Определение № 241 от 03.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Кюстендил, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500062 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.248 ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„България“ №49, бл.53 Е, вх.В, чрез пълномощника ю.к.Е. К. , против определение с №1593/21.11.2024г., постановено от Районен съд – Кюстендил по ч.гр.д.№2379/2022г. по описа на съда.

С обжалваното определение е допълнено определение №892/31.07.2023г., постановено по ч.гр.д. №2379/2022г. от описа на КнРС, в частта за разноските, като е осъдено „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, гр.София, бул.„България“ №49, бл.53Е, вх.В, да заплати на адв.Д. Ф. от САК, със служебен адрес: гр.София, ул.„Петър Парчевич“ №1, ет.5, ап.14, сумата в размер на 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо с оглед изхода от спора, при условията на чл.38 от ЗА за осъществено процесуално представителство на Р. И. С., ЕГН **********.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, с оплаквания, че неоснователно районният съд не е съобразил доводите на дружеството, изложени в подадения отговор на молбата по чл.248 от ГПК, както и не е взел предвид възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, при липсата на съответствие между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Изтъква се, че в случая исковото производство е било прекратено, а заповедта за изпълнение – обезсилена, в резултат на процесуалното поведение на длъжника, който се укривал и не е бил открит на адреса, като се изтъква и липсата на предпоставки в хода на исковото производство да бъде назначаван особен представител на ответника, именно, поради наличието на упълномощаване по заповедното производство на адв.Д. Ф. да го представлява. Счита се, че издадената заповед за изпълнение е била обезсилена, поради бездействието на пълномощника и неупражняването на предоставените й права, поради което на същата не се следва възнаграждение. В частната жалба се изтъква още,че посредством присъждането на разноски не следва да се стига до неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. Претендира се отмяна на обжалваното определение.

Подаден е отговор на частната жалба от адв.Д. Ф. от САК, в който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. По същество изразява несъгласие 1 с изтъкнатите в жалбата доводи, както и счита, че районният съд е следвало да определи възнаграждението не съгласно чл.6 т.5 от Наредба №1/2004г., с съгласно чл.7 ал.7 от същия нормативен акт, като твърди, че с тези доводи определението е било обжалвано (жалба от тази страна срещу съдебния акт не се открива в материалите по делото). Излагат се пространни възражения срещу тезата на жалбоподателя за липса на пропорционалност между определеното възнаграждение и обема на извършената от адвоката работа, като прави пространен анализ на съдебната практика, в това число на СЕС. Моли се потвърждаване на обжалваното определение.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите и възраженията на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице, което има право на жалба и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Установимо е по делото, че производството по ч.гр.д.№2379/2022г. по описа на КнРС е било образувано по постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„България“ №49, бл.53Е, вх.В, против Р. И. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.

Съдът е уважил искането на заявителя и е издал заповед №1095/23.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Заповедта е била връчена на длъжника лично и в срока по чл.414 от ГПК длъжникът С., чрез пълномощника си адв.Д.

Ф., е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, съдържащо подробна обосновка за недължимост на вземането, основана на доводи за наличие на потребителска защита, водеща до дължимост само на чистата стойност на кредита. Във възражението е било направено искане на адв.Д. Ф. да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице – длъжника в производството.

Заповедният съд е приел, че възражението е подадено в законоустановения едномесечен срок и с разпореждане №374/30.01.2023г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, съгласно чл.415 от ГПК.

По предявения от заявителя иск по реда на чл.422 от ГПК е било образувано гр.д.

№467/2023г. по описа на КнРС. В това производство ответницата не е била открита на нейния постоянен и настоящ адрес, изпълнена е била процедурата по чл.47 от ГПК и на ищеца е било дадено указание за заплащане на сума, която да бъде изплатена като възнаграждение на особен представител, който да бъде назначен на ответницата в исковото производство. Поради неизпълнение на указанието на съда, производството по делото е било прекратено с определение №801/04.07.2023г., което е било съобщено на ищеца и не е било обжалвано от същия, а след влизането му в сила, с определение №892/31.07.2023г. по същото дело, съгласно т.13 от ТР №4/2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, издадената по ч.гр.д.№2379/2022г. по описа на КнРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1095/23.12.2022г., е била обезсилена. Определението е било връчено само на заявителя, съответно ищец в производството. Препис от същото е бил приложен по заповедното производство, с отметка за влизането му в сила на 24.08.2023г.

