Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 100 от 18.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Наказателно дело за възобновяване 199/2024
Вид
Решение № 100
Подписан
18.07.2024
В сила
18.07.2024
Състав
КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ, ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Велико Търново, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора С. Г. Ц. като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Наказателно дело за възобновяване № 20244000600199 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения А. Е. Д., направено чрез изрично упълномощения му за това производство защитник адвокат Н. Б. от САК, за възобновяване на ВНОХД № 69/2024год. по описа на Окръжен съд- гр.Габрово /НОХД № 292/2022год. по описа на Районен съд-гр.Габрово/, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

От съдържанието на искането за възобновяване е видно, че е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК.

В искането за възобновяване се твърди, че постановеното решение по ВНОХД № 69/2024год. по описа на Окръжен съд- гр.Габрово, с което е потвърдена постановената присъдата по НОХД № 292/2022год. по описа на Районен съд-гр.Габрово, е незаконосъобразно, неправилно и явно 1 несправедливо, а при постановяването му са допуснати особено съществени процесуални нарушения, от категорията на абсолютните. Твърди се, че присъдата на първоинстанционния съд е незаконосъобразна, а оттам и въззивният съдебен акт на ОС-Габрово. Твърди се, че осъденият Д. е бил лишен от възможността да получи справедлив процес във всички съдебни инстанции при разглеждане на делото.

Излагат се доводи, че първостепенният съд, а впоследствие и ОСГаброво са постановили осъдителна присъда в нарушение на чл.303 ал.1 от НПК, като фактическите положения по делото са неправилно установени и не е разкрита обективната истина, каквото е изискването на закона. Посочва се, че грешните логически съждения на съда, извлечени от погрешно приетата фактическа обстановка, превръщат постановения съдебен акт в незаконосъобразен. Твърди се, че осъдителната присъда почива единствено и само на предположения и обвинението не е доказано по несъмнен начин.

Твърди се, че първоинстанционната присъда е постановена от незаконен и заинтересован от изхода на делото състав, като се излагат съображения, че по делото са налице безспорни доказателства, че председателят на състава в РС-Габрово е бил предубеден и заинтересован от изхода на делото и тази му предубеденост е била явно изразена в нежеланието му да изпълни изискванията на закона съдържащи се в нормите на чл.13, чл.

103 и 107 от НПК. Твърди се, че председателят на състава на първоинстанционния съд, воден от своята дълбока предубеденост, въобще не е пожелал при разглеждането на делото да проведе обективен и задълбочен аналитично мисловен процес както при събирането, така и при оценката на събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният състав умишлено е неглижирал фрапиращи противоречия в различните доказателствени източници, които са от изключително значение за правилното решение на делото. Посочва се, че досъдебното производство е образувано въз основа на оглед на местопроизшествие за намерени на паркинг ключодържател с два бр. ключове и три банкноти, а в последствие в рамките на десет минути време е извършено претърсване и изземване от едни и същи лица в два обекта. Твърди се, че поемните лица А. П. и И. И. не са присъствали на намирането на ключодържател и банкноти, но са вписани като такива в протокола за оглед.

2

Излага се довод, че предубедеността на председателя на съдебния състав е реализирана и в безспорно установеното и от инспектората на ВСС нежелание да изготви мотивите към присъдата в законоустановения срок.

Нещо повече - при обжалването на присъдата защитата била обжалвала и определението за изменение на мярката за неотклонение, но председателят на състава вместо да изпрати делото с жалбата на ГОС, е задържал същата при себе си и едва на 06.02.2024г., след поредицата от жалби на адв.Б., я е приложил в делото, като въпреки, че инспектората на ВСС е установил извършени закононарушения от председателя на състава още м. ноември 2023г., до 09.02.2024г. не е предприел никакви действия Възразява се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си съобразно разпоредбата на чл. 314 ал. 1 от НПК да провери изцяло правилността на атакуваната присъда.

Излага се, че за да направи изводите си и постанови осъдителна присъда, както PC-Габрово, така и ОС-Габрово кредитират в изключителна степен показанията на свидетеля на обвинението - А. М. и свидетелите полицейски служители. Възразява се, че въпреки че от разпита на св.М. са били установени обстоятелства, които са взаимноизключващи се, показанията му са били оценени високо и кредитирани изцяло, като не е даден отговор на редица спорни въпроси, свързани със св.М. като това как за някой незначителни детайли спомените му са ясни и точни, а за други много посъществени моменти твърди, че не си спомня нищо. Излага се, че показанията на останалите свидетели на обвинението - полицейските служители, също са кредитирани изцяло, въпреки съмненията за тяхната обективност и безпристрастност, още повече предвид служебната им зависимост от Районната прокуратура. Нещо повече, била постановена осъдителна присъда, въпреки наличието на значителни разколебаващи обвинението доказателства.

Иска се Великотърновския апелативен съд да постави на оценка показанията на свид. М. и възраженията на защитата срещу тях, като обърнете основно внимание на обстоятелството, че въззивният съд не уважил искането на защитата този свидетел да бъде разпитан повторно, както това се направило с поемните лица. Твърди се, че единственото желание на защитата било въззивният състав лично да възприеме свидетелските показания и на базата на тях да изгради вътрешното си убеждение и нищо не пречело това да 3 бъде направено.

