Решение № 1270 от 05.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1270 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000502350 по описа за 2024 година и взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 3062 от 22.05.2024 г. СГС, Първо гражданско отделение 12 състав по гр.д. 2069/2023 г.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на Д. Т. И., който е претърпял пътнотранспортно произшествие на 09.10.2022 г. в с. Казичене, предизвиканo от л. а. „Киа“ с peг. № ********, управляван от Т. И. М., движещ се по ул. „Васил Левски“ от ул. „Околовръстен път“ към с.

Кривина, който нарушил правилата за движение по пътищата и при извършване на маневра ляв завой отнел предимството на насрещно движещия се в права посока мотоциклет „Кавазаки ЗХ 600“ с peг. № ********, управляван от Д. Т. И., като инцидентът е предизвикан от противоправно поведение на водача на лекия автомобил - Т. И. М., за който имало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност със ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД към датата на ПТП, следните суми: - на основание чл. 432, ал.

1 КЗ, сумата от 33 300 лв. – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие - счупване на лява бедрена кост /диафаза/ закрито, счупване на костите на носа, разкъсно-контузна рана в областта дясно бедро – горна трета от вътрешната страна, разкъсно-контузна рана на палеца на лявата ръка, разкъсо-контузна рана на брадичката, ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 33 300 лв. до пълния предявения размер от 60 000 лв.; - на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в размер на 2 702.20 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби за закупени медицински консумативи, медикаменти и лекарства: по фактура /издадена от МБАЛ Св. Анна София АД/ и фискален бон от 14.10.2022 г. за закупено медицинско изделие /интрамедуларен бедрен пирон със застопоряващи винтове/, както и фактури, издадени от „Нота Бене Фарма“ ООД в периода от м.10.2022 г. - м.11.2022 г. и фискални бонове към тях 1 за закупуване на: Цикатридина спрей, Пик Пластир Софт Фикс, РИ.ол, Стеримед софт, Клексан, Аналгин, Пик Пластир SOFFIX MED, Флуанксол и Еголанза, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 2 702.20 лв. до пълния предявения размер от 2725.78 лв.;

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на адвокат К. М. Д. от АК – София на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 3 253.25 лв. - адвокатско възнаграждение по съразмерност за оказана безплатна правна помощ на Д. Т. И..

ОСЪЖДА Д. Т. И. да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД на основание чл.

78, ал. 3 ГПК, сумата от 3 093.04 лв. – разноски по съразмерност по производството.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати по сметка за държавни такси на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от общо 1692.63 лв. за дължима държавна такса и депозити за експертизи по съразмерност по производството.

Ищецът е подал въззивна жалба входящ номер 66485 от 10.06.2024 г. срещу решението в отхвърлителната част, на която е подаден отговор от ответника. Тази жалба е оттеглена от ищеца с молба от 24.06.2024 г. Ето защо съдът следва да остави тази жалба без разглеждане и да прекрати производството по нея.

Ответникът е подал въззивна жалба входящ номер 68123 от 13.06.2024 г., а ищецът е подал насрещна въззивна жалба. Застрахователното дружество обжалва решението в частта за неимуществените вреди от 22 200 лева до 33 300 лева и в осъдителната част за имуществени вреди. Обжалва решението и в частта, в която е осъден да заплати адвокатски хонорар и държавна такса.

Ищецът е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част, а ответникът е подал отговор на насрещната жалба. Въззивната жалба на ответника и насрещната въззивна жалба на ищеца са подадени в срок и са допустими. Няма направени доказателствени искания и от настоящата инстанция не са събирани доказателства.

Процесуалните представители на застрахователното дружество в съдебно заседание, а процесуалният представител на ищеца чрез писмена молба поддържат жалбите и искат произнасяне съответно с тях.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на валидна застрахователна полица към деня на пътния инцидент, издадена от ответното застрахователно дружество за гражданската отговорност на автомобилистите относно водача на автомобила, с който мотоциклетът на ищеца е участвал в произшествие. Страните не спорят, че на 09.10.2022 г. в с. Казичене е настъпил пътен инцидент, предизвикан от „Киа Сеед“ с peг. № ********, управляван от Т. И. М., движещ се по ул. „Васил Левски“ от ул. „Околовръстен път“ към с. Кривина, който при извършване на маневра ляв завой е отнел предимството на насрещно движещия се в права посока мотоциклет „Кавазаки ЗХ 600“ с peг. № ********, управляван от Д. И. с посока на движение от ул. „Хаджи Димитьр“ към ул. „Цар Борис III“. Не се спори, че в резултат на инцидента Д.

Т. И. е получил телесни увреждания.

Спорно е справедливото обезщетение за неимуществени вреди. Спорно е дали поведението на ищеца е допринесло за настъпване на самия инцидент поради несъобразяване с другия участник в движението при липса на правоспособност. Спорно е дали приносът за настъпване на вредите поради липса на предпазна каска е повече от приетия от СГС, както и дали има принос на пострадалия поради непроявяване на необходимото отношение към лечебния процес.

