Присъда № 14 от 23.04.2025, Районен съд - Перник

Мотиви към Присъда № 14 от 23.04.2025г. по НЧХД 20231720201758 по описа за 2023г. на Районен съд П.:

С частна тъжба Д.Н.Т. е повдигнала обвинение срещу З.Н.И. за престъпление по чл.130, ал.2 от НК за това, че на 18.10.2023г. в гр. П. на вътрешни стълби на къща с адрес ул. „Презвитер Козма” № 27 е причинила на Д.Н.Т. лека телесна повреда, която се е изразила в лек оток на главата вляво, който е причинил на частния тъжител страдание без разстройство на здравето.

Частният тъжител Д.Н.Т. лично и чрез повереника си адв. Б.Б. от ПАК, в хода на съдебното производство поддържа повдигнато обвинение. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъде наложено справедливо наказание. Иска присъжда в полза на тъжителя на направените съдебни разноски за водене на делото.

В хода на съдебното следствие подсъдимата З.Н.И. дава обяснения.

Отрича на инкриминираната дата да е нанасяла удари по тъжителката.

Упълномощеният защитник на подсъдимата - адв. С.Г. от ПАК, пледира за постановяване на оправдателна присъда. Сочи, че по делото не са налице доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установяват механизма на причиняване на инкриминираното увреждане. Счита, че на разположение са само косвени доказателства, които не доказват авторството на твърдяното деяние. Намира, че обвинението е недоказано и подсъдимата следва да бъде оправдана.

Подсъдимата поддържа пледоарията на защитника си. В последната си дума заявява, че иска частният тъжител да не живее в къщата.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК прие за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата З.Н.И. е родена на ** *** ****г. в гр. П.. Има средно образование. Не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на Глава осма от НК.

Подсъдимата З.Н.И. е сестра на частния тъжител Д.Н.Т.. Двете живеят в една къща с адрес: гр. П., ул. „Презвитер Козма” № 27. Обитават различни етажи, като тъжителят живее на първия етаж, а подсъдимата - на втория.

От около 20 години отношенията между двете сестри са силно влошени, като в основата на техните разправии най-често бил въпросът във връзка с полаганите грижи за родителите им, а след тяхната смърт, допълнително се обтегнали по повод спор за оставеното наследство. В тази връзка по делото са налице данни за образувано гр.дело № 4812/2023г. по описа на Районен съд П., което е с предмет допускане на съдебна делба на недвижими имоти, оставени от наследодателите на двете сестри.

На 18.10.2023г. у дома на тъжителката пристигнал техник, който 1 извършил профилактика на климатиците, които са монтирани в нейното жилището. Около обяд тя го изпратила. Прибирайки се към дома си, на вътрешните стълби на жилищната сграда се срещнала със З.И., която я хванала с едната си ръка за косата, дърпайки я, а с другата й нанесла удари в лявата теменна област на главата. Вследствие на дърпането на косата, подсъдимата откъснала кичур от косата на пострадалата, която в резултат на конфликта се плъзнала надолу по стълбите. Виждайки това, И. се качила по стълбите към жилището си на втория етаж. Тъжителката подала сигнал на тел.

112, във връзка с който на мястото бил изпратен автопатрул № 211 от Първо РУ П.. Двамата полицейски служители - свидетелите П.В.Б. и Г.Р.Ж., разговаряли с подсъдимата и пострадалата. След като последната отказала медицинска помощ, двете били предупредени да не се саморазправят. Във връзка с посещението е съставена Докладна записка с рег. № 17223 от 20.10.2023г. до началника на Първо РУ П..

