Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 546 от 23.09.2026, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 2357/2026
Вид
Решение № 546
Подписан
23.09.2026
Състав
КАЛИН ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Монтана, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20261630102357 по описа за 2026 година

Разглежда се установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

Ищцата Г. Б.А К., ЕГН ********** с постоянен адрес: ********* е предявила срещу ответното дружество ,,***********, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: ********* иск за прогласяване на нищожността/недействителността на сключения между страните Договор за потребителски кредит ,,************ г. по смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради наличие на клаузи в процесния договор, нарушаващи чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, чл. 19, ал.4 и ал.5 от ЗПК/ наличие на ГПР по кредита от 63,44%, който е над допустимия максимален размер на ГПР по кредита от 5 пъти размера на законната лихва/.

Към исковата молба се прилагат относими по делото писмени доказателства.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който искът се оспорва в цялост, като неоснователен и недоказан, за което се излагат пространни съображения.

1

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от

ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производството, с допустимо искане. Разгледан по същество, искът е основателен.

Съображенията на Районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени,.

Не е спорно по делото, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит 40037619705/09.10.2025 г. със следните параметри:

-Размер на кредита: 5500лв./2812,11 евро;

- Размер на погасителна вноска: 256,70 лв/ 131,25 евро;

-Срок на кредита: 48 месеца;

- Годишен процент на разходите/ГПР/: 58,89%;

- Годишен лихвен процент: 47,

- Обща дължима сума по кредита: 12 322,69 лв./ 6300,49 евро.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. В процесния случай, посоченото ГПР по договора в размер от 58,89% е в размер, който надвишава максимално допустимия размер от пет пъти законната лихва, което води до недействителност на целия договор за кредит.

Отделно от посоченото, в Договора е предвидено заплащането на неустойка 2 от страна на кредитополучателя в случай на непредоставяне на изискано от него обезпечение по кредита. Посочената неустойка е разсрочена на вноски, които се плащат заедно с основното задължение по кредита. Това вземане очевидно представлява т.нар.,,скрита лихва‘‘ по кредита, чиято цел е неправомерно оскъпяване на същия, без съответно това вземане да е включено в ГПР по кредита. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните параметри и разходи по кредита, което е още едно основание кредитът да бъде обявен за недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

Предвид гореизложеното, искът, като изцяло основателен и доказан, следва да се уважи от съда.

При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАДв. в полза на адв. Т.-осъществил безплатно процесуално представителство на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение, което съдът следва да определи по справедливост, като не е обвързан със задължителна сила спрямо минималните размери на адв. възнаграждения, предвидени в Наредбата. Предвид, че делото не е с висока фактическа и правна сложност и приключи в едно съдебно заседание, без физическо явяване на адвоката, съдът определя за справедливо възнаграждението от 400 евро.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между: Г. Б.А К., ЕГН ********** с постоянен адрес: ********* е предявила срещу ответното дружество ,,***********, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: *********** че сключеният между тях Договор за потребителски кредит ,,************ г. е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради наличие на неравноправни клаузи в процесния договор, нарушаващи чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, чл. 19, ал.4 и ал.5 от ЗПК.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАДв.

,,***********, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:

*********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Т. Т. от АК-Варна с личен номер ******* сумата от 400 евро-адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищцата.

3

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4