Решение № 107 от 26.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000384 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за образуването му изходяща от Г. М. Я., ЕГН ********** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 170/ 2023 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, решение рег. № 44 от 14.04.2025 г., в частта, с която след поправката му с решение, рег. № 144 от 01.12.2025 г. искът на Г. М.

Я., ЕГН **********, гр.Р. обл. П., ул. С. № * против „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, гр. София, ул. „Света София“ №7,ет.5 за осъждане на дружеството да й заплати обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие телесни увреждания, причинени й от А. А. К. като водач на МПС марка БМВ, модел Е36 Компакт, peг. № ** **** ** със застраховка „Гражданска отговорност“ - полица № BG/23/************ е отхвърлен за сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва от 07.06. 2023 г., която сума се равнява на разликата между дължимите й се с оглед посоченото в жалбата 30 000 лв. и присъдените с решението на Пз ОС 15 000 лв.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поискана е отмяната й 1 и постановяване на друго уважаващо иска и за този размер. Отправено е и искане при уважаване на жалбата решението на Пз ОС да се измени в частта за разноските.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 21.09.2023 г. в ПзОС е постъпила изходяща от Г. М. Я., ЕГН **********, гр.Р. искова молба против „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, гр. София.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 27.02.2022 г. около 17, 00 ч. на ул.Гоце Делчев в гр.Р. ищцата с хванато дете за ръка се движила по ул. Гоце Делчев в посока от запад на изток. Сочи, се че към този момент имало натрупана снежна покривка от 30-40 см. и с оглед на това, че улицата не била почистена от снега придвижването си тя извършвала по направените от автомобилите коловози на пътното платно. По същото време по улицата се движел лек автомобил „Gonow“, модел GA-200, управляван от М. Д. Б. , който теглел управлявания от А. А. К. лек автомобил „БМВ“, модел „Е36 Компакт“, рег. № ** **** **. При движението си този автомобил бил с отворена предна лява врата. Забелязвайки двата автомобила Г. застанала с гръб към платното, за да помогне на детето да се качи та засипания със сняг тротоар и след това самата тя да направи същото. Така лявата страна на тялото й била обърната към приближаващите се два автомобила. Преминавайки покрай ищцата, автомобилът с отворената си врата /БМВ, peг.№ ** **** **/ е ударил. Тя падна на улицата, при което получила закрито счупване на горния край на раменната кост / хумеруса./, закрито-травма,която се нуждае от лечение поне за 4 месеца, а предвид възрастта на ищцата, дори повече. По повод на същото е споменато, че с оглед счупването на важна за движението на ръката кост ищцата претъпяла значителни неимуществени изразяващи се в болки, страдания стрес през продължителен период от време. Сочи се и че година и половина след инцидента въпреки спазването на всички лекарски препоръки тя продължавала да има оплаквания от травмата. Не можела да изпълнява обичайните семейни ангажименти свързани с отглеждане на внучето си и грижи за инвалидизирания й съпруг.

На база изложеното е направен извод, че виновен за ПТП-то бил А. А.

2

К., който следва да е обезщети за болките и страданията.

По този повод е посочено, че към момента на инцидента за управлявания от него лек автомобил имало валидно сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, което водело до извод, че същото следва да заплати дължимите от водача обезщетения на основание чл. 432 КЗ.

По тази причина ищцата отправила до застрахователя претенция за обезщетяване на претърпените от нея вреди. Във връзка със същата с писмо от 08.06.2023 г. били изискани допълнителни документи, а на 07.09.2023 г. с оглед непредставянето им плащане било отказано.

На тази база е направени извод, че за нея е налице интерес да предяви искането си за заплащане на обезщетението пред съда и респективно е поискано ответното дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение в размер на 70 000 лева за претърпените неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на претенцията - 07.06 . 2023 г.

След постъпване на ИМ и образуване на делото Пз ОС с определение № 428 от 27. 11.2023 г. е спрял същото до приключване на воденото срещу А. К.

