Решение № 403 от 12.10.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Пазарджик, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20225220200715 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. С. Т., ЕГН ********** от гр.Пазарджик против НП № 22-1006-000619 от 07.04.2022г. на началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик, с което: на основание чл.174 ал.1, т.2 от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца; на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДП във вр. с чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 10 лв. /десет лева/; на основание чл.181, т.1 от ЗДП във вр. с чл.147 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/;

В жалбата са релевирани оплаквания само досежно нарушението по пункт І от НП, като се твърди, че в тази му част то е незаконосъобразно, а вмененото нарушение не било извършено виновно. Отделно от това не била спазена процедурата по установяването на концентрация на алкохол.

Независимо че се излага недоволство само относно първото вменено 1 нарушение, в жалбата се сочи, че се иска цялостна отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител. Последният поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП, но само в частта по пункт І. Заявява, че в останалата част, НП не се обжалва. Претендира и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Тук веднага трябва да се отвори една скоба, за да се каже, че съдът няма да подлага на преценка за законосъобразност НП по пункт ІІ и ІІІ от същото, т.к. в тази му част то не се обжалва.

С пункт І от НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на 02.02.2022 година, в 17:40 часа, в гр.Пазарджик, на ул.“Ген. Гурко“, пред № 3, управлявал собственият си лек автомобил „БМВ 320Д“ с рг. № ***, след употреба на алкохол. Това било установено, след като в 17:43 часа на водача била извършена качествена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARDM 0196, който отчел концентрация на алкохол над 0.8 на хиляда, а именно 1.14 на хиляда, а показанията на техническото средство били показани на Т..

За констатираното нарушение бил съставен АУАН бл. № 109125 от 02.02.2022г., който бил предявен на водача, а същият го подписал и получил без възражения.

Същевременно при съставяне и връчване на акта на водача, той заявил желание да се подложи на медицинско и химическо изследване за употреба на алкохол, поради което бил издаден ТИ бл. № 125884, връчен му в 18:30 часа, с който му било указано в срок до 45 минути да се яви в „МБАЛ Пазарджик“ АД, за да даде кръвна проба за химически анализ, с цел установяване на канцентрацията на алкохол. Водачът подписал и получил този талон, след което обаче не се явил в лечебното заведение, в посочения му краен срок, а 2 със закъснение. От регистратурата в болничното заведение му било обяснено, че щом е закъснял ще му бъде отказан медицински преглед и вземане на кръвна проба, при което той отишъл до лекарския кабинет и почукал на вратата, но никой не му отворил, след което си тръгнал.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на привлечения като нарушител на 04.05.2022 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 18.05.2022 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя – св. Е. Т., частично от тези на неговия колега – св. Т. Б., а също и от тези на свидетелите И. Г., П. Т.а и Т. Т..

Съдът кредитира събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

С оглед събраните доказателства се установи безспорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място, жалбоподателят е управлявал гореописания лек автомобил, след употреба на алкохол, като е бил с концентрация на алкохол със стойност от 1.14 на хиляда. Тези факти категорично се установяват от показанията на св.Т., респ. от отразеното от него, както в акта, така и в талона за изследване, даден на водача Т. и подписани, респ. получени от него, без каквито и да е възражения.

Установяват се също, макар и частично, от показанията на св.Б., който не си спомни подробности от проверката, но бе категоричен, че неговият колега е изпробвал водача за алкохол с техническо средство и уредът отчел под 1.2 промила. Съдът не намери основание да не кредитира показанията на двамата полицейски служители, независимо че те са служебно свързани с АНО. В същото време обаче, те нямат никакъв личен мотив да уличават жалбоподателя, като му приписват поведение или деяние, което обективно той да не е имал или извършил.

Фактът на употребата на алкохол се установява и от приетата като писмено доказателство разпечатка от паметта на техническото средство, от която е 3 видно, че на 02.02.2022г., в 17:43 часа, с него е била направена проба, като отчетеният резултат е бил 1.14 на хиляда.

На последно място, но не по значение, фактът, че жалбоподателят е бил употребил алкохол, а след това е управлявал автомобила до момента на проверката, се извлича и от това, че той се е съгласил да бъде изпробван с дрегер за употреба на алкохол и не е имал никакви възражения за това, още по-малко възражения по констатациите в акта.

Вярно е, че посоченият като нарушител в АУАН не е длъжен да се брани веднага с конкретни възражения и това, че не е направил такива не означава автоматично, че признава вината си. Когато обаче е имал възможността да направи такива, но не е направил, а след това с въззивната жалба навежда каквито и да било възражения, то това винаги следва да се преценява с оглед преценка за недостоверността на последващите възражения. В случая горното косвено индицира, че към момента на проверката жалбоподателят е бил съгласен с фактическите констатации в АУАН, пренесени после и в НП. Нещо повече, св.Т. заяви категорично, че след като бил изпробван за употреба на алкохол и видял показанията на техническото средство, жалбоподателят признал устно пред него, че бил употребил малко алкохол преди това.

