Определение № 2069 от 20.08.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2069 гр. Бургас, 20.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА в присъствието на прокурора Г. Д. Ч. като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Частно наказателно дело № 20262120203068 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 65, ал.1 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на по молба на адв. С. К. от АК -Бургас, защитник на П. Д.

Д., ЕГН: **********- обвиняем по ДП № 251 ЗМ - 223/2026 г. по описа на ОД МВР Бургас, пр. пр. вх. № 9296/2026 г., пор. № 1186/2026 г., по описа на Районна прокуратура гр. Бургас, с искане за изменение на взетата спрямо последния мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека такава.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – град Бургас изразява становище за неоснователност на молбата.

Защитникът на обвиняемия Д. – адв. К., поддържа молбата, като моли за изменение на МНО в „Домашен арест“.

Обвиняемият Д. също моли съда за уважаване на молбата му, като изрично посочва, че желае мярка „Домашен арест“.

Съдът, като разгледа така постъпилото по реда на чл.65, ал.1 НПК искане, като взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по досъдебното производство и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Досъдебното производство е образувано на 01.06.2026г. по реда на чл. 212, ал.2 от НПК - със съставянето на протокол за първото действие разследването – оглед на местопроизшествие, на основание данни за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

На 03.06.2026 г., в качеството на обвиняем е привлечен П. Д. Д., ЕГН: **********, за това, че в периода на м.Май 2026 г. до 01.06.2026г., в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Рени Стоянова Христодорова и Димитрийка Василева Милева, представяйки им се за адвокат и поискал сумата от 4900 евро за предоставяне на адвокатски услуги във връзка с имотен спор и с това причинил имотна вреда на Димитрийка Василева Милева в размер 4900 евро престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

С Определение № 1287/05.06.2026г. по ЧНД № 2001/2026г. на РС-Бургас, спрямо обвиняемия е била взета МНО „Задържане под стража”.

С постановление от 10.06.2026г. на разследващия орган Д., е привлечен в качеството 1 на обвиняем и за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за присвояване на сумата от 36813,09 евро.

Производството по искане за изменение на МНО „Задържане под стража” представлява съдебен контрол върху основанията и продължителността на ограничаване на правото на свободно предвижване на обвиняемия, като за осъществяване на този контрол съдът дължи нов и независим анализ на доказателствата по делото, с цел установяване наличието на предпоставките и целите, визирани в чл. 57 НПК.

Първата предпоставка за взимане на МНО „Задържане под стража“ е престъплението, за което е привлечен обвиняемият да се наказва с лишаване от свобода или с друго по тежко наказание. Преценката, която дължи съдът е чисто формална, като се ограничава до това да провери дали санкцията, предвидена за престъплението, за което е привлечен обвиняемият, предвижда наказание лишаване от свобода или по-тежко наказание. В конкретния случай Д. към момента е привлечен за престъпления, за които в особената част на наказателния кодекс са предвидени наказания лишаване от свобода от 1 до 6 години, респ. от 1 до 10 години, поради което и първата изискуема предпоставка за взимане на МНО „Задържане под стража“ е налице.

Втората задължителна предпоставка, която е визирана в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и за която съдът в производството по чл. 65 и сл. НПК следи, е наличието на „обосновано предположение“, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен.

От събраните към момента доказателствени материали- разпити на свидетели, писмени доказателства и др., може да се направи обосновано предположение на този етап от разследването, че Д. е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение.

Наред с горепосочените задължителни предпоставки за продължаване на най-тежката мярка за неотклонение, законодателят е предвидил и две допълнителни предпоставки, а именно – реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, ако е на свобода. Въпросните предпоставки следва да са реални, а не хипотетични, като същите са дадени в алтернативност – т.е. достатъчно е наличието на поне една от тях.

