Определение № 1576 от 08.08.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

Номер 1576 Година, 2018 Град Бургас

Бургаският окръжен съд…..……..………… граждански състав …………………………..

На осми август ………….….….…………………..... Година две хиляди и осемнадесета в закрито заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: ……………………………………..

Съдебни заседатели: ……………………………………..

Секретар …………..……………………..………………………………………………..………

Прокурор ………………………………..………………………………………….……..………. като разгледа докладваното от …….....……. Р.

Калиманова ……………………………. гражданско дело № …..… 84.....…. по описа за ……….

2018………. година.

Производството по настоящото дело е образувано исковата претенция на Община Поморие, представлявана от Кмета на същата И.А., с адрес *** против „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация - Вита“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Велинград и адрес на управление ***, представлявано от Л.И.К. за приемане за установено по отношение на ответната страна, че същата не е собственик на 10034/11944 идеални части от недвижим имот, находящ се в област Бургас, община Поморие, град Поморие, местността „Малкото езеро“, ул. „Професор Стоянов“, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Поморие, одобрени със Заповед №РД-18-36 от 29.04.2009 година на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 11944 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: за санаториум, балнеосанаториум, профилакториум, номер по предходен план: 5158, кв. 249, парцел ІІ, заедно с построените в него 15 сгради, при граници на имота: имоти с идентификатори №№***, ***, *** и ***. Отправено е с нея, освен това, искане да бъдат отменени акт за частна държавна собственост №7911 от 10.05.2017 година, вписан в Агенция по вписванията с вх. №919, том 3, № 149, дв. вх. рег.

№ 915 от 17.05.2017 година и акт за публична държавна собственост №1937 от 26.07.2016 година. Претендира се от ищцовата страна и заплащането на сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че с решение № 996 от 17.11.2016 година Министерският съвет на РБ отнел поради отпаднала нужда гореописания имот - публична държавна собственост, обявил го за имот - частна държавна собственост и го внесъл като непарична вноска в капитала на ответното дружество. Фактическото предаване на имота било направено на 30.06.2017 година с приемо-предавателен протокол. От тази дата ответникът владеел имота. Заявената с исковата молба идеална част в размер на 10034/11944 от същия не била собственост на ответника, а на ищеца - Община Поморие.

Изтъква се в тази връзка, че ответното дружество се легитимирало като собственик с горепосоченото решение на МС и акт за частна държавна собственост № 7911 от 10.05.2017 година, вписан в Агенция по вписванията с вх. № 919, том 3, № 149, дв. вх. рег. №915 от 17.05.2017 година. В последния бил посочен предходен акт за публична държавна собственост № 1937 от 26.07.2016 година, който обаче не бил вписан и в него нямало отбелязани предходни актове. В раздел десет от същия било записано, че на Министерството на отбраната са предоставени права за управление на имота въз основа на протокол № 35/29.08.1931 година от решение на Анхиалския градски общински съвет, протокол № 46/10.11.1931 година от решение на Анхиалския градски общински съвет, протокол № 51/01.02.1932 година от решение на Анхиалския градски общински съвет, заповед № 403 от 01.03.1961 година на Бургаския окръжен народен съвет, заповед № 279/15.03.1971 година на Окръжен народен съвет - Бургас. От съдържанието на същия ставало ясно, че държавата в лицето на Министерство на отбраната, последното праводател на ответника, черпела правото си на собственост от посочените в този акт документи, което налагало извършването на преценка за свързаните с тяхното издаване правни последици.

От обстоятелствената част на решението от 29.08.1931 година явствало, че се обсъжда писмо на командира на батареята, с което се иска да се отпусне място за постройка на дом за почивна станция на инвалидите. Диспозитивът на същото дословно гласял, следва „да се отпуснат пет декара място за постройка на дом за инвалидите, северно от общинската калолечебница“. Това решение било допълнено с решението от 10.11.1931 година за тяхното безвъзмездно отстъпване и посочване на границите на имота. Последното било допълнено и променено с решението от 01.02.1932 година в частта относно квадратурата на имота, като било посочено, че се отпускат 7470 кв. м., неговото местоположение и граници. На 30.05.1932 година на заседание на Анхиалския градски общински съвет било взето решение за допълване и промяна на предходното решение под № 51 от 01.02.1932 година с добавяне на думите „даром в собственост на държавата“. Това решение под № 59 не било отразено в акта за публична държавна собственост, което следвало да се разглежда като пропуск на актосъставителя, тъй като то изразявало ясно волята на съвета да се разпореди безвъзмездно с общински имот в полза на държавата и на практика било сложило началото на процедурата по отчуждаване на този общински имот, при съобразяване на текста му в частта досежно възложеното на постоянното присъствие задължение да изпълни всички по-нататъшни формалности по узаконяване на отчуждението. Така използваните в решенията думи и изрази давали на ищеца основание да счита, че в конкретния случай не ставало въпрос за дарение, а за административна процедура по отчуждаване чрез безвъзмездно отстъпване в полза на държавата, с издаване на съответните административни актове от компетентните органи, с извършване на съответните фактически и правни действия, представляваща сложен фактически състав, който следвало да бъде изпълнен, за да се породи целения транслативен вещноправен ефект.