На 18.10.2024г. по ч.гр.д.№2379/2022г. по описа на КнРС е постъпила молба с вх.

№11956/18.10.2024г., подадена от Р. С., чрез адв.Д. Ф., съдържаща искане за допълване на постановеното определение №892/31.07.2023г. за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта за разноските, като „Профи Кредит България“ ЕООД бъде осъдено да заплати на адв.Д.Ф. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв.

Заповедният съд в производството по ч.гр.д.№2379/2022г. е връчил препис от 2 постъпилата молба на заявителя, приел е подадения в указания срок отговор на молбата и с обжалваното определение, след като е счел, че молба по чл.248 от ГПК от длъжника по заповедното производство, чрез процесуалния му представител е допустима, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по иначе своевременно направеното искане за присъждане на разноски, дължими в условията на чл.38 от ЗАдв., и е аргументирал разбиране за основателност на същата за сума в размер на 200.00 лева – дължимо възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, определено по аналогия при прилагане на хипотезата на чл.6 т.5 от Наредба №1/2004г.

При тези доводи, с обжалвания съдебен акт, е допълнено определение №892/31.07.2023г., постановено по ч.гр.д.№2379/2022г. от описа на КнРС, в частта за разноските, като е осъдено „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, гр.София, бул.„България“ №49, бл.53Е, вх.В, да заплати на адв.Д. Ф. от САК, със служебен адрес: гр.София, ул.„Петър Парчевич“ №1, ет.5, ап.14, сумата в размер на 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо с оглед изхода от спора, при условията на чл.38 от ЗА за осъществено процесуално представителство на Р. И. С., ЕГН **********.

Окръжен съд-Кюстендил, след като съобрази изложеното по-горе, намира от правна страна следното:

Постановеното определение на РС-Кюстендил не представлява валиден съдебен акт, поради следното:

На първо място, с така постановеното определение е допълнено определение №892/31.07.2023г., постановено по ч.гр.д.№2379/2022г. от описа на КнРС, каквото не съществува в правния мир.

На следващо място, заповедния съд по ч.гр.д.№2379/2022г., дори да е възнамерявал да допълни с определение по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските съдебният акт, постановен по гр.д.№467/2023г. по описа на КнРС, то несъмнено е в този случай, че се касае за определение, постановено в рамките на друго производство – исковото такова.

Последното, макар да е продължение на заповедното производство, има своята обособена самостоятелност и исканията на страните за допълване по реда на чл.248 от ГПК на съдебните актове, постановени от исковия съд подлежат на разглеждане именно от последния. Потребно е да се посочи, че в конкретния случай, молбата по чл.248 от ГПК, макар да е подадена по ч.гр.д.№2379/2022г. има за предмет искане за допълване на постановеното по гр.д.№467/2023г. определение №892/31.07.2023г. за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта за разноските. Заповедният съд не е имал правомощието да разгледа и да се произнесе по тази молба, а е следвало да я изпрати за произнасяне на исковия съд. В рамките на заповедното производство не е постановен акт, който да може да бъде допълнен в частта за разноските.

По изложените съображения, въззивният съд счита, че постановеното определение следва да бъде прогласено за нищожно, без правилността му да бъде разглеждана по същество.

Делото следва да се върне на районния съд, с указания молба с вх.

№11956/18.10.2024г., подадена от адв.Д.Ф. по ч.гр.д.№2379/2022г. по описа на КнРС, да се докладва за разглеждане по гр.д.№467/2023г. по описа на същия съд.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩИЖНО определение с №1593/21.11.2024г., постановено от 3

Районен съд – Кюстендил по ч.гр.д.№2379/2022г. по описа на съда.

В Р Ъ Щ А делото на РС-Кюстендил за ново разглеждане на молба с вх.

№11956/18.10.2024г., подадена от адв.Д.Ф. по ч.гр.д.№2379/2022г. по описа на КнРС, с указания същата да се докладва за разглеждане по гр.д.№467/2023г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4