Решение № 96 от 26.03.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Козлодуй, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело № 20251440101067 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от И. А. А., ЕГН ********** от гр. Козлодуй против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК с който се иска от съда да обяви за нищожен, сключения между И. А. А. и „Кредисимо” ЕАД, договор за потребителски кредит № 3003404. и на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.23 от Закона за потребителския кредит съда да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредисимо“ ЕАД, че И. А. А. НЕ ДЪЛЖИ на “Кредисимо“ ЕАД, сумата от 4 037.08 лева /четири хиляди тридесет и седем лева и осем стотинки/ представляваща задължение по сключения между страните Договор за потребителски кредит № 3003404, както и други лихви, такси и разходи по заема извън чистата стойност на кредита /главница/.

С исковата молба се твърди, че на по силата на договор за потребителски кредит № 3003404, ответното дружество - „Кредисимо“ ЕАД е предоставило на И. А. А. заем в размер на 2 000 лева, при определени условия като срок, лихвен процент и ГПР от 48.25 %. Сумата е преведена и съответно получена и изтеглена от ищеца на каса на „Изипей“ АД. Договора бил сключен от разстояние, като ищеца не е получавал копие от него и не е запознат с условията и клаузите на контракта. От телефонен разговор с представител на дружеството при отпускането му, И. А. А. бил разбрал, че сумата следва да се върне на месечни вноски от по 350 лева. Трябвало да представи обезпечение във вид на банкова гаранция или поръчителството на одобрено от кредитора юридическо лице.

Считат, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй 1 като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.10а,чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, ал.2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, като сочат мотивите си затова.

Сочи се, че посочения в договора ГПР от 48.25% е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не са включени разходите за обезпечение на кредита посочени в него. Това плащане представлява заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита, а начислените такси са платими и включени в месечните такса по заема и са посочени в погасителния план на кредита. Сочи се, че при недействителност на договора, с оглед разпоредбите на чл.23 ЗПК, заемателя възстановява само на чистата стойност на кредита, но не дължи плащане на сумата за обезпечение, както и не следва да заплаща лихви, такси и разноски по кредита.

Твърди се, че след сключване на договора, потребителя е правил редовни вноски с които е заплатил сумата от 2 000 лева, с които е изплатил изцяло главницата по заема и предвид недействителността на договора, не следва да заплаща други суми. Последните действия които ответника е предприел са от 07.07.2025г. и 06.08.2025г., когато дружеството е изпратило кратко съобщение /смс/ до ищеца с което го е уведомило, че оставащото за плащане към 06.08.2025г. задължение по договора за кредит възлиза на 4 037 лева.

Прави се искане за разноски и адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който считат същата за неоснователна.

Не се оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит №3003404/02.07.2024г.

Оспорва се твърдението в исковата молба, че ответното дружество е отпуснал кредит на ищеца в размер на 2000лв.

Твърди се, че по силата на процесния Договор „Кредисимо“ ЕАД е отпуснал кредит в размер на 3600лв., които ищецът се е задължил да върне в срок от 24 месеца. Приложимият по Договора ГЛП е в размер на 19,80% и ГПР в размер на 21,70%, като общият размер на всички плащания възлиза на 4410,17лв.

Оспорват твърденията изложени в ИМ че е налице недействителност по чл.11, ал.1 и чл. 19 от ЗПК. Излагат съображенията си.

Считат,че при формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ били спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.

Излагат съображенията си затова.

Считат, че възнаграждението за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита. Не оспорват твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и 2 уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

С отговора от ответника е постъпила искова молба по насрещен иск с правно основание чл. 211 ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.

23 ЗПК, с който се иска от съда да осъди И. А. А., ЕГН **********, да заплати на Кредисимо ЕАД, ЕИК 175330437, сумата от 2 550 лева главница, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит №3003404/02.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се, че между „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател и И. А. А. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №3003404/02.07.2024г. Главницата по кредита възлиза на 3 600 лева, като кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 24 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит са в размер на 4 410,17 лева (сбор от 3 600 лева главница и 810,17 лева договорна възнаградителна лихва).

Приложимият по договора годишен лихвен процент (ГЛ П) е в размер на 19,48 %, годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 21,70 %.