В тази насока се сочи от него, че административната процедура била започната, но не била завършена съгласно законовите изисквания. Позовава се на чл. 60, ал. 4 от Закона за градските общини, предвиждащ утвърждаване на решенията на общинския съвет за отчуждаване на общинска собственост с царски указ; на чл. 15 от Законъ за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза, предвиждаща довършване на процедурата по отчуждаване с издаден от Кмета въз основа на решението на общинския съвет административен акт, който от своя страна подлежал на одобряване от Министъра на финансите и съответно вписване на акта за отчуждението от съда в съответния нотариат. Последното следвало по силата на чл. 19 от цитирания по-горе Законъ и чл. 4, б. „к“ от Правилникъ за вписванията по Закона за привилегиите и ипотеките.

В случая имало прието решение на общинския съвет за безвъзмездно предоставяне на 7470 кв. м. от общината на държавата, овластяване на кмета да извърши формалностите по узаконяване на отчуждаването, издаден царски указ № 716 от 29.12.1933 година за утвърждаване на решение № 59 на Анхиалския градски общински съвет, препис от който бил изпратен на съвета за разпореждане на 10.01.1934 година. След тези актове и действия, обаче не били извършени останалите законово предвидени такива по довършване на отчуждаването, респективно по прехвърляне на правото на собственост на държавата, предвидени в специалния Законъ за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза. Нямало по-специално издаден акт на кмета, съгласно разпоредбата на чл. 15 от същия, съответно нямало вписан никакъв акт за отчуждение в нотариата при Анхиалския съд.

От гореизложеното било видно, че държавата въобще не била придобила собствеността върху описаните в решение № 59 от 30.05.1932 година 7470 кв. м. общинско място, поради което и извършеното през 2017 година разпореждане с със същите тези 7470 кв. м. чрез апорт в капитала на ответното дружество не могло да породи правно действие.

За това, че процедурата по отчуждаването не била завършена и в резултат на това имало спорове досежно собствеността върху мястото, отпуснато за почивна станция за дом на инвалидите свидетелствали документи, съставени още през 1938 година. На 11.03.1938 година комисия направили оглед на мястото, където било извършено строителство на почивна станция за дом на инвалидите, цялото от 10034 кв. м. В съставения от същата протокол било записано, че мястото е държавно и граничи с други държавни места. Към него било приложено писмено възражение на Поморийския кмет, с което се оспорвало отразяването, че мястото е държавно. Посочвало се там, че цялото място е общинско, като 7470 кв. м. от него са предоставени с решение № 59 от 30.05.1932 година на Анхиалския градски общински съвет, а 2564 кв. м. са „заети“, като върху тях са построени допълнителни здания за станцията; следвало да се издаде от общината нотариален акт за това място, тъй като е общинско. Според ищеца, от този документ било видно, че още тогава общинската администрация била наясно, че имотът не бил станал държавна собственост, тъй като не били спазени законовите процедури.

Наред с това, докато за коментираните по-горе 7470 кв. м. имало започната процедура по отчуждаване, то за останалите 2564 кв. м. нямало никакъв документ на какво основание са „заети“ от почивната станция и върху тях са построени сгради.

Вероятно това се дължало на започналата през 1939 година Втора световна война, както и настъпилата след това промяна в обществения строй, в резултата на която всичко станало държавно за дълъг период от време. По това именно време били извършени и последващите разширения на терена с актовете, отбелязани в акта за публична държавна собственост. Със заповед № 403 от 01.03.1961 година на Бургаския окръжен народен съвет било одобрено изменението на регулационния план на кв.

156 в град Поморие чрез разширение на терена на балнеосанаториума на МНО. С протокол № 5 от 14.03.1961 година Изпълнителният комитет на Общинския народен съвет-Поморие дал съгласие да се предаде безвъзмездно на МНО военен санаториум 2240 кв. м. държавно място, намиращо се между военния санаториум и общинската калолечебница, без право на ограждане на същото. Със заповед № 279/15.03.1971 година на Окръжен народен съвет - Бургас било допуснато последващо изменение на регулацията за разширение терена на МНО, въз основа на което 456 кв. м. се отнемали от района на почивната станция на ЦСПС и се придавали към ВПС, след което бил съставен акт за държавна собственост № 13 от 16.02.1974 година. През годините с различните градоустройствени планове теренът на санаториума търпял различни промени в площта и границите си вследствие на отреждането на част от него за улици и озеленяване. Настоящата си площ от 11944 кв. м. процесният имот придобил с регулационния план на град Поморие, одобрен с решение № 305/2002 година.

В заключение посочва, че частта от терена в размер на 10034 кв.м. не е собственост на ответното дружество, тъй като неговият праводател държавата в лицето на Министерството на отбраната не е бил собственик към момента на апорта в капитала на дружеството. Тази площ през цялото време била останала собственост на община Поморие, тъй като не била спазена процедурата и формата за прехвърлянето й в собственост на държавата.

Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по така предявената против нея искова претенция и е представила писмени доказателства.

Сочи се в него на първо място, че същите са недопустими поради липса на изложени по отрицателния установителен иск за собственост каквито и да е факти, обосноваващи правния интерес на ищеца да отрече със сила на пресъдено нещо правата на ответното дружество, т.е. да установи наличието на свое накърнено материално право, като докаже фактите, от които произтича, съобразно даденото в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 година разрешение на въпросите за допустимостта на отрицателен установителен иск. Отправено е и корелативно свързаното с това възражение искане за прекратяване на производството поради недопустимост на исковата претенция.

Разпечатката съдържа 29 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d3b2831-9105-4e35-bd08-1e78a5819671