Решение № 292 от 04.12.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Девня, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20243120200276 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на И. Т. А., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 23-0253-000239, издадено на 02.06.2023 г. от Началник група към ОДМВР – Варна, РУ -Девня, с което на въззивника за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Въззивникът обжалва наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че административно – наказателната му отговорност е ангажирана неправилно за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП; оспорва годността на техническото средство, с което е извършено заснемането, респ. е установена скоростта на управляваното от него МПС; заявява, че наложената му глоба е прекомерна, тъй като е пенсионер по болест, живее сам и няма други доходи, а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ нарушавало нуждите му от лечение, тъй като не можел да се придвижва до гр. Варна, за да посещава лекари. Моли за цялостна отмяна на обжалваното НП.

В с.з., въззивникът редовно призован, участва лично, заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното наказателно 1 постановление. Заявява, че е нямало табела за начало на населено място или поне не е видял такава, както и че не може да се придвижва без автомобил поради влошеното си здравословно състояние и напредналата си възраст.

Въззиваемата страна – РУ на МВР Девня, редовно призовани, не изпращат представител и не представят становище по жалбата при разглеждането на делото от настоящия състав.

Районна прокуратура – Варна, редовно уведомени за делото, не изпращат представител за участие в него.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.09.2022 г. 11:13 часа, в гр. Девня, обл. Варна, по път №2008 до спирка „Славея“ посока към кв. „Повеляново“, в населено място гр. Девня, обл. Варна с АТСС /СПУКС - ARH CAM S1 № 120CCF3/ било заснето МПС л. а. с ДК№ ***, собственост на И. Д. И., ЕГН: **********, движещо се със скорост 108 км/ч. при максимално определена за пътния участък - в населено място - 50 км / ч. Чрез предоставяне на информация по реда на чл. 188 от ЗДвП /приложени към АНП декларации от собственика на автомобила и въззивника/ бил установен водача му в деня и часа на заснемането, а именно И. Т. А., ЕГН: ***. С оглед на това и с покана, връчена му на 07.03.2023 г. същият бил поканен да се яви в РУ – Девня на 17.03.2023 г. за съставяне на АУАН. Тъй като въззивникът, той и нарушител не се явил на посочената в поканата дата, АУАН бил съставен в негово отсъствие на 21.03.2023 г. и на 04.04.2023 г. му бил връчен срещу подпис.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и тези, събрани в хода на съдебното следствие, както и показанията на разпитания свидетел К.

П. С., той и актосъставител. Оспорваното от въззивника обстоятелство, че участъка, където е бил заснет се е намирал извън населено място се установява както и свидетелските показания на разпитания свидетел, така и от представения протокол за използване на АТСС за датата на нарушението.

Факта, че същото е преминало периодична проверка и че съответства на изискванията на одобрения тип, се установява от приложения към АНП протокол на отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" на Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" на БИМ. С това се изчерпват оспорванията на въззивника, които съдът намира за несъстоятелни.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави 2 следните правни изводи:

Относно допустимостта на подадената жалба:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на административно наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по силата на Заповед рег. №8121з-1632/02.122021 на Министъра на ВР /т. 3.9/. АУАН е съставено от комепетентен полицейски орган – мл. автоконтрольор, определен да осъществява контролна дейност по ЗдвП, да издава фишове и да съставя актове по ЗдвП по силата на същата заповед - т. 1.3.2. Компетентността на актосъставителя следва и от разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП , като в качеството си на длъжностно лице в службите за контрол той е оправомощен да съставя актове за констатирани нарушения на ЗДвП.

Относно процесуалната административен акт: законосъобразност на обжалвания

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, но този факт не следва да се приема като порок при издаването му, доколкото нарушението е установено с годно АТСС а и не е довел по никакъв начин до накърняване на правото на защита на нарушителя. Същият е бил надлежно поканен да присъства при съставяне на акта и не се е явил на указаната дата и следващите няколко дни. АУАН е връчен на нарушителя, при което той е имал възможността да възрази срещу съставянето му от този момент нататък.

Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

От съдържанието на съставения съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015 г. протокол се установява освен мястото, на което е бил извършван контрола, времевия отрязък, през който системата е работила, но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че автоматизираното техническо средство е контролирало потока от МПС в двете посоки, както от гр. Варна към кв. „Повеляново“ на гр. Девня, така и от кв.

3

„Повеляново“ към гр. Варна. Свидетелят, разпитан в с.з. заявява, че процесното МПС се е движело в посока от гр. Варна към кв. „Повеляново“ на гр. Девня, което обстоятелство не се оспорва и от въззивника. Свидетелят установява също, че месторазположението на АТСС, описано в протокола е било далеч след табелата, обозначаваща началото на населеното място гр.

Девня, до завод „Агрополихим“, след което ограничението на скоростта за движение до табелата, обозначаваща край на населено място е до 50 км/ч.

Това обстоятелство също е отразено в приобщения протокол. Отразените в протокола по чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015 г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му.

Същият е изпълнен ръкописно и съдържа данни за физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като е вписало на определеното място фамилията си и е положило своя подпис.

Видно от съдържанието на обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който същото е съставено е видно, че в тях недвусмислено е посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място – гр.

Девня, по път №2008 до спирка „Славея“ посока към кв. „Повеляново“, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение.

В НП правилно е посочена нарушената разпоредба - 21 ал. 1 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административно наказателната преписка за разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на населеното място гр. Девня, в район в който не е било въведено ограничение с пътен знак В26, което да променя общо установеното ограничение в населено място от 50 км/ч.

Доколкото наложената санкция е в определен от законодателя размер, съдът не следва да разглежда въпроса относно нейния размер.

Финансови затруднения и необходимостта от използване на моторно превозно средство сами по себе си не са основания за отмяна на атакуваното НП. При фиксирани от законодателя санкции няма възможност и за тяхното намаляване предвид здравословното състояние на нарушителя и напредналата му възраст, които несъмнено са смекчаващи отговорността му обстоятелства, но в случаите на нормативно определена санкция няма как да бъдат отчетени.

От друга страна следва да бъде отбелязан интензитета, с който въззивникът осъществява нарушаване на правилата за управление на МПС, визирани в ЗДвП, което е видно от приложената справка. Извода, който се налага е, че санкционирането очевидно не повлиява на поведението му на пътя.

Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на 4 нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина на използване на АТСС за контрол на правилата за движение, като при издаването на обжалваното НП не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което приема същото за законосъобразно, което води до неговото потвърждаване.

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Претендира от проц. представител на АНО юрисконсултско възнаграждение с писмени бележки, депозирани при разглеждане на делото от друг съдебен състав. С оглед обема на осъщественото проц. представителство, изхода на спора и своевременно направеното искане в полза на ОД - МВР - Варна следва да се присъди сумата от 80 лева, представляваща направени по делото разноски за ю.к. възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0253-000239, издадено на 02.06.2023 г. от Началник група към ОДМВР – Варна, РУ -Девня, с което на И. Т. А., ЕГН: **********, с адрес: *** за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

ОСЪЖДА И. Т. А., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР - Варна сумата от 80 лева /осемдесет лв., 00 ст./, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5