описа на КРС заповед за изпълнение, което обусловило правния интерес на заявителя да предяви настоящите установителни искове.

С оглед гореизложеното се поддържа искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че А. Л. К., с ЕГН **********, с адрес: **************, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, вземанията за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2628/2024 г. по описа на КРС, както следва: 1 294, 71 лева представляващи главница по Договор за заем ************** от *********** г.; 204, 37 лева – договорна лихва по договора за заем за периода от 13.01.2024 г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до 13.08.2024 г. (падеж на последната погасителна вноска); 124, 87 лева – лихва за забава по договора за заем за периода от 14.01.2024 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда /28.10.2024 г./, с изключение на периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г.; законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда /28.10.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.

С влязло в сила Разпореждане № 1416/21.03.2025 г. съдът прекрати производството по гр. д. №499/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил по отношение на иска за първоначално претендираната сума от 1 413, 60 лв. за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 13.01.2024 г. до 13.08.2024 г., във връзка с Договор за заем MicroCredit №90322 00130132 от *********** г., като недопустим. Иска се и присъждане на направените в заповедното и в исковото производство разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение, както и евентуално относно наличието на предпоставките по чл. 38 от ЗАдв. Прави се доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, при оспорване от насрещната страна, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, както и да бъде приложено ч. гр. дело № 2628/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Ответницата, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала писмен отговор на исковата молба. Оспорва иска изцяло. Твърди, че е сключила процесния договор за кредит в условията на крайна нужда – поради необходимост от спешно лечение, и изцяло е погасила задълженията си към ищеца. Заявява, че договорът включва неравноправни клаузи, касателно включването на допълнителен пакет от услуги, което било представено на ответницата като задължително условие за сключване на договора за заем. Заявява, че не е получила нито една от включените в допълнителния пакет услуги и договорът следва да бъде обявен за недействителен. Твърди, че е заплатила 3 680 лева по процесния договор и не дължи други суми. Отправя искане съдът да задължи ищеца да представи всички вносни бележки за направени от нейна страна плащания.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Пълномощникът на ответницата поддържа писмения отговор. Заявява, че от събраните писмени доказателства и от приетото заключение на вещото лице се установява безспорно, че ответницата действително е получила кредит в размер на 2 500 лева в условията на крайна нужда, тъй като средствата са й били необходими за спешното й лечение.

Договорът съдържал неравноправни клаузи, което води до неговата нищожност. Счита, че кредитополучателката изцяло е изпълнила задълженията си по кредита, като дори е надвнесла суми. Иска се отхвърляне на претенциите. Претендират се сторените разноски за адвокатски хонорар.

По делото са ангажирани писмени доказателства. Изслушано е вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното заверено копие от Договор за заем ************** от *********** г. /л. 5 от делото/ заемодателят „Микро Кредит“ АД е предоставил кредит на ответницата А. К. в размер на 2 500 лв., при условия: обща сума за погасяване 3 376, 08 лв., срок на договора 18 месеца, размер на погасителната вноска – 187, 56 лв. при фиксиран лихвен процент – 40, 48 % и лихвен процент при просрочие ОЛП + 10 %. Приложен е погасителен план към договора за кредит. Освен посочения, на същата дата е сключен между същите страни и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем ************** от *********** г. По последния ищцата се е 3 задължила да плаща месечни вноски по пакет услуги „Комфорт“ със срок 18 месеца, всяка от които вноски в размер на 176, 70 лв.

От Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия) от 30.03.2023 г., сключен между„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД като цесионер и „Микро Кредит“ АД като цедент и представената извадка от Приложение № 1 от 22.04.2024 г. към същия се установява, че вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу ответницата А. К., произтичащи от Договор за заем ************** и Договор за допълнителни услуги към заем ************** от *********** г. били прехвърлени изцяло на цесионера. Цесионерът е упълномощен да уведоми длъжника за извършената цесия по чл. 99 от ЗЗД с пълномощно от 31.03.2023 г. В изпълнение на горното до ответницата е изпратено уведомително писмо за прехвърлянето на задълженията от 26.02.2025 г. като връчването му на адресата не е установено с надлежни писмени доказателства. Поради това съдът приема, че длъжникът е уведомен за извършване на цесията едва с получаване на препис от исковата молба и приложенията на 07.07.2025 г. в хода на настоящото производство.

По делото е изготвено и прието като обективно изготвено заключение с вх. № 11732/30.09.2025 г. /л. 65-68/ от вещото лице С. Т., съгласно което по договора за кредит усвоената сума на *********** г. е в размер на 2 500 лв., а ответницата била внесла по основния и допълнителния договор сума в общ размер на 3 644, 00 лв., като видно от таблица на стр. 3 от заключението е диференцирана платена сума от 1 767 лв. по договора за допълнителни услуги и е погасена главница в размер на 1 205, 29 лв. Лихвата за забава върху непогасената главница за периода от 14.01.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.10.2024 г. се равнява на 143, 12 лв. Посочено е, че са останали непогасени задължения, както следва: главница – 1 294, 71 лв.; мораторна лихва – 204, 37 лв.; допълнителни услуги – 1 413, 60 лв.

От представените от ответницата епикризи /л. 73-75/ се установява, че А. Л. К. е диагностицирана с онкологично заболяване като в периода 23.08.2022 г. – 03.05.2023 г. е била подложена на лъчетерапия.

Горната фактическа обстановка се възприе на база приобщените доказателствени материали и представените в настоящото производство писмени доказателства.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност 4 между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.

По основателността:

Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземане, заявено по реда на чл. 410 от ГПК. От ответницата е заявено възражение с правна квалификация чл. 33, ал. 1 от ЗЗД – за унищожаемост на процесния договор за кредит като сключен поради крайна нужда. Направено е и възражение за нищожност на договора по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл.

143, ал. 1 от ЗЗП.

Безспорно е, че е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от праводателя на ищцовото търговско дружество на ответника на потребителски кредит. Този договор като страни, предмет и съдържание попада под обхвата на Закона за потребителския кредит, въпреки наименованието му договор за заем. На първо място следва да се изясни въпросът относно валидността на този договор. Ответникът, като страна по същия, има правния интерес да иска обявяване на нищожността на всеки договор, стига да има по него качеството потребител. Договорът за потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г. Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП , вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Разпечатката съдържа 33 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d3c7c35-7216-4714-b05e-5f2adbc3b614