Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4268 от 12.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8177/2022
Вид
Решение № 4268
Подписан
12.07.2024
В сила
04.11.2024
Състав
Николай Димов, ТЕОДОРА МАРИО ИВАНОВА, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.200, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.19 · Закон за устройство на територията
  • чл.19, ал.1, т.1 и ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.19, ал.1, т.1 и ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.201, ал.1 и ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.201, ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.201, ал.1 и ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.31, ал.1 и ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.31, ал.1 и ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.5, ал.1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4268 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова А.а като разгледа докладваното от Н. Димов Въззивно гражданско дело № 20221100508177 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 124798 от 18.06.2020 год., постановено по гр.дело № 26477/2014 г. на СРС, ІІ Г.О., 75 състав, е поставен в общ дял на П. В. К., ЕГН **********, Д. Л. К., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.София, ул.“******* на основание чл.353 от ГПК, следния недвижим имот: УПИ-IV-807, с площ 330 кв.м. от кв.85 по плана на гр.София, м. „Карпузица“, с площ от 641 кв.м., находящ се в гр.София, м.“Карпузица“, ул.“******* съставляващ УПИ IV-114 от кв. 85 по плана на гр.София, при съседи: УПИ VIII-144, УПИ V-115, ул.“Белотек“ и дере/ул.“Войводина могила“/, в който е одобрено изменение на плана за регулация със Заповед N РВТ19-РА50-188/27.11.2019 г. на Главния архитект на район "Витоша", Столична община, без построената в имота жилищна сграда. С решението на съда е поставен в общ дял на Г. С. С., ЕГН ********** и М. Е. Д., гражданин на Кралство Испания, роден на ******* г., с документ за самоличност № *******V, и двамата със съдебен адрес:гр.София, ул.“*******, чрез адв.Д., на основание чл.353 от ГПК следния недвижим имот: УПИIХ-807, с площ 311 кв.м. от кв.85 по плана на гр.София, м.“Карпузица“, с площ от 641 кв.м., находящ се в гр.София, м.“Карпузица“, ул.“*******, съставляващ УПИ IV-114 от 1 кв. 85 по плана на гр.София, при съседи: УПИ VIII-144, УПИ V-115, ул.“Белотек“ и дере /ул.“Войводина могила“/, в който е одобрено изменение на плана за регулация със Заповед N РВТ19-РА50-188/27.11.2019 г. на Главния архитект на район "Витоша", Столична община, без построената в имота жилищна сграда. С решението на съда са осъдени Г. С. С., ЕГН ********** и М. Е. Д., гражданин на Кралство Испания, роден на ******* г., с документ за самоличност № *******V, и двамата със съдебен адрес:гр.София, ул.“*******, чрез адв.Д., да заплатят на П. В. К., ЕГН **********, Д.

Л. К., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.София, ул.“******* сумата от 1710 лв./ хиляда седемстотин и десет лева/, представляваща уравнение на дяловете им след прекратяване на съсобствеността. С решението на съда са осъдени П. В. К., ЕГН **********, Д. Л. К., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.София, ул.“******* на основание чл.355 от ГПК, да заплатят по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 2194 лв./ две хиляди, сто деветдесет и четири лева/. С решението на съда са осъдени Г. С. С., ЕГН ********** и М. Е. Д., гражданин на Кралство Испания, роден на ******* г., с документ за самоличност № *******V, и двамата със съдебен адрес:гр.София, ул.*******, чрез адв.Д., на основание чл.355 от ГПК, да заплатят по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 2262,80 лева /две хиляди двеста шестдесет и два лева, и осемдесет стотинки/. С решението на съда са осъдени П. В. К., ЕГН **********, Д. Л. К., ЕГН **********, да заплатят на Г. С. С., ЕГН ********** и М. Е. Д., гражданин на Кралство Испания, роден на ******* г., с документ за самоличност № *******V, на основание чл.355 от ГПК сумата от 935 лева /деветстотин тридесет и пет лева/.