В този ред на мисли не може да бъде споделено възражението във въззивната жалба в смисъл, че преди полицейската проверка жалбоподателят не бил употребявал алкохол, а по зъболекарско предписание от същия ден бил жабурил в устата си медицинска вода за уста марка „Листерин“, съдържаща алкохол, поради което и дрегерът отчел наличието на такъв в издишания от водача въздух. В подкрепа на това възражение и по инициатива на защитата бе разпитан като свидетел по делото лекуващият зъболекар на жалбоподателя – д-р И. Г.. От неговите показания стана ясно, че около обяд на процесната дата, той е извършил медицинска манипулация на жалбоподателя, който имал болки във венците, по повод на което му изписал антибиотик и жабурене с медицинска вода за уста по 5-6 пъти на ден. За посещението при зъболекаря бяха приети и писмени доказателства – лично здравно досие на жалбоподателя, рецепта и амбулаторни листове от 02.02.2022г., издадени от д-р Г. /л.28-32 от делото/. Не убягна от вниманието на съда, че в рецептата е препоръчано жабурене 3 пъти дневно, а не както заяви свидетелят 5-6 пъти, 4 но това разминаване не е особено съществено.

Тук веднага следва да се каже, че внушението, което се опита да прокара защитата, че показанията на дрегера не са били вследствие на употреба на алкохол, а на жабуренето преди това с вода за уста м.“Листерин“, в която несъмненно се съдържа алкохол, не бе възприето от настоящия съдебен състав. Причината за това е фактът, че във въпросната марка вода за уста има малко процентно съдържание на алкохол – 16.5% или 42.1г на бутилка от 250мл и 84.15г на бутилка от 500мл, което е видно от официалното уведомително писмо на производителя на въпросната вода за уста – „Д.“ ЕООД /л.73-77 от делото с превод на български език/. Пак от това писмо става ясно, че на потребителите на водата са дадени недвусмислени указания как да използват същата, т.е. да не поглъщат, около 20мл от продукта за изплакване /толкова е препоръчаната доза за изплакване- бел. моя/ съответства на 3.37г алкохол. Когато се използва съобразно указанията, употребата на въпросната вода няма ефект върху оценките на анализатор на алкохол в дъха 10 минути след изплакване и не засяга способността на потребителя да шофира.

При това положение не може да има съмнение, че дори жалбоподателят да се е жабурил с водата за уста непосредствено преди да бъде спрян за проверка, което принципно е малко вероятно, т.к. е шофирала автомобил, та дори и да се приеме, че е бил погълнал част от дозата за жабурене или дори цялата такава, то пак е невъзможно при тестването с дрегера да се отчете концентрация на алкохол със стойност от 1.14 промила.

В този смисъл показания даде и св.Г., който сподели свой практически опит относно употреба на вода за уста от страна на негови пациенти работници в предприятие, както и какви резултати били показвани от анализатор на алкохол в дъха, след като същите тези работници били изпробвани непосредствено преди започване на работния ден. Той бе категоричен, че в подобни ситуации дрегърът би могъл да отчете концентрация от порядъка на 0.2-0.4 промила, но не и над един промил, каквато е била отчетена при проверката на жалбоподателя.

Във връзка с горното внушение тук отново следва да се припомни фактът, че след като е видял показанията на техническото средство, жалбоподателят не е споделил, нито дори загатнал пред св.Т., че преди това е 5 употребявала вода за уста, а напротив. Признал, че бил пил малко алкохол.

С оглед всичко казано до тук, твърдението във въззивната жалба, че показанията на дрегера се дължат не на употреба на алкохол, а на вода за уста м.“Листерин“, остана голословно и доказателствено необезпечено. Очевидно то е измислено в последствие, като израз на защитна теза за целите на обжалването на издаденото НП.

Не може да бъде споделено и възржението за нарушаване на процедурата по изпробването с техническото средство, т.к. не била спазена инструкцията за неговата експлоатация от страна на полицейските служители, които не предоставили питейна вода на водача, за да изплакне устната си кухина преди да го изпробват с дрегера. На това възражение следва да се отговори, че никъде във въпросната инструкция /л.40-56 от делото/ не е предвидено задължение на извършващия теста да разяснява на тестваното лице необходимост от изплакване на устата с вода, несъдържаща алкохол, още по-малко да му предоставя такава. Видно от инструкцията /стр.12, раздел „Измерване“/ в нея е записано: „Не позволявайте подаването на висока концентрация на алкохолкъм сензора, напр. чрез изплакване на устата със силен алкохолен концентрат непосредствено преди измерването.

Така се намалява животът на сензора“. Веднага след това, в подраздел „Изисквания към тестваното лице“ е записано: „Спазвайте период на изчакване от най-малко 15 минути след последната употреба на алкохол!

Остатъчният алкохол в устата може да доведе до грешни резултати от измерването. Грешни резултати могат да се получат и от ароматни напитки /напр. плодов сок/, спрейове за уста, лекарства и капки, съдържащи алкохол и след уригване и повръщане. В тези случаи също спазвайте периода на изчакване най-малко 15 минути. Изплакването на устата с вода или течност, несъдържаща алкохол не променя периода на изчакване“.