Решение № 1122 от 25.10.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. Пазарджик, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20225220103846 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „ к „ООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр. *** представлявано от управителя Т Г Тов чрез адв. К. И. И. със съдебен адрес : гр. ** против „* * „ ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр. ** представлявано от К. Д. М. в която се твърди, че след датата 23.06.2022 г. чрез получено уведомление от страна на Банка ДСК, ищцовото дружество узнало, че банката била задължена да извърши паричен превод на сумата в размер на 3199,52 лв. от банковата сметка на „к“ ООД /без негово съгласие/ към посочената от ЧСИ Харалампи Пилафов банкова сметка в Банка ОББ АД за погасяване на задължение по изп. дело №434/2022 г. на ЧСИ Харалампи Венциславов Пилафов с рег. № 904 с район на действие Окръжен съд - Пазарджик.

Твърди се още, че впоследствие след 30.06.2022 г., ищецът получил съобщение от ЧСИ с покана за доброволно изпълнение на следните суми : по силата на изп. лист, издаден по ЧГД №593/2021 г. на РС Пазарджик обща сума в размер на 3220. 78 лв., от които: неолихвяема сума в размер на 773.05 лв., главница в размер на 1371 лв., лихви в размер на 190.42 лв., присъдени разноски в размер на 400 лв. и разноски по изп. дело на 199.80 лв., които се дължали на взискателя /* * ЕООД/, а такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 286. 51 лв. се дължала на ЧСИ. Ищецът твърди, че тъй като така посочените задължения по основание и размер му били напълно неизвестни се наложило да се извърши справка в Районен съд гр. Пазарджик при което се установило, че действително на 21.04.2021 г. е бил издаден изп. лист по ЧГД № 593/2021 г. на Районен съд гр. Пазарджик, въз основа на подадено от ответника „* *“ ЕООД /в качеството му на купувач с възложени по реда на чл. 717з от ТЗ вземания на „*“ ЕООД с ЕИК */ заявление за издаване на заповед 1 за изпълнение на сочени от заявителя като неизпълнени парични задължения на „к“ ООД към „*“ ЕООД, които според заявлението са били формирани за периода на м. 11. 2017 г. - м.

12.2017 г.

Ищецът поддържа, че по силата на договор за доставка на ел. енергия, сключен на 04.09.2017 г. между „к“ ООД /като купувач и потребител/ и „*“ ЕООД /като продавач и доставчик/, действително е имало търговски взаимоотношения за доставка и потребления на ел. енергия, но всички