В 13:20 часа тъжителката посетила кабинет по спешна медицинска помощ на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. П., където била освидетелствана от съдебен медик и й било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 243/2023г. В документа лекарят описал, че при снетата анамнеза пострадалата е посочила, че на същата дата към 11:30 часа сестра й я ударила по главата с ръка, оскубала косата й и я блъснала по стълбите. В съдебното удостоверение медицинският специалист отразил констатираното увреждане – лек оток на меките тъкани на площ около 5 см в диаметър в областта на лява теменна област по главата, които са причинили страдание на пострадалата. Посочил, че прегледаната се оплаква и от болезненост в областта на лява лопатка като видими травматични увреждания към момента на прегледа не са установени.

Според съдебният лекар, така описаните телесни увреждания били получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети с или върху такива и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава прегледаната.

След прегледа, тъжителят Д.Т. се обадила по телефона на дъщеря си св.Ц.Б.С., и на сина си - св. Н.Б.Д., като им съобщила, че подсъдимата я е нападнала на стълбите, оскубала я е и я блъснала. Св. С. се срещнала с майка си и непосредствено констатирала физическото й състояние. Тъжителката треперела и била уплашена, като заявила на дъщеря си, че главата я боли от нараняването. Предвид състоянието на пострадалата, С. я взела в дома си, където отишъл да я види и св. Н.Д.. Същата вечер, тъжителката не се почувствала здравословно добре, което наложило св. Д. да придружи майка си повторно до болнично заведение, където във връзка с повърхностната травма на окосмената част на главата в 18:18 часа било направено искане от медицински специалист за образна диагностика - рентгенография на черепа на Д.Т.. Заради появил се шум в лявото ухо, тъжителката потърсила още два пъти медицинска помощ, за което са издадени Амбулаторни листове №

23297508FАDF от 24.10.2023г. и Амбулаторен лист № 23298С07FD40 от 25.10.2023г.

Междувременно по повод извършената на 18.10.2023г. проверка от 2 полицейския автопатрул, била образувана прокурорска преписка рег. № 4182/2023г. по описа на Районна прокуратура П., която е прекратена с отказ да се образува досъдебно производство, тъй като прокурорът приел, че при инцидента е била причинена лека телесна повреда на тъжителката, наказателното преследване за която се преследва по тъжба на пострадалия до съда, за образуване на дело от частен характер.

От заключението на назначената по искане на частното обвинение съдебно-медицинска експертиза и от материалите по делото се установява, че на Д.Т. са причинени следните травматични увреждания: Повърхностна травма на окосмената част на главата - лекостепенно изразен мекотъканен оток в лявата теменна област на главата вляво; субективни оплаквания от болезненост в областта на лява лопатъчна кост (по гърба вляво), без видими травматични увреждания в посочената област; субективни оплаквания от шум в ушите по-изразен в ляво ухо, които в този им вид, в тази степен и с тези характеристики са довели до болка и страдание. За описаното увреждане локализирано в теменната област на главата, вещото лице е посочило, че е получено в резултат от действието на твърд тъп предмет и е възможно да е получено по начин и по време, за което се съобщава в тъжбата по делото.

Експертът е отбелязал, че предмети с такава характеристика биха могли да бъдат както части от човешки крайници, така и терен и други. Маркирал е, че от медицинска гледна точка не може да се посочи конкретен предмет, причинил това увреждане, както и да се изяснят обстоятелствата, при които е получено, тъй като увреждането не е „специфично“, т.е. не отразява формата, размера и характеристики на контактната повърхност на предмета, причинил мекотъканния оток в теменната област на главата на пострадалата.

По доказателствата:

По делото не се спори, че между подсъдимата и нейната сестра Д.Т. съществуват дългогодишни влошени роднински отношения. Спорен в случая се явява въпроса за начина на установяване на инкриминираното травматично увреждане на пострадалата. Доколкото повдигнатото с тъжбата фактическо обвинение обхваща изключително действията на подсъдимата по отношение на тъжителя, които са довели до причиняване на лека телесна повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в лек оток на главата вляво, то предметът на доказване обхваща единствено твърденията за причинена лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, свързана с визираното увреждане. При това положение, доказателственият анализ на съда ще се концентрира именно в рамките относно това увреждане.

