Определение № 1153 от 10.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1153 гр. Варна, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Търговско дело № 20253100900582 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл. 667 вр. чл. 657, ал. 2 ТЗ.

Образувано е по молба на длъжника КФК АД /в несъстоятелност/ за освобождаване на временния синдик Т. И. от участие в производството по т. д. № 582/2025г. по описа на Окръжен съд - Варна, поради системно неизпълнение на задълженията си и неизпълнение, което е съществено с оглед интереса на длъжника.

Твърди се, че за времето от откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ до 29.06.2026г., временният синдик бездейства и не изпълнява правомощията си с грижата на добър търговец. Не е платил на работниците и служителите на дружеството дължимите трудови възнаграждения за положения от тях труд, не е погасил публично правни задължения за данъци и осигурителни вноски, както й консумативните разходи за електроенергия и тези за СОТ. В конкретния случай, дейността на длъжника не е прекратена и същият разполага с достатъчно парични средства за погасяване на всички текущи задължения.

В писмените обяснения, временният синдик Т. И. счита молбата за неоснователна. Поддържа се, че своевременно е дал на длъжника разрешение да се разпореди със суми от банковите си сметки като погаси задълженията си за електроенергия и дължим ДДС за месец април 2026г. Уведомил е длъжникът, че предоставените от него писмени документи – опис на предстоящи плащания, не са достатъчни за извършване на преценка относно кръга на заетите по трудови правоотношения и размера на дължимите трудови възнаграждения. Едва след получаване на ведомост за заплати, синдикът е установил размера на дължимите трудови възнаграждения на работниците и служителите и е дал разрешение на длъжника да се разпореди със средствата по банковите си сметки.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С решение № 212/07.05.2026г., постановено по т.д. № 582/2026г. по описа на Окръжен съд – Варна, е открито производство по несъстоятелност по отношение на КФК АД, обявена е неплатежоспособността на търговеца с начална дата 31.12.2023г., на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ. За временен синдик е назначен Т. И., на осн. чл. 666 ТЗ.

КФК АД /в несъстоятелност/ е длъжник в производството по несъстоятелност и е легитимиран да иска освобождаване на временния синдик при условията на чл. 657, ал. 2 ТЗ.

1

Като се имат предвид последиците от прилагане на разпоредбата на чл. 657 ал.2 ТЗ, а именно, че освободеният по този ред синдик не може да бъде назначаван за такъв, следва да се приеме, че неизпълнението на задълженията на синдика по чл.658 и сл. ТЗ, заради което той може да бъде освободен по реда на чл.657 ал.2 ТЗ, трябва да бъде особено съществено и лошо, системно или трайно, със значителни неблагоприятни последици за развитието на производството по несъстоятелност и за състоянието на дружеството. Пак по същите аргументи втората разпоредба – застрашаване на интересите на кредитора или длъжника, трябва да бъде прилагана в случаите, когато с действията или бездействията си синдикът сериозно, съществено и реално накърнява интересите на кредиторите при удовлетворяване на вземанията им, при попълване масата на несъстоятелността, както и тези на длъжника, или препятства своевременното реализиране на тези интереси, в резултат на което обезмисля процедурата по несъстоятелност.

На следващо място съдът намира, че законодателят е въвел различни форми на отговорност на синдика при неизпълнение на задълженията му. Предвидените в чл.663 ал.1 ТЗ глоба в определен размер, както и обезщетение за вреди, и предвиденото в чл.657 ал.2 ТЗ освобождаване на синдика са различни форми на отговорност за неизпълнение на задълженията и сочат, че съдът следва да прецени тежестта на конкретното нарушение, за да наложи съответната на нарушението санкция. А тази тежест неминуемо се измерва с влиянието и върху развитието на производството по несъстоятелност.

С оглед на така изложените принципи, настоящият състав на съда приема, че не са налице основания за освобождаване на временния синдик по следните съображения:

След откриване на производство по несъстоятелност, длъжникът няма правомощие да извършва действия на разпореждане със средства по банковите си сметки за плащане на трудови възнаграждения и/или консумативни разходи, нито с разрешение на синдика, нито с разрешение на съда.

Синдикът може да извършва разпореждане с парични средства, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване, на осн. чл.

658, ал. 1, т. 9 ТЗ, какъвто не е настоящия случай. Това правомощие се упражнява обичайно в хипотезата на чл. 639 ТЗ, когато се налага плащане на падежа на задължения, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, свързани с продължаващата под надзора на синдика търговска дейност на предприятието, както и с необходимостта от извършване на разноски по несъстоятелността.

Вземанията за трудово възнаграждение на работниците и служителите, произтичащи от трудово правоотношение, независимо кога са възникнали се вписват служебно от синдика в списъка на приети вземания по чл. 687, ал. 1 ТЗ. Защитата на кредитор при липса на служебно приемане на вземането е, чрез предявяването му пред съда по несъстоятелността. Поредността на удовлетворяване на кредитора е тази по чл.722, т. 4 и т. 7 ТЗ.

Задължение на синдика е да предприеме действия по установяване на вземания по чл. 687 ТЗ – чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ вр. чл. 687 ТЗ. Това свое задължение синдикът изпълнява въз основа на предоставени му от кредитора документи или на база документацията на длъжника.

В конкретния случай, временният синдик е изискал своевременно доказателства за служителите, имащи вземания, произтичащи от трудови правоотношения към 2

07.05.2026г., а с молба от 22.06.2026г. трудови договори, допълнителни споразумения и опис на дължимите възнаграждения. Едва с молба от 24.06.2026г. изисканата информация е предадена от длъжника. Размерът на дължимите трудови възнаграждения е определен, съобразно вписванията във ведомостите за заплати.

Кредиторите на длъжника, чиито вземания, произтичат от договори за доставка на електроенергия и/или договори за предоставяне на услуги, имат възможност да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност в указаните в ТЗ срокове.

С оглед на така изложеното съдът намира, че с отказа да плати консумативни разходи и възнаграждения, произтичащи от трудови правоотношения, временният синдик не е извършил нарушение на свои задължения, няма увреждане на интересите на кредиторите или на длъжника, на масата на несъстоятелността, нито това е повлияло на развитието на производството по несъстоятелност.

Следователно не са налице предпоставките на чл.657 ал.2 ТЗ за освобождаване на временния синдик и молбата на длъжника КФК АД, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника КФК АД /в несъстоятелност/ за освобождаване на временния синдик Т. И. от участие в производството по т. д. № 582/2025г. по описа на Окръжен съд – Варна, на осн. чл. чл.

667 вр. чл. 657, ал. 2 ТЗ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването на препис от акта на длъжника КФК АД /в несъстоятелност/.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3