Решение № 3397 от 13.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.05.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

І г.о., 8 с-в в открито заседание на петнадесети ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 7470 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.

1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Г.Е.Б. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на телесните увреждания които получил като непосредствена последица от настъпването на ПТП на 04.11.2016г. в гр. София.

Причинител на вредите бил водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, който поради това, че нарушил правилата за движение по пътищата и отнел предимство при осъществяване на маневра за завой на ляво - предизвикал сблъсък с ползващия се с предимство при преминаване лек автомобил марка „АУДИ А3“с рег.

№ *******, който бил управляван от водача С.Б.. На предната дясна седалка – разположен до водача на лек автомобил марка „АУДИ А3“ пътувал пострадалия. Авторството на деликта и противоправния характер на поведението на водача, който е причинил вредите, били установени в хода на Административно наказателното производство по АУАН 540497/04.11.2016г. по описа на СДВР който бил издаден по Констативен протокол № К-1057 от 04.11.2016г. Доколкото ответното дружество било застраховател на причинителя на вредите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” (водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******) и поради това, че било задължено да изплати застрахователно обезщетение за претърпените вреди - ищецът предявил пред застрахователя - ответник по иска извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение. С претенцията представил всички необходими и поискани от застрахователя документи, които са необходими за определяне и изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, като в изрична молба посочил и номера на банковата сметка по която желаел да му бъде преведено обезщетението. Ответникът не изплатил търсеното обезщетение и на 25.02.2017г. след изтичане на тримесечен срок от подадената писмена претенция – изпаднал в забава. По изложените съображения, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, поради понесените в следствие на травматичните увреждания болки и страдания, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, изчислена за периода: считано от 27.02.2017г., когато изтича тримесечният срок за произнасяне на застрахователя, до деня на окончателното плащане (съгласно уточнителна молба от 21.05.2018г.). С оглед очаквания от него благоприятен изход от процеса, ищецът претендира и да му бъдат присъдени и направените съдебни разноски.

Предявените по исков ред претенции на ищеца са оспорени от ответника „Г.з.“ ЕАД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор.

Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на вредите, но релевира довод за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение, като се отчита действителния характер и обем на понесените вреди (които били по- малки от твърдените) и значителната степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради допуснати от него самия нарушения на задължението по чл. 137а от ЗДвП. Ответникът поддържа тезата, че не бил изпадал в забава да изпълни задължението си по изплащане на застрахователно обезщетение и при това, дори не бил дал повод за завеждането на делото, доколкото ищецът бил легитимиран да получи застрахователно обезщетение само до размер на сумата от 6 000 лева, а тази сума била определена своевременно в хода на производството по реда на чл. 380 от КЗ. Дължимият размер на обезщетението обаче не бил преведен по банкова сметка ***, поради неизъплението на задължението за посочване на банкова сметка, ***- късно след като ответника фактически узнал за номера на банковата сметка на ищеца т.е. след предявяване на съдебния иск и връчване на препис от исковата молба. За разликата над посочената сума от 6 000 лева, която била платена след предявяването на иска и до пълния претендиран размер на обезщетение от 26 000 лева - претенцията също била неоснователна, поради това, че обемът на твърдения вредоносен резултат не съответствал на претендирания размер на застрахователно обезщетение. По всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърляне на претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение и и на претенцията за присъждане на лихва. С оглед очаквания благоприятен изход за процеса, ответникът претендира за осъждане на ищеца - да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство преписи от Констативен протокол за ПТП № К-1057 установява настъпването на пътен инцидент на 04.11.2016г. на пътен участък от бул. „Джавахарлал Неру“ в гр. София, с участието на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******* управляван от П.Л.Л.и лек автомобил „Ауди“ с рег. № *******, управляван от С.Бориславов Б..

Приетата като доказателство АНП на СДВР- ПП при МВР, включваща АУАН с № 540497/04.11.2016г.; Наказателно постановление № 16-4332-02-1871/30.11.2016г. и скица съдържа данни относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Данните, съдържащи се в споменатия документ са обект на аналитично изследване от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза, по отношение на подлежащите на установяване юридически факти:

Заключението на изслушаната и приета /без оспорване/ съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х.И. /със специалност технология е безопасност в автомобилния транспорт/ обосновава следните изводи:

Механизмът на настъпване на процесното ПТП е следния: На 04.11.2016 г. около 21часа, в тъмната част на денонощието, в град София по бул. „Джавахарлал

Неру“ и с посока на движението от ул. „Индира

Ганди“ се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № *******, управляван от водача П.Л.. В района на кръстовището с ул. „605“ - та, водачът предприема маневра завой наляво, но без да се убеди, че не представлява опасност за движещите се срещуположно на движението му други участници в движението. В хода на извършване на маневрата - лек автомобил „Фолксваген Голф“ навлиза в лентата за движение на насрещно движещи се автомобили по която в този момент се е движил лек автомобил „Ауди“ с peг. № *******.

