Решение № 260341 от 14.04.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ гр.Русе, 14.04.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: ВАСИЛ П. при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело №

3215 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Ищеца „Теленор България“ ЕАД твърди, че на 27.04.2018г. сключил с ответника В.П.В. договор за предоставяне на мобилни услуги с абонатен номер ********* със срок на действие 12 месеца. В. не изпълнил задълженията си по 2 броя фактури издадени във връзка с посочените договори:

-

По фактура от 05.05.2018г.- 47,41 лева

-

По фактура от 05.06.2018г.- 63,96 лева.

Поради неизпълнение на задълженията по договора на ответника била начислена и неустойка в размер на 178,50 лева.

По ч.гр.д. № 764/2020г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 101,04 лева за мобилни услуги и 77,46 лева неустойка.

Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47 ал.5 от Гражданския процесуален кодекс, поради което ищецът инициирал настоящото производство за установяване на вземането си.

Ответникът не е открит и в настоящото производство. Назначен му е особен представител, който оспорва претенцията за неустойка.

Предявените искове за установяване на вземания са с правно основание чл.

422 от ГПК- за съществуване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на иска е по чл. 79 ал.1 от ЗЗД- за изпълнение на парично задължение по договор. Претенцията за законна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Предявените искове са основателни.

По делото е приложен Договор за мобилни услуги (л.9-12) между страните по делото, по който договор ответникът се е задължил да заплаща сумата 30,99 лева месечен абонамент за предоставени мобилни услуги в посочен в договора обем.

Представени са и посочените по-горе фактури, към които има приложени и детайлни справки за потреблението на ответника. Претендираната неустойка е в размер до три месечни абонаментни такси и не нарушава потребителското законодателство. Претендираните вземания произтичат изцяло от приложените договори, поради което предявените искове следва да се уважат изцяло.

Съгласно

Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:

„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.

1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”

На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 205 лева в заповедното производство и 405 лева разноски в настоящото производство. Мотивиран така съдът Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, против В.П.В., ЕГН ********** с адрес *** размер на 178,50 лева от които 101,04 лева представляващи абонаментно възнаграждение по договор за мобилни услуги от 27.04.2018г. за абонатен номер ********** и 77,46 лева неустойка за предсрочно прекратяване на посочения договор, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 764/2020г. на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,

ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата 205 лева разноски по ч.гр.дело № 764/2020г. на

Русенски районен съд, както и сумата 405 лева разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Русенски окръжен съд.

Районен съдия: /п/