Решение № 178 от 21.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20221001000077 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.10.2021 г. , постановено по т. дело № 1741/19 г. Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав е осъдил „Корат Трейд“ ООД София , ЕИК 205369761 да заплати на „Норд - Уест“ ООД Враца, ЕИК 106588173 сумата 60 000 лева, представляваща незаплатена цена по договор за продажба на право на експлоатация /търговска дейност/ и бизнес опит от 22.11.2018 г., сумата 4 066,67 лева , представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 28.12.2018 г. – 28.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на дълга, направените разноски по главния иск в размер на 4 940,84 лева и в размер на 5 600 лева по насрещния иск. Отхвърлил е иска за заплащане на мораторна лихва за разликата над 4 066,67 лева до претендираните 4 083,33 лева, както и иска за заплащане на неустойка за забавено плащане на главницата по чл. 7 б.Г от договора в размер на 10 000 лева.

Отхвърлил е насрещния иск, предявен от „Норд - Уест“ ООД Враца, ЕИК 106588173 срещу „Корат Трейд“ ООД София за заплащане на сумата 204 000 лева, заплатена от купувача на продавача при липса на валидно правно основание, поради нищожност на договора за продажба на право на експлоатация /търговска дейност/ и бизнес опит от 22.11.2018 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 10.10.2019 г., както и предявения в съотношение на евентуалност иск за заплащане на сумата от 204 000 лева - предоставена от купувача на продавача с оглед на отпаднало правно основание , поради развалянето на договора за продажба на право на експлоатация /търговска дейност/ и бизнес опит от 1

22.11.2018 г. ведно със законната лихва върху същата, считано от 10.10.2019 г. Осъдил е „Норд - Уест“ ООД Враца да заплати на „Корат Трейд“ ООД София сумата от 602,15 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от главния иск.

Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство „Корат Трейд“ ООД София , който го обжалва в срок в осъдителната част, както и в частта, в която се отхвърлени предявените от същия насрещни искове за връщане на даденото по договора в размер на 204 000 лева, предвид предоставянето му при първоначална липса на правно основание, в съотношение на евентуалност поради предоставянето му с оглед на отпаднало правно основание. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на поставеното решение.

Въззивникът сочи, че решаващият състав на първоинстанционния съд правилно е прел, че сключеният между страните договор е по естеството си договор за продажба на обособена част от търговско предприятие, но в нарушение на закона е счел, че формата, установена от чл. 15 ал. 1 от ТЗ не е форма за неговата действителност. Твърди, че сключеният между страните договор няма характера на търговска сделка по смисъла на ТЗ, тъй като не разкрива и не съдържа в себе си основните същностни признаци на търговските сделки, доколкото същият не е посочен изрично в разпоредбата на чл .1 от ТЗ като търговска сделка и не е сключен от продава във връзка с упражняваното от него занятие. Излага подробни съображения за нищожност на сключения договор за продажба на търговско предприятие, поради неспазване на установената от чл. 15 ал.1 от ТЗ форма за неговата действителностписмена с едновременна заверка на подписите и съдържанието и липсата на вписване в търговския регистър, съобразно правилото на чл. 16 от ТЗ. Сочи, че тази утежнена форма за действителност изключва приложение на разпоредбата на чл. 293 ал. 3 от ТЗ, тъй като същата се отнася единствено до сделките, сключвани в обикновена писмена форма, но и не и при по – тежката и квалифицирана форма. Навежда доводи за необоснованост на извода на съда, че ищецът е изпълнил всички свои задължения по сключения договор, тъй като е игнорирал многобройните писмени доказателства в подкрепа на извода, че ищецът не е разполагал с бизнес опит, който да прехвърли на купувача. Сочи, че горното следва от обстоятелството , че ищецът не е управлявал процесните обекти и не е бил техен наемател, а счетоводната документация, целяща да установи наличието на бизнес опит съдържа сериозни несъответствия, които компрометират нейната доказателствена сила. Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че сключеният договор не е развален по право, тъй като каузата на чл. 7 б. Д вр. чл. 7 б. Г предвижда автоматично прекратяване на облигационната връзка между страните , а настъпването на уговореното прекратително условие е установено по несъмнен начин в процеса. Моли съда да отмени решението в обжалваните части, като отхвърли предявените срещу него искове, както и да уважи предявения насрещен иск.

