Решение № 248 от 22.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. София, 20.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора В.ена Ивайлова Анастасова (СРП-София) като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602372 по описа за 2021 година

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………. гр. София, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора В.А., като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 2372 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

1

С присъда от 14.04.2021 г. по НОХД № 18656/2018 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 109-ти състав, е признал подс. В. П. К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го е осъдил на наказание „пробация“, с пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал.

3, т. 1 от НК, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни пробационни срещи с пробационен служител“, всяка една за срок от осем месеца, като го е оправдал за това да е извършил деянието и с нанасяне на удар с лакът в ребрата на тялото на пострадалия и относно причиняването на последния на загуба на съзнание (комационна кома), което увреждане да е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота му – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Осъдил е подс. К. да заплати на гражданския ищец (ГИ) К.Б. Е. сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2014 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част, до пълния му предявен размер от 6 000 (шест хиляди) лева. Осъдил е подсъдимото лице, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски, от които 490 лв. в полза на държавата, по сметка на СДВР, а 551 лв. – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС.

Недоволен от така постановената присъда, в наказателно – осъдителната ѝ част, е останал упълномощеният защитник на подс. К. – адв. Г.С., САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивна жалба срещу присъдата, единствено във визираната наказателно – осъдителна част. В нея се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Изтъква се, че липсва осъществен състав на престъпление, както от обективна, така и от субективна страна. Възразява се, също така, срещу присъденото на ГИ обезщетение от 2 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието – 23.05.2014 г., до окончателното изплащане, за понесени от него неимуществени вреди. Застъпва се становище, че на 23.11.2018 г. е изтекла абсолютната давност за инкриминираното деяние, която се твърди, че е четири години и половина, поради което се желае прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 81, ал. 3 от НК. Алтернативно, в случай, че въззивният съд приеме, че давността за наказателно преследване не е изтекла, се желае отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан.

С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл. 322 от НПК е постъпило и възражение срещу депозираната въззивна жалба от повереника на частния тъжител (ЧТ) и ГИ К.Б. Е. – адв. В.К., САК. С възражението се отправя искане първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а въззивната жалба на защитника на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Повереникът развива доводи, че присъдата на СРС е обоснована, постановена при пълнота на доказателствената съвкупност и при постановяването не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Ангажират се съображения, че в изпълнение на императивната законова разпоредба на чл. 13 от НПК, решаващият първоинстанционен съд е направил необходимото за изясняване на обективната истина и е формирал вътрешното си убеждение в съответствие с чл. 14 от НПК, като е изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото, които е анализирал съвкупно помежду им.

Сочи се, че при анализа на доказателствената съвкупност СРС е достигнал до правилни правни изводи по отношение на авторството на деянието, характера на причинените на пострадалия телесни увреждания, наличието на квалифициращи признаци, обществената 2 опасност на деянието, вида и размера на следващото се на подсъдимия наказание. Излага се, че правилно първият съд е преценил за основателен и доказан предявения граждански иск и е определил размера му съобразно критериите, визирани в чл. 52 от ЗЗД. Повереникът намира за неоснователна претенцията на подсъдимия за изтекла абсолютна погасителна давност.

Присъдата на СРС в частта , с която подс. К. е оправдан по обвинението да е извършил деянието и с нанасяне на удар с лакът в ребрата на тялото на пострадалия и относно причиняването на последния на загуба на съзнание (комационна кома), което увреждане да е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота му – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, не е обжалвана или протестирана, поради което е влязла в сила.

В разпоредително заседание от 09.08.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с въззивната жалба, както и с приложените материали към делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не е необходим разпит на подсъдимото лице. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е задължително, освен в случаите на чл.

269, ал. 3 от НПК.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, подс. К., редовно призован, не се явява, като съдът е даде ход на делото в отсъствието на подсъдимото лице, по реда на чл.

269, ал. 3, т. 3 от НПК, в условията на т. нар. „задочно производство“. Към същото е пристъпено, тъй като подсъдимият е редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и първият съд е изпълнил процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК (вж. л. 5 и л. 13 от първоинстанционното съдебно производство).

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, защитникът на подсъдимото лице – адв. Т.М., САК, поддържа жалбата, по съображенията, изложени в нея. Отправя искане за прилагане на института по чл. 81, ал. 3 от НПК, а алтернативно – за отмяна на постановената първоинстанционна присъда, като неправилна и незаконосъобразна, и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият В. П. К., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, респективно по основателността на постъпилите въззивна жалба от защитата и възражение срещу жалбата от повереника на пострадалия.

Частният тъжител и ГИ К. Б. Евг., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, респективно по основателността на постъпилите въззивна жалба от защитата на подсъдимия и възражение срещу жалбата от повереника.

Повереникът на ЧТ и ГИ – адв. В.К., САК, редовно призована, не се явява и не ангажира допълнително становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, респективно по основателността на постъпилата въззивна жалба от защитата на подсъдимия.

Представителят на СГП намира депозираната въззивна жалба за неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Развива доводи, че възраженията на защитата за изтекла погасителна давност са неоснователни.

3

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и постъпилото възражение, както и доводите и възражения, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.

Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства и заключения на способите на доказване – експертизи, а именно : гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Б.Р.К., депозирани в о.с.з. на 19.04.2019 г. (л. 36 – л. 36/гръб от съдебното производство пред СРС) и тези, снети пред друг състав на СРС – по НОХД № 10984/2016 г. по описа на СРС - НО, 109-ти състав на 31.05.2017 г. (л. 55/гръб – л. 56 от съдебното производство по НОХД № 10984/2016 г. по описа на СРС - НО, 109-ти състав) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, М.Т.Г., депозирани в о.с.з. на 19.04.2019 г. (л. 36/гръб – л. 37 от съдебното производство пред СРС), тези, снети пред друг състав на СРС – по НОХД № 10984/2016 г. по описа на СРС, НО 109-ти състав на 16.10.2017 г. (л. 67 – л. 67/гръб от съдебното производство по НОХД № 10984/2016 г. по описа на СРС - НО, 109-ти състав) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 48 от досъдебното производство), В.Т.Б., депозирани в о.с.з. на 19.04.2019 г. (л. 37/гръб от съдебното производство пред СРС), Л.П.Х., депозирани в о.с.з. на 19.04.2019 г. (л. 37/гръб – л. 38 от съдебното производство пред СРС), тези, снети пред друг състав на СРС – по НОХД № 10984/2016 г. по описа на СРС - НО, 109-ти състав на 31.05.2017 г. (л. 55 – л. 55/гръб от съдебното производство по НОХД № 10984/2016 г. по описа на СРС - НО, 109-ти състав) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, А.Й.А., депозирани в о.с.з. на 19.04.2019 г. (л. 38 – л. 39 от съдебното производство пред СРС), Е.Д.А., депозирани в о.с.з. на 19.04.2019 г. (л. 39 – л.

39/гръб от съдебното производство пред СРС) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК (л. 120 от досъдебното производство), В.И.Я., депозирани в о.с.з. на 19.04.2019 г. и на 22.01.2020 г. (л. 40 и л. 62 – л. 62/гръб от съдебното производство пред СРС), К. Б. Евг., депозирани в о.с.з. на 19.04.2019 г. (л. 40 – л. 41 от съдебното производство пред СРС), А.С.К., снети в хода на съдебното следствие пред СРС на 02.10.2019 г. (л. 55 – л.