По справедливия размер на обезщетението съдът намира следното. Според заключението на СМЕ на вещото лице д-р Р. Д. ищецът е получил в резултат на ПТП счупване на лява бедрена кост /диафаза/ закрито, лекувано оперативно и причинило му 2 трайно затруднение движението на долен ляв крайни за срок по-дълъг от 30 дни, счупване на костите на носа, с препоръка за оперативно лечение /има изкривяване на носната преграда/, разкъсно-контузна рана в областта дясно бедро – горна трета от вътрешната страна, разкъсно-контузна рана на палеца на лявата ръка без сухожилна увреда, разкъсоконтузна рана на брадичката. Възстановителният период без усложнения е 5-6 месеца.

Пострадалият бил хоспитализиран в КОТ на УМБАЛ Св. Анна София. Фрактурата на лява бедрена кост била оперирана – открито наместване с вътрешна фиксация – фемур с интрамедуларен бедрен пирон с по 2 застопоряващи винта. За счупването на носни кости е препоръчано оперативно лечение, непроведено от пострадалия. Останалите рани са обработени хирургически. При изписването вертикализиран с 2 патерици да натоварва ляв долен крайник за 60 дни, конци свалени на 14 ден след операцията. Няма данни за остатъчни явления. Оплаква се от болки и дискомфорт в мястото на счупването на ляво бедро при натоварване и промени във времето. Проходима е само лява ноздра, не е проведено оперативно лечение. В с.з. д-р Д. пояснява, че принципно при такава фрактура на бедрената кост, обичайният начин без усложнения се възстановява в рамките на 5-6 месеца. Когато лицето се страхува, има болки и не натоварва, има по-забавена консолидация. Ако има начеваща консолидация, постепенно му се казва, че започва полека да натоварва крака съвсем внимателно без цялата тежест. Когато премине третият месец, започва с една патерица, а след това маха и тази патерица. Заключението на СМЕ е компетентно изготвено, не е оспорено от страните, и изводите му се възприемат от съда.

Към исковата молба е представена епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Анна” АДСофия, Клиника по ортопедия и травматология на Д. Т. И., постъпил на 09.10.2022 г. и изписан на 15.10.2022 г. с диагноза: фрактура фемурис синистри, вулнос лацеро контузио регио фемурис декстри. Вулнос лацеро контузио полицис синистри. Фрактура осиум нази.

Счупване на тялото /диафазата/ на бедрената кост, закрито.

Свидетелят М. Д. И. /син на ищеца/ разбрал за ПТП в деня на настъпването му. Видял баща си на следващия ден, когато го изкарали от реанимация. След операцията баща му не бил добре, имал силни болки. В болницата стоял една седмица, след което го изписали, около девет месеца не можел да ходи. Три месеца не ставал от леглото. След това ходил с патерици, които използвал около 7 месеца. Чувствал се зле психически, бил уплашен и се притеснявал за близките си, защото трябвало да се грижат за него. И в момента бил зле, около 500 метра като ходи и трябвало да спре, започвал да го боли кракът, не можел да работи.

Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото са в синхрон с приетото заключение на СМЕ и медицинските документи. Съдът не ги кредитира в частта за невъзможността на ищеца да ходи девет месеца и три месеца режим на легло предвид обясненията на ВЛ в с.з. и в писменото му заключение.

От значение за определяне на обезщетението са установените увреждания, възрастта на ищеца – 39 г., едноседмичен болничен престой, проведените изследвания, медикаментозно лечение, операция за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, възстановителен период от шест месеца. На обезщетение подлежат и обичайните за такива стресогенни събития психически последици – страх и притеснение за близките. От значение са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – 09.10.2022 г., когато е настъпило произшествието. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи. По повод определянето на обезщетение по справедливост са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр. Като съобрази всички относими към установяване на обема на вредите 3 обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост и въз основа на анализа и съвкупната им оценка паричният еквивалент на вредите е в размер на 37 000 (тридесет и седем хиляди) лева. Като се отчетат всички тези фактори, неоснователни се явяват оплакванията на застрахователя за завишен размер на обезщетението и на ищеца за занижен размер, като определената от СГС сума е адекватна за настоящия случай.

Обезщетението не е завишено предвид наличието на увреждания по различни места – на бедрото и на носа, както и три разкъсно-контузни рани – на бедрото, на палеца на лявата ръка и на брадичката, както и предвид проведената операция за наместване и поставяне на винтове. От значение са също и оплакванията от болки и дискомфорт в мястото на счупването на ляво бедро при натоварване и промени във времето. Обезщетението включва и налагащата се операция на носните кости, а ако такава не бъде извършена, обезщетението включва непроходимост на едната ноздра при съобразяване на факта, че непроведената операция е отговорност на ищеца.

Обезщетението не е занижено, т.к. няма усложнения при оздравяването, възстановителният период е 5-6 месеца, не се доказват необичайни психически вреди във връзка с инцидента, болничният престой е еднократен, неотстраняването на проблема с носната преграда зависи от поведението на ищеца, който не е предприел препоръчаното оперативно лечение. Неоснователно е оплакването, е че не е съобразена годината на настъпване на инцидента. За събития от 2022 г. има постановени достатъчно съдебни актове, които да служат за ориентир.