Срещу решението на СРС, 75 с-в е постъпила въззивна жалба от П. В. К., подадена чрез пълномощника адв.А. Д., с искане същото да бъде отменено, като неправилно, постановено в противоречие на императивни материалноправни норми и да бъдат обособени два дяла на процесния недвижим имот, съгласно заключението на съдебно- техническата екпертиза, изготвено от вещо лица С.Савова, при изготвянето на което са спазени всички изисквания за минимални разстояния между жилищни сгради разположени в два урегулирани поземлени имота, респективно изискванията за минимално разстояние между всяка от жилищните сгради поотделно и страничната граница, минаваща между тях в урегулирания поземлен имот, съгласно изискванията на чл.31, ал.1 и ал.4 от ЗУТ, както и изискванията относно минимална площ при делба на поземлените имоти съгласно чл.19, ал.4, вр. ал.1 от ЗУТ, а именно: дял І с площ от 384 кв.м., заедно с двуетажната жилищна сграда, със средна пазарна цена 61440 лв. и Дял ІІ с площ от 257 кв.м., заедно с едноетажната жилищна сграда, със средна пазарна цена от 41120 лв., при спазване на законовите изисквания за уравняване на дяловете, както и императивните разпоредби на чл.19, ал.4, вр. ал.1 от ЗУТ, чл.31, ал.1 от ЗУТ.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемите страни- ответници Г. С. С. и М. Е. Д., чрез пълномощниците си 2 адв.Н. И. и адв.Д. Б. оспорват жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна -ищец Д. Л. К., чрез пълномощника си адв.А. Д. не оспорва жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата подадена от съделителя П. В. К. да бъде уважена, като основателна а обжалваното с нея решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат обособени два дяла на процесния недвижим имот, съгласно заключението на съдебно- техническата екпертиза, изготвено от вещо лица С.Савова, при изготвянето на което са спазени всички изисквания за минимални разстояния между жилищни сгради разположени в два урегулирани поземлени имота, респективно изискванията за минимално разстояние между всяка от жилищните сгради поотделно и страничната граница, минаваща между тях в урегулирания поземлен имот, съгласно изискванията на чл.31, ал.1 и ал.4 от ЗУТ, както и изскванията относно минимална площ при делба на поземлените имоти съгласно чл.19, ал.4, вр. ал.1 от ЗУТ, а именно: дял І с площ от 384 кв.м., заедно с двуетажната жилищна псграда, със средна пазарна цена 61440 лв. и Дял ІІ с площ от 257 кв.м., заедно с едноетажната жилищна сграда, със средна пазарна цена от 41120 лв., при спазване на законовите изисквания за уравняване на дяловете, както и императивните разпоредби на чл.19, ал.4, вр. ал.1 от ЗУТ, чл.31, ал.1 от ЗУТ.

С определение от 25.01.2024 г., постановено в закрито заседание по в.гр.дело № 8177/2022 г. на СГС, Г.О., ІІІ-В състав, са конституирани на основание чл.227 от ГПК, като страни по делото- съделители, наследниците на Д. Л. К., ЕГН **********:

1./П. В. К., ЕГН **********, който е страна по делото и на собствено основание; 2./ В.

П. К., ЕГН **********, и 3./Л. П. К., ЕГН **********, и е заличена, като въззиваема страна- съделител по делото Д. Л. К..