Излагат се съображения, че първооинстанционният и въззивният съд не са анализирали детайлно и в пълнота показанията на свидетелите - поемни лица - А. П. и И. И. въпреки че от техния разпит се разкрива, че най-вече по време на претърсването и изземването в дома на А. Д. са допуснати няколко съществени процесуални нарушения, които според защитника на осъдения опорочават из основи извършеното процесуално следствено действие. Твърди се, че в нарушение на чл.107 ал.З от НПК, първоинстанционният съд не е обсъдил някой изключително компроментиращи действия на извършващите процесуално следствени действия полицейски служители.

Посочва се, че съдебните състави не са обсъдили заявеното от св. П., както и на свидетеля И. И.. Според адв.Б. показанията на тези двама независими и безпристрастни свидетели разкриват пълното опорочаване на извършените две процесуално следствени действия - оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване в жилището на подсъдимия Д., тъй като и двамата свидетели са категорични, че процесния буркан за първи път го виждат в ръцете на полицейския служител, а не на предполагаемото място, където той се е намирал. Категорични са, че полицаят им го е представил буркана и им казал от къде го е взел. Твърди се, че това е тотално нарушаване на процесуалните правила и води до опорочаване на това процесуално следствено действие. Излага се, че допуснатото съществено процесуално нарушение буди основателни съмнения в защитата и подсъдимия, че тези действия на полицая не са случайни, а напротив умишлени и целенасочени са, и че е извършена определена интервенция с този буркан, за да бъде потърсена наказателна отговорност от А. Д..

Посочва се, че св.Илев свидетелства и за наличие на 8 полицейски служители в апартамента на Д. по време на ПСД-то, което е още едно съществено процесуално нарушение, което няма как да бъде санирано в съдебното производство, тъй като видно от протокола за претърсване и изземване - полицейските служители, които следва да са присъствали са трима - И. З., Н. К. и Р. В.. Според адв.Б. присъствието на още 5 полицейски служители, без да имат законовото право да присъстват на това процесуално следствено действие и без да бъдат вписани, дори като свидетели в протокола, не дава възможност на защитата да провери всички факти и обстоятелства от 4 значение за разкриване на фактическата обстановка по случая. За пълнота се отбелязва и това, че претърсването е извършено в полунощ и при неотложност, което според адв.Б. дава основание да се приеме, че действията на полицаите са преследвали определена цел.

Твърди се, че делото срещу А. Д. е приключено с влязъл в сила съдебен акт без да е изяснено нито от обективна нито от субективна страна, защото не е отговорено на основни въпроси при събирането на доказателства, при техния анализ и оценка не са получени правилни и обосновани отговори, а на някой изключително важни въпроси въобще не са дадени такива. Посочва се, че от съществено значение е установяването на собствеността на жилището и лицата, които са пребивавали него. Твърди се, че не е установена непосредствена връзка между подадения от полицаите буркан в коридора на жилището и подс. Д.. Излага се, че при заявеното от поемните лица, че не са видели от къде е изваден процесния буркан, би следвало твърденията на полицаите да се подкрепят с намерени отпечатъци, ДНК следи или други в.д.

Посочва се, че въпреки, че в тази насока са направени изрични възражения от защитата, въззивният съд не се е произнесъл по тях.

Твърди се, че постановената присъда, потвърдена с решение на ОСГаброво е явно несправедлива, тъй като в конкретния случай няма извършено престъпно деяние. Посочва се, че срокът на наложеното наказание „лишаване от свобода" от две години и половина, при липсата доказателства е силно завишен и е близък до средата определена от закона, вместо да бъде наложено наказание към минимума предвиден в закона, ако са на лице предпоставките за това- една година. Посочва се, че наред с това тежко наказание, на Д. е наложено кумулативно и наказание „глоба" в размер на 2000лв. и така наложените наказания се явяват явно несправедливи.

Посочва се, че с потвърждаването на вида и размера на наложеното наказание, въззивният съд се е солидализирал с районния съдия, като каквито и да са причините за това, то е несправедливо.

Иска се Великотърновския апелативен съд да уважи молбата за възобновяване и да върне делото на „долустоящата“ инстанция, с цел отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, правилното приложение на закона и постановяването на справедлива присъда.

В съдебно заседание осъденият А. Е. Д. и защитника му адв.Н. Б.

5 поддържат искането си за възобновяване по изложените в него съображения.

По време на съдебните прения адв. Б. заявява, че о ттегля искането за връщане на делото, тъй като то е безсмислено и моли съда да възобнови делото и да признае осъдения А. Е. Д. за невинен или да намали наложеното наказание, както и да отмени наложеното наказание глоба, тъй като осъденият няма средства да я плати. Осъденият А. Д. поддържа казаното от защитника му.

Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага Великотърновския апелативен съд да го остави без уважение.

В последната си дума осъденият А. Е. Д. заявява, че иска да бъде оправдан.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на заявеното с искането основание за възобновяване на делото в пределите визирани в чл.347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието на искането е видно, че с него е заявено основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.