Траекторията на движение на двата автомобила се пресича и така настъпва удар между тях. Ударът е нанесен с предната част на лек автомобил „Фолксваген“ в предната лява част на лек автомобил „Ауди“.

Причините довели да настъпване на процесното ПТП са следствие на субективна преценка и действията на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“.

Анализът на данните по делото мотивира категоричният извод на вещото лице, че ищецът се е намирал на предна дясна седалка по време на настъпване на процесното ПТП.

Лекият автомобил „Ауди“ с номер на рама

№ WAUZZZ8LZVA028314 е фабрично произведен с триточкови обезопасителни колани за всички пътници и мястото на водача в МПС. Автомобилът е произведен с две въздушни възглавници /за водача и за пътника на предна дясна седалка/. При посочените увреждания на процесния автомобил, биха могли да се задействат монтираните въздушни възглавници, но в материалите по делото липсва информация, която категорично да покаже задействане на системата за безопасност и отварянето на въздушните възглавници за автомобилите участници в процесното ПТП.

Въздушната възглавница е надуваема торба, предназначена да защити пътуващите в автомобила от сериозни наранявания в случай на катастрофа. Същинската роля на възглавницата е да осигури допълнително фиксиране и обезопасяване на пътника, като подпомага активния ограничител, предпазния колан. Тъй като не се изисква действие от страна пътуващите в превозното средство, за да активират или използват „airbag“ – това устройство се счита за пасивно устройство за защита, което е проектирано, за да допълни защитата предлагана от предпазните колани. Именно затова, предпазния колан не е излишен, а всъщност е основното средство за обезопасяване на пътника.

Съгласно изложеното в отговорите на горепоставените въпроси и съгласно посочения механизъм на процесното ПТП, вещото лице предоставя категоричен извод, че ако пострадалия е бил с правилно поставен обезопасителен колан, то в резултат от инерционните сили на удара - неговата глава не би достигнала до предното челно стъкло на автомобила.

В дадените пред съда показания /по делегация/ свидетелят Р.Г.К.заявява, че е пряк участник в пътния инцидент, тъй като по време на инцидента също пътувал в лекия автомобил „Ауди", в който се возел и пострадалия. Свидетелят заявява, че непосредствено след настъпването на пътния инцидент, пострадалия бил в особено състояние – неконтактен, с протегнато в една посока тяло и бил способен само да издава звуци. Свидетелят посетил пострадалия веднага, след като последния бил приет за оказване на спешна медицинска помощ, но в този момент, пострадалият изглеждал видимо „зашеметен“. След като бил изписан от лечебното заведение и продължил да се лекува в дома си, пострадалият станал „по -странен“, тъй като не желаел да пътува с автомобил и отказвал да управлява, въпреки че имал правоспособност за водач на автомобил.

Като доказателство по делото е приет медицински документ – епикриза, чието съдържание не се обсъжда подробно, понеже съдържа специализирана медицинска информация, но съдържащите се в нея медицински данни за здравословното състояние на ищеца, са обект на анализ от допуснатата комплексна специализирана съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р П.П. /неврохирургия/анализира съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните изводи:

В резултат от настъпването на ПТП, ищецът е получил следните увреждания с травматичен характер: черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти: сътресение на мозъка, контузия с травматичен подкожен кръвоизлив в челната област на главата, множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб/дисторзио коли/.

По своят вид и тежест, получените от ищеца травматични увреждания имат следната медико-биологична характеристика: Сътресението на мозъка,протекло с количествена промяна в съзнанието/зашеметяване, объркване, но без обективни медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние /кома/ е Налице е било временно разстройство на здравето неопасно за живота. Контузията с травматичния подкожен травматичен кръвоизлив в челната област на главата е причинила на ищеца болки и страдания. Множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на щийния отдел на гръбначния стълб/дисторзио коли/ е реализирало медико-биологичния признака разстройство на здравето временно неопасно за живота.

Описаните травматични увреждания при ищеца са с доказан произход, защото кореспондират с механизма на настъпване на инцидента.

При мозъчно сътресение, обичайно най-интензивни са оплакванията в първата седмица с последващо затихване под действие на обезболяващи медикаменти и спазване на определения лечебно- охранителен режим. Възстановителният период при ищеца е продължил в рамките на 3-5 седмици. При сътресение на мозъка в мозъчния паренхим не се установяват патологични промени. Лечението приключва успешно.

При множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб/дисторзио коли, най- интензивни са болките в шийния отдел на гръбначния стълб в първите една-две седмици. С носенето на мека шийна яка и след прием на обезболяващи медикаменти

- болките постепенно намаляват по интензитет.

Разпечатката съдържа 36 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d34e4df-28f9-4cf1-b659-2f1e3b9ac309