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата 3 въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съдът приема, че като неоснователни следва да се преценят доводите изложени във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е обосновано. Обжалваното решение е и правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. В процесния случай, основния довод изложен в жалбата, относно обстоятелството, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата повторна съдебно- техническа експертиза, изготвено от инж.Д.М. съдът намира за изцяло неоснователен. Безспорно установено е по делото обстоятелството, 4 че заключението на вещото лице инж.Д.М. по допуснатата повторна съдебнотехническа експертиза е прието от първоинстанционният съд, като неоспорено от страните по делото в публично съдебно заседание, проведено на 10.07.2018 г., на което е присъствал пълномощника на съделителя П. В. К.. Приетото и неоспорено заключение на вещото лице инж.Д.М. по допуснатата съдебно- техническа експертиза е компетентно изготвено и обосновано, по поставените му от съда задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен. Ето защо няма основание същото да не бъде кредитирано от съда. При приемането на заключението на вещото лице, пълномощника на съделителя П. К. не го е оспорил, относно истинността на съдържащите се в него констатации за релевантни за спора факти, нито е поискал в срока по чл.200, ал.3 от ГПК повторно заключение по същите въпроси, поради съмнение в тяхната правилност. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло, като компетентно и обективно изготвено заключението на вещото лице инж.Д.М. по допуснатата съдебно- техническа експертиза. В случая няма основание това експертно заключениe на вещото лице да не бъдe съобразено от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертът да е дал неверно заключениe /съзнателно или по непредпазливост/, същото не е оспорено от страните, включително и от съделителя П. В. К., н и т о е поискано повторно заключение по същите въпроси поради съмнение в тяхната правилност. От заключението на вещото лице инж.Д.М. по допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че от процесния поземлен имот допуснат до съдебна делба, находящ се в гр.София, на ул.“******* съставляващ УПИ ІV-114, в кв.85, по плана на гр.София, м.“Карпузица“, целият с площ от 641 кв.м. е възможно да бъдат обособени следните два самостоятелни дяла: Дял първи- северозападната част от процесния поземлен имот, съставляващ УПИ ІV-114, в кв.85, по плана на гр.София, м.“Карпузица“, с площ на тази част от около 311,00 кв.м., изчислена по графични данни, и Дял втори- югоизточната част от процесния поземлен имот, съставляващ УПИ ІV-114, в кв.85, по плана на гр.София, м.“Карпузица“, с площ на тази част от около 330,00 кв.м., изчислена по графични данни. Към заключението е изготвена и приложена скица- предложение за разделяне на процесния поземлен имот на описаните по-горе два реални дяла. След приемане на това заключение, с определение постановено в публично съдебно заседание на 10.07.2018 г., съдът е изискал становище от Главния архитект на общината, относно обстоятелството дали е възможно разделяне на процесния поземлен имот, съобразно приети по делото експертизи, като е разпоредено препис от същите да бъдат изпратени на главния архитект на съответната община. От постъпило по делото на 21.11.2018 г. становище на основание чл.201, ал.1 и ал.4 от ЗУТ от Главния архитект на Столична общинарайон“ Витоша“- арх.М.Р. се установява, че същият е дал предписание на основание чл.201, ал.3 от ЗУТ да се изработи проект за ИПРЗ и РУП/ при избор на експертизата 5 от 28.05.2018 г., а именно тази изготвена от вещо лице инж.Д.М./, в обхват УПИ ІV114, кв.85, м.“Бул. ******* ІІІ“. В мотивите на това становище е прието, че и трите технически експертизи изготвени по делото/ от 01.02.2017 г.- от инж.С.С., от 10.04.2018 г.- от инж.С.С. и от 28.05.2018 г.- от инж.Д.М./, отговарят на условията на чл.19, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗУТ. В тази връзка доводите изложени във въззивната жалба, в тази насока за нарушение на императивни правни норми на ЗУТ съдът намира за изцяло неоснователни. От друга страна е прието за установено, че експертизата от 28.05.2018 г.- изготвена от вещо лице инж.Д.М. в най-пълна степен отговаря на притежаваните от съсобствениците идеални части- площите на новообразуваните Дял първи- съответно УПИ/ незастроен/-311 кв.м. и Дял втори- УПИ/ застроен/- 330 кв.м. и се доближават максимално до описаните квоти на страните съгласно документите за собственост. Безспорно е по делото обстоятелството, че със заповед № РВТ19-РА50188/27.11.2019 г., издадена от Главен Архитект на СО- район“Витоша“, на основание чл.5, ал.1 от ЗУТ, Заповед № РД-09-622/19.06.2017 г., раздел 6, т.8 на Кмета на Столична община и на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ, чл.201, ал.3 от ЗУТ, чл.108, ал.5 от ЗУТ във връзка с чл.19 от ЗУТ; удостоверение № 25-205414-26.08.2019 г. на СГККСофия; протокол № 44, т.18 от 07.11.2019 г. на Районния експертен съвет по устройство на територията на Район „Витоша“-СО е одобрен проект за изменение на плана за регулация на УПИ ІV-114 за образуване на нови УПИ ІV-807 и УПИ ІХ-807, кв.85 по зелените линии, цифри, знаци и щрихи по плана на гр.София, м.“ж.к.Карпузица“, съгласно приложената скица към настоящата заповед; проект за изменение на плана за застрояване и Работен устройствен план, съгласно приложения проект към настоящата заповед. От приложения към заповедта проект за ПУП-ИПРЗ и РУП, изменение на план за регулация и застрояване и работен устройствен план за образуване на нови УПИ ІV-807 и УПИ ІХ-807, кв.85, „ж.к.“Карпузица“, район“Витоша“, съответстващи на ПИ *** по КККР на гр.София, район“Витоша“-СО и обяснителна записка към него се установява, че проектът за изменение на ПУП- ИПРЗ и РУП е изработен по възлагане на собствениците на УПИ ІV-114, кв.85, заповед за разрешаване за ИПРЗ и РУП № РВТ19-РА50-107/12.07.2019 г. на Главен архитект на р-н“Витоша“ и въз основа на техническа експертиза по гражданско дело № 26477/14 г. на СРС, като проектът предлагал разделяне на УПИ ІV114, кв.85, м.“ ж.к.“Карпузица“, район“Витоша“ и образуване на два нови УПИ ІV-807, с площ 330 кв.м. и УПИ ІХ-807, с площ 311 кв.м., при запазване на съществуващото в имотите жилищно застрояване. Очевидно в процесния случай при изготвяне на приложения към заповед № РВТ19-РА50-188/27.11.2019 г., издадена от Главен Архитект на СО- район“Витоша“, проект за изменение на ПУП-ИПРЗ и РУП, изменение на план за регулация и застрояване и работен устройствен план за образуване на нови УПИ ІV-807 и УПИ ІХ-807, кв.85, „ж.к.“Карпузица“, район“Витоша“, съответстващи на ПИ *** по КККР на гр.София, 6 район“Витоша“-СО, е взето предвид именно заключението на вещото лице инж.Д.М..