Решение № 519 от 02.08.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. гр. Хасково, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640102779 по описа за 2022 година

Предявени са от К. Х. П. с ЕГН:********** от ***********, със съдебен адрес **********, адв.Д. В. М., против „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Зографски манастир“ №15, вх.Г, ет.6, представляван от Любомир Огнянов Танкишев и Зорница Красимирова Янакиева, и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Манастирска“ №41, вх.Б, ет.1, ап.2, представляван от управителя Лилия Иванова Богоева, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за кредит №3-1-10272-262860 от 07.05.2022г., сключен с първия ответник. Съгласно този договор ищцата трябвало да върне сумата по кредита от 3297,96лв., при получена сума от 2000лв., при ГПР 42,44%, ГЛП 36% и срок на кредита от 36 вноски.

Във връзка с клаузата на чл.1 ал.2 от договора за кредит ищцата сключила договор за възлагане на поръчителство с втория ответник, с който да се обезпечи първоначално сключения договор за потребителски кредит.

Във връзка с този договор ищцата следвало да заплати допълнително такса за гарант в размер на 2390,04лв., разсрочена на 36 вноски, като сумата се начислявала към месечните вноски по кредита и по този начин общото задължение било в размер на 5688лв.

Според ищцовата страна, договора за кредит бил нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията 1 на евентуалност, че клаузата на чл.1 ал.2 от договора за кредит е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2, вр.чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 и чл.146 от ЗЗП.

Договора за поръчителство също бил нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2, вр.чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Твърди се, че ЗПК въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които водило до тяхната недействителност. В договора за кредит липсвало изрично посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Липсвало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата, за да се провери дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Погасителния план не отговарял на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Неясно било за ищцата какви компоненти включва погасителната вноска.

Процесният договор не отговарял на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, която разпоредба изисквала договора да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като претендираната сума с договора за възлагане на поръчителство в размер на 2390,04лв. не била включена в ГПР и ГЛП. С оглед на което заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като било пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно било накредитора и се заплащало от потребителя.

Съгласно чл.26 ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая, според ищцата, не била налице нито една от тези хипотези, поради което не била приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на горепосочените клаузи на процесния договор обуславяла недействителността на целия договор. Следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК – за определяне на ГПР. Въз основа на това договора за кредит следвало да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност се твърди, че клаузата на чл.1 ал.2 от договора за кредит, въз основа на която клауза бил сключен договора за възлагане на поръчителство била нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от 2

ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. На първо място сключването на договора за поръчителство било въздигнато в условие за отпускането на кредита.

Посочената клауза водела до нееквивалентност на насрещните престации. В случая налице било накърняване на добрите нрави. Наред с това клаузата на чл.1 ал.2 от договора за кредит била нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност, водила до неравновесие в правата на страните, като по този начин била в ущърб на ищцата. Горепосочените клаузи не били формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 от ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора – чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП. На следващо място клаузата на чл.1 ал.2 от договора за кредит била нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, съгласно която разпоредба неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Тази клауза от договора за кредит не се явявала индивидуално уговорена, тъй като била част от стандартни и бланкетни отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност на влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл била и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

По отношение на втория установителен иск ищцата счита така сключения договор за поръчителство с втория ответник за нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2, вр.чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Поради накърняване на принципа на добрите нрави се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. При наличие на явна нееквивалентност между предоставена услуга и уговорена цена се нарушавал принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Отделно от това сумата от 2390,04лв. се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив той бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му отпусне кредит, т.е. чрез договора за предоставяне на поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 120% без насрещна престация.

Договора за поръчителство бил нищожен и защото се нарушавал нормативно предвидения размер на ГПР и се заобикалял закона. Този договор водел до неравновесие в правата на страните и не позволявал на ищцата да прецени икономическите последици от сключване на договора – чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме договора за кредит за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност да се приеме клаузата на чл.1 ал.2 от договора за кредит за нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Да се приеме 3 също така договора за поръчителство за нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр.чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират отговори на исковата молба.

Според ответника „Кредит гаранция“ ЕАД, предявения иск срещу него е недопустим, тъй като на 07.05.2022г. не бил сключен договор за поръчителство. Такъв бил сключен едва на 13.05.2022г., а приложеният към исковата молба бил всъщност споразумение, по силата на което ищецът възложил на дружеството срещу възнаграждение да се задължи солидарно по процесния кредит като сключи договор за поръчителство. Същото имало характер на договор за поръчка, но не и договор за поръчителство. Поради горизложеното ответникът счита предявеният иск за обявяване нищожността на договора за поръчителство от 07.05.2022г. изначално лишен от предмет. В тази връзка счита, че следва да се остави без разглеждане поради процесуалната му недопустимост, като се прекрати производство в тази част.

Оспорва също така предявения иск по основание и размер, като счита същият за недопустим, неоснователен и недоказан и моли да се отхвърли по подробно изложените в отговора правни съображения.

В отговора на исковата молба ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД оспорва предявените искове по основание и размер, като намира същите за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени изцяло по подробно изложените правни съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

С исковата молба е приложен договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия – премиум“, сключен между ищцата и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД на 07.05.2022г. На същата дата 07.05.2022г. между ищцата и ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство. Между двамата ответници „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за поръчителство на 12.05.2022г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 10а, чл.11, чл.19 ал.4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 143, ал.1 ЗЗП, които са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са частично основателни. Несъмнено процесния договор за кредит и договора за предоставяне на поръчителство имат характеристиките на договори за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в 4 глава трета, чл.10 и чл.11. СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Съдът намира, че уговорената в чл.1 ал.2 от договора за потребителски кредит клауза за осигуряване на обезпечение е нищожна. На първо място тя накърнява добрите нрави. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации. В случая неустойката обезпечава изпълнението не на основното задължение по договора, а именно връщането на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва, а акцесорно такова - предоставянето на обезпечение, т.е. дължи се независимо от изпълнението на главното, като размерът й надхвърля дори отпусната сума по кредита. Ето защо, следва извода, че уговорена по този начин, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. От друга страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната клауза, са съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. В чл.16 ал.1 от ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчна информация.