Твърди се, че кредитополучателят е правил плащане в размер на 1 050 лева. Посочената сумата е разпределена за погасяване на следните задължения: сумата от 228,43 лева главница; сумата от 116,92 лева възнаградителна лихва; сумата от 33,09 лева обезщетение за забавено изпълнение; сумата от 150 лева такси по Тарифа; сумата от 521,56 лева, разпределена към Ай Тръст ЕООД за погасяване на вземането им по Договор за предоставяне на поръчителство.

Сочи се, че ако се приеме, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, което ищецът твърди в исковата си молба по г.д.

1067/2025г., по описа на PC Козлодуй, а Кредисимо ЕАД изрично оспорва, на основание чл. 23 ЗПК за насрещната страна ще възникне задължение да върне на дружеството чистата стойност на кредита, представляваща усвоената главница. Твърди се, че чистата стойност на кредита възлиза на 2 550 лева (усвоената главница от 3 600 лева намалена с направените плащания от 1 050 лева).

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника по насрещният иск И. А. е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се счита за недопустим и неоснователен.

Не оспорват твърдението, че от получената в заем сума от 3 600 лева, ищеца е погасил сумата от 1 050 лева по сключения договор, поради което остава да заплати остатъка от главницата в размер на 2 550 лева.

3

Оспорват твърдението, че с внесената сума е погасена главница от 228.43 лв., а с останалата сума са заплатени задължения за лихви, такси, неустойки и разходи. В случая договора е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като последствията са уредени в чл.23 ЗПК.

Считат, че не е нужно допускане на СЧЕ която да изчисли размера на платените по суми, тъй като тя е безспорна. Не било нужно допускане на СЧЕ която да изчисли какво точно е заплатено с внесената сума от 1 050 лева, тъй като не оспорват посочената от ответника разбивката по пера - лихва, неустойка, такса и разходи, а основателността на същата което е правен въпрос.

Сочи се, че ищеца не е дал повод за завеждане на иска и признава същия, поради което не следва да заплаща претендираните от дружеството такси, разноски и юрисконсултско възнаграждение в производството.

Претендират се разноски, направени в производството по насрещния иск.

В проведените открити съдебни заседания, ищеца не се явява, представлява се от адв. М. С. от АК Враца. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответника не се явява, не се представлява. Постъпили са молби от юрисконсулт А. Иванова в която се подържа отговора и предявеният насрещен иск, изразява становище по същество на спора, прави искане за разноски.

Представя списък по чл. 80 ГПК.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорно установено, че между И. А. А. и „Кредисимо“ ЕАД е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 3003404/02.07.2024г., както и неговото съдържание.

Съдът е приел за безспорно установено, че по Договор за потребителски кредит № 3003404/02.07.2024г., И. А. А. е получил в заем сума от 3 600 лева, и съответно е погасил сумата от 1 050 лева по сключения договор.

Безспорно между страните е обстоятелството, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

Съгласно чл.3 от договора за потребителски кредит, след подписването на договора от кредитополучателя и при спазване на условията на т.3.1 от ОУ, кредитодателя одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка за кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в ОУ.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият 4 следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да предостави на кредитодателя банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице / поръчител / в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Посочено е, че срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между страните по договора за потребителски кредит, се прилагат съответните разпоредби на ОУ относно обезпечението.В чл.4, ал.2 от договора е посочено, че в случай, че в посочения в ал.1, изречение първо срок кредитополучателя не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитодателя, съответно договорът за потребителски кредит няма да породи действие.В чл.4, ал.3 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е четиринадесет дневен от подаване на заявлението, както и, че ако заявлението не бъде одобрено до изтичане на горепосочения срок, договорът не поражда деяствие между страните.

Съгласно Приложение № 1, към договора за потребителски кредит общият размер на предоставения кредит е 3600 лева, срок на кредита – 24 месеца, ГЛП – 19.80%, ГПР – 21.70%;

На същата дата – 02.07.2024г. между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:203508899, бил сключен договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № 3003404/02.07.2024г.

Съгласно чл.1, ал.1 от договора за поръчителство, поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с дружеството кредитодател, по силата на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. В чл.1, ал.2 е уговорено, че за поемане на задълженията по ал.1, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя.

В чл.4, ал.1 от договора за поръчителство е уговорено, че поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора за поръчителство, а в ал.2, че в случай, че поръчителят изпълни задължения на потребителя по договор за потребителски кредит, поръчителят има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения, законната лихва върху платената сума от деня на плащането на задълженията и разноските, които потребителят е направил, след като е уведомил потребителя за постъпилото от дружеството кредитодател искане за плащане.