НОХД № 240 /2023 г. по описа на Велинградския РС. То е било възобновено с определение № 148 от 23.04.2024 г. поради приключване на наказателното дело с влязла в сила присъда.

Ответникът след възобновяването е подал отговор на ИМ .

С него е оспорил всички направени от ищцата твърдения с ИМ, както следва: настъпването на процесното ПТП, наличието на валидно застрахователно правоотношение за застраховка ГО между собственика на лекия автомобил БМВ и ответното дружество, механизма на ПТП-то като е конкретизирано, че от представените доказателства не можело да се стигне до извод, че е налице виновно и противоправно поведение единствено от страна на водача на БМВ-то, Изложени са и доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с оглед движението й в нарушение на изискванията на чл.

108 от ЗДП- по пътното платно на нерегламентирано за това място, без да спазва изискването за движение в частта от същото противоположна на 3 посоката на движението на пътните превозни средства и по възможност найблизо до лявата му граница. Посочено е също, че тя не е се е съобразила с приближаващите се автомобили с оглед изискванията на чл. 113, т.1 ЗДП и не е реагирала на подадения звуков сигнал.

С отговора са оспорени и твърденията, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила описаните в ИМ увреждания, възстановявала се е повече от 2 месеца и е търпяла е болки и страдания. В подкрепа на последното е посочено, че тя е потърсила медицинска помощ повече от 24 часа след инцидента. Оспорени са и твърденията за проведена рехабилитация като е споменато и че е страдала от хронични заболявания, които допринесли за получаване на фрактурата и по- дългия период на възстановяване.

Оспорен е и претендирания размер на обезщетението с оглед на това, че не бил съобразен с принципа за справедливост въведен с чл. 52 от ЗЗД.

ДИМ и респективно отговор на същата не са подавани.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В решението след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

Заявено е, че при определяне на дължимото обезщетение съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици и начина на понасяне на същите. В тази връзка съдът е отчел вида и характера на вредите, интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и възрастта на пострадалата и е приел, че предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер от 20 000 лв.

С решението тази сума не е присъдена в пълния размер поради формиран извод за съпричиняване изразяващо се в това, че ищцата се е движела по средата на пътното платно и не е сторила нужното при вида на приближаващите се към нея отзад два броя леки автомобили своевременно да освободи същото. С това според съда тя е нарушила разпоредбите на чл.108 ал.1 и ал.2 от ЗДП. Посочено е и че при придвижването си тя не се е съобразила със заснеженото и непочистено платно за движение, което 4 обстоятелство само по себе си се явявало предпоставка за пътни инциденти и затруднявало контрола на водачите върху движението на автомобилите, вкл. и при аварийното им спиране.

Размерът на същото е определен на 1/4 и обезщетението на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е намалено с с 5 000 лв. Така на ищцата е присъдена сумата от 15 000 лв. ведно със законната лихва от 07.06.2023 г.

Искът за разликата до пълния предявен размер е бил отхвърлен.

Недоволен от решението в отхвърлителната му част и то за разликата между дължимите й се според посоченото в жалбата 30 000 лв. и присъдените 15 000 лв. е останала ищцата и е подала жалбата до ПАС.

С нея се оспорва определения от Пз ОС справедлив размер на обезщетението, както и изводите му за наличие на съпричиняване.

Жалбата и разпоредбата на чл. 269 от ГПК изискват съдът да извърши произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваните части от решението служебно, а досежно правилността им с оглед посоченото в тях.

По повод на тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожен е и акт, който не подписан или не е постановен в предвидената от закона писмена форма.

Налице е нищожност и в случаите, когато той е постановен от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. За нищожност с оглед Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по т. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС освен в горните случаи може да се говори и когато той е абсолютно неразбираем.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност на оспорвания пред ПАС акт не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по 5 същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В него е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.

В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП пред ответното дружество към 08.06.2023 г. Безспорно е и че на 07.09.2023 г. по същата е постановен отказ.