Съдът намира, че може да се направи извод за наличие на опасност от укриване. В тази насока следва да се отчете на първо място тежестта на предвидените наказания, предвидени за престъпленията, за които е привлечен обвиняемия. Нещо повече, след привличането от 10.06.2026 г. към делото са обединени материали по сигнали на други лица, които твърдят да са давали парични средства на Д., като твърденията са за суми в големи размери, които прибавени към вече повдигнатите обвинения формират вреди в особено големи размери. Изложеното може да доведе до извод за преквалифициране на едно от деянията в такова по чл. 211 от НК, което вече предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години. Следва да се има предвид, че в част от деянията обвиняемият е бил подпомаган от други лица, а също така са набрани и големи парични суми. От това може да се заключи, че е налице финансова и логистична възможност Д. да избегне наказателно преследване.

По отношение на опасността от извършване на престъпление, съдът намира, че и тя е налице. Преценката за наличието на реален риск от извършване на престъпление се извежда от съвкупната преценка за степента на обществена опасност на разследваното престъпление и на обвиненото лице. Както бе посочено, на този етап се касае за обвинение за две тежки умишлени престъпления с няколко пострадали лица. Също така деянията са били извършвани през продължителен период от време, като са набрани парични средства в големи размери. Изложеното сочи, че обвиняемият е лице с изградено престъпно мислене и висока степен на обществена опасност, като възможността да извърши друго деяние е напълно реална на този етап.

2

Съдът счита, че не са изтекли разумните срокове според критериите и на българското законодателство и на чл.6 от ЕКЗПЧОС, в които едно лице може да изтърпява най-тежката мярка за неотклонение, като от първоначалното задържане до настоящия момент е изминал период от около два месеца и половина, при максимално допустими от закона осем месеца.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че към настоящия момент не са налице предпоставките за изменение на МНО на обвиняемия Д. от „Задържане под стража” в полека, поради което и молбата следва да се остави без уважение. Мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража” не би била достатъчно ефективна, като е налице голяма вероятност, ако неговото свободно придвижване не е ограничено, той отново да извърши общественоопасно деяние.

По отношение на твърденията за влошено здравословно състояние следва да се посочи, че по делото действително са налице данни, че е разрешавано на обвиняемия да ходи на преглед, т.е. спрямо същия се взимат съответни мерки. Към момента е проведен един преглед, като следващият предстои на 25.08.2026 г. След първия преглед обаче липсват данни на този етап да е налице усложнена симптоматика на някое от заболяванията на обвиняемия, като е предписано медикаментозно лечение. Що се касае до довода, че обвиняемият очаквал евентуална трансплантация, следва да се посочи, че се касае за бъдещо несигурно събитие, имайки предвид, че Д. в продължение на много години очаква такава трансплантация.

В обобщение, липсват доказателства за такава степен на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия, което да налага изменение на мярката му на този етап. Естествено, при наличие на нови данни, включително и след прегледа на 25.08.2026г., същите биха могли да бъдат представени на въззивната инстанция в случай на обжалване на настоящия акт или при ново искане по реда на чл. 65 от НПК.

Предвид всичко горепосочено, на основание чл. 65, ал. 4 НПК, настоящият състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Д. Д., ЕГН: **********- обвиняем по ДП № 251 ЗМ - 223/2026 г. по описа на ОД МВР Бургас, пр. пр. вх. № 9296/2026 г., пор. № 1186/2026 г., по описа на Районна прокуратура гр. Бургас, за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека.

ПОТВЪРЖДАВА взетата с Определение № 1287/05.06.2026г. по ЧНД № 2001/2026г. на РС-Бургас, спрямо П. Д. Д., ЕГН: **********- обвиняем по ДП № 251 ЗМ - 223/2026 г. по описа на ОД МВР Бургас, пр. пр. вх. № 9296/2026 г., пор. № 1186/2026 г., по описа на Районна прокуратура гр. Бургас, МНО „Задържане под стража”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на осн. чл.65, ал.7 НПК подлежи на обжалване или протестиране с частна жалба или частен протест пред БОС в тридневен срок от днес, като в случай на жалба или протест, съдът насрочва делото за разглеждане от БОС на 26.08.2026 г. от 14.00 часа, за която дата и час страните са редовно уведомени в днешното съдебно заседание.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3

4