Изследвайки доказателствените източници, съдът установи, че по делото са ангажирани гласни доказателствени средства, посредством разпит на свидетелите Ц.Б.С., Н.Б.Д., В.А.С., П.В.Б. и Г.Р.Ж., нито един от които не се явява очевидец на упражненото от страна на подсъдимата физическо насилие по отношение на телесната неприкосновеност на тъжителката, т.е. за авторството на деянието не са налице преки доказателствени източници.

3

Въпросът за авторството обаче подлежи на изследване с всички допустими доказателствени средства, включително и такива, които възпроизвеждат косвени доказателства, стига при анализа им поотделно и в тяхната съвкупност да се достига до един несъмнен извод.

Св. Ц.Б.С. – дъщеря на тъжителката, която е допусната по искане на частното обвинение посочва, че не е очевидец на физическия конфликт между страните по делото. Тя преразказва това, което майка й е споделила с нея няколко часа след инцидента: че е била нападната от подсъдимата, която я оскубала по косата, в резултат на което е имало паднали кичури коса на стълбите, където е станал сблъсъка, след което я е блъснала по стълбите. Тази свидетелка заявява, че след конфликта тъжителката е подала сигнал до полицейските органи и че дошлите на място служители посъветвали пострадалата да посети медицинско заведение, за да удостовери нараняванията си. С. изяснява, че след извършения преглед на Д.Т. от съдебен лекар, се е срещнала с пострадалата, установявайки непосредствено последиците от действията на подсъдимата - „майка ми имаше нараняване на главата от лявата страна, виждаше се подутина в лявата част на главата й“. В тази насока са показанията и на св. Н.Б.Д. – син на тъжителката, който директно е възприел, че тъжителката е имала „от лявата страна на главата хематом“. Св. С. и св. Д. доизяснява, че същата вечер пострадалата повторно е посетила болнично заведение, тъй като имала болки в главата и губела равновесие. Посочените гласни доказателства, макар и косвени, в своята последователност, взаимна връзка и като допълващи се подкрепят заявеното от частната тъжителка за механизма на осъществяване на деянието и неговия автор. Налице е съвпадение на времето и мястото, където то се е случило - на стълбите на къщата, в която живеят страните, около 11:00-11:30 часа, както и на вида на полученото нараняване от пострадалата - оток в лявата област на главата. Вярно е, че двамата свидетели са в близка родствена връзка с тъжителката (дъщеря и син), но това обстоятелство само по себе си не дискредитира техните показания, тъй като не се установиха обстоятелства, които да мотивират съдебният състав да се съмнява в тях. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ц.Б.С. и Н.Б.Д. като достоверни и истински, тъй като са последователни, логични, взаимно допълващи се и без противоречия помежду си. Съдебният състав като съпостави съобщеното от св. Ц. С. и св.

Н.Д. с кредитираните по делото като писмени доказателства медицински документи по отношение на тъжителя - Съдебномедицинско удостоверение № 243/2023г., удостоверяващо, че първият преглед на пострадалата е бил извършен в 13:20 часа на 18.10.2023г., а впоследствие е било направено искане/назначение за образна диагностика на черепа на тъжителката, което е от 18:18 часа на 18.10.2023г., прие, че двамата свидетели изнасят добросъвестно информация за обстоятелствата, които непосредствено са възприели след инцидента и за повторното посещение на пострадалата в болнично заведение, което е станало на инкриминираната дата, вечерта.

За потвърждение на истинността на твърденията на св. Ц. С. и св. Н.Д.

4 допринася и подаденото, непосредствено след инцидента, съобщение до полицейските органи от пострадалата. Това обстоятелство се доказва от кредитираното по делото копие на извлечение на дневник за получени сигнали с рег. № 1920р-11610/2023г., от съдържанието на което е видно, че на 18.10.2023г. е постъпил сигнал в Първо РУ от Д.Т. срещу З.И., с който е била потърсена помощ във връзка с възникналия инцидент.