Въззиваемият „Норд - Уест“ ООД Враца изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че сключеният между страните договор няма характер на договор за продажба на обособена част от търговско предприятие, поради което и не се субсумира 2 под правната норма на чл. 15 от ТЗ. В тази връзка изтъква, че предмет на договора не е обособена част от предприятието на продавача, като съвкупност от права ,задължения и фактически отношения, а само и единствено отделни активи - бензиностанции, които никога не са били обособявани структурно и за които никога продавачът никога не е водил отделно счетоводство. Излага, че предмет на договора са отделни активи, тъй като продавачът не притежава право на собственост върху процесните бензиностанции, а е само техен наемател, което изключва прехвърлянето на собствеността върху същите. Сочи, че в процеса е установено, че търговската дейност по продажба на дребно на петролни продукти и други стоки в трите обекта се е осъществявала от трето лице – наемател на продавача, като към датата на сключване на договора продавачът не е осъществявал дейност в бензиностанциите, предмет договора. Излага, че съдържанието на договорните клаузи сочи на недвусмислен извод, че предмет на договора са само отделни активи от предприятието на търговеца, доколкото в същия липсват клаузи относно заплащане на равностойността на вложените инвестиции, за прехвърляне на задължения по договори за заем както и за прехвърляне на фактическите отношения, свързани с клиентела и репутация, следващи търговските обекти. Сочи, че съдът правилно е преценил, че прехвърления по силата на договора бизнес / търговски опит / е по естеството си интелектуално благо, но не е изследвал в дълбочина неговото съдържание. Поддържа, че същият е по естеството си набор от полезни знания и умения за ръководене на бизнес, придобит от продавача по повод експлоатацията на обектите, чрез които същият успешно ги е ръководил преди преотдаването им под наем на трето лице - „Мастър Бест“ ЕООД. Твърди, че същият има характеристичните белези на търговска тайна по смисъла на Директива ЕС2016/942 на Европейския парламент и съвета от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноухау и търговска информация /търговски тайни/ срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване. Позовава се на директното действие на разпоредбите на директивата спрямо процесния договор, предвид изтичане на срока за нейното транспониране към датата на неговото сключване. Сочи , че съгласно легалната дефиниция на Директивата търговската тайна представлява само и единствено отделен актив от предприятието на търговеца. Поддържа, че предмет на договора е право върху интелектуална собственост, което обосновава характера на същия на двустранна търговска сделка, спрямо която на общо основание е приложима разпоредбата на чл. 293 ал.3 от ТЗ, с доводи и за приложение на презумпцията по чл. 286 ал. 3 от ТЗ относно нейния търговски характер, доколкото сделката е свързана и с упражняваното от купувача занятие. Навежда доводи за обоснованост на извода, че купувачът е изпълнил всички свои задължения по договора. В тази връзка сочи, че в процеса е установено по несъмнен начин, продавачът е осъществявал дейност по продажба на петролни продукти на дребно периода м.09. 2016 – м.01.2017 г. , като е наемало обекти, което впоследствие е преотдавало под наем на трети лица, видно от представената счетоводна документация, данъчно- ревизионни актове и показанията на свидетеля А.. Поддържа, че същите кореспондират изцяло с останалите доказателства по делото, а свидетелят, въпреки, че е управител на дружеството, явяващо се едноличен собственик на капитала на дружеството на въззиваемия не е заинтересован от 3 изхода на спора, а по делото липсват доказателства, които да опровергават изложените от същия показания. Твърди, че прекратителното условие по чл. 7 б.Д вр. Б.Г от договор не е настъпило, тъй като уговорката за прекратяване на договора настъпва само и единствено при пълно неплащане на остатъка от продажната цена. Сочи, че в последния ден на срока /27.12.2018 г., тъй като 22.12.2.18 г. е неприсъствен ден/ купувачът е заплатил част от оставащото му задължение, като е погасил сума в размер на 12 000 лева с ДДС, което обосновава извод за неприложимост на клаузата на чл. 7 б.Д вр.чл. 7 б.Г от договора, поради което облигационната връзка между страните не е прекратена. Моли съда да потвърди решението в обжалваните части.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „Норд - Уест“ ООД Враца, ЕИК 106588173 срещу „Корат Трейд“ ООД ЕИК 205369761 София за заплащане на сумата 60 000 лева, представляваща незаплатена цена по договор за продажба на право на експлоатация /търговска дейност/ и бизнес опит , сключен между страните на 22.11.2018 г., мораторна лихва върху тази сума в размер на 4 083,33 лева, дължима за периода 28.12.2018 г. – 28.08.2019 г., както и на сумата от 10 000 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на главницата по чл. 7 б.Г от договора , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда да окончателното й изплащане и направените по делото разноски. В хода на първоинстанционното производство са приети за съвместно разглеждане насрещни искове, предявени от „Корат Трейд“ ООД ЕИК 205369761 срещу „Норд - Уест“ ООД Враца, ЕИК 106588173 заплащане на сумата 204 000 лева, заплатена от купувача на продавача при липса на валидно правно основание, поради нищожност на договора за продажба на право на експлоатация /търговска дейност/ и бизнес опит от 22.11.2018 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 10.10.2019 г., в съотношение на евентуалност, в случай на отхвърляне на тази претенция за заплащане на сумата от 204 000 лева - предоставена от купувача на продавача с оглед на отпаднало правно основание , поради развалянето на договора за продажба на право на експлоатация /търговска дейност/ и бизнес опит от 22.11.2018 г. на основание чл. 7 б.Д вр. Б.Г от същия, ведно със законната лихва върху същата, считано от 10.10.2019 г. и направените по делото разноски.

Между страните не се спори, а и от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателствена се установява, че на 22.11.2018 г. същите са сключили договор за продажба на право на експлоатация /търговска дейност/ и бизнес опит , по силата на който „Норд- Уест“ ООД - продавач е продал на купувача „Корат Трейд“ ООД правото на експлоатация / на осъществяване на търговска дейност / и своя бизнес /търговски опит/ свързан с експлоатация като търговски обекти на следните търговски обекти: бензиностанция, находища се в землището на гр.***, община Карлово, бензиностанция, находяща се в местността „Абаята“ гр.*** и метанстанция и газстанция с колонка за бензин и дизел, автомивка, находяща се в гр.***, ул. “Патриарх Евтимий“, подробно 4 индивидуализирани в договора. В преамбюла на договора страните са посочили изрично, че купувачът има качеството на наемател на процесните търговски обекти, а в клаузите на чл. 1 ал. 2 и ал.3 същите са изразили общата си воля относно съдържанието на предмета на договора. В клаузата на чл. 1 ал. 2 договора страните се приели, че под експлоатация /осъществяване на търговска дейност / следва да се разбира продажба на дребно на крайните потребители на горива, петролни продукти и техните производни, както и възможни за продажба стоки в бензиностанция, ведно с всички съпътстващи дейности, продажби и предоставяни услуги, във връзка с посочената основна дейност. В клаузата на чл. 1 ал.3 от договора е изразена общата воля на страните относно съдържанието на понятието бизнес /търговски опит/, което се изразява логистика на стопанската дейност, свързана с продажба на дребно на крайните потребители на горива, петролни продукти и техните производни, както и възможни за продажба стоки в бензиностанция,бизнес опит при стокооборот и документооборот във връзка с експлоатация, маркетинг и управление на качеството на бензиностанция, планиране на инвестиции, управление и контрол на персонала и всички други знания и умения, придобити от продавача във връзка с развиваната от него търговска дейност в посочените бензиностанции, както и всяко друго знание, независимо от начина на обективирането му, което е овладяно от продавача и служи за осъществяване на експлоатация /осъществяване на търговска дейност/ на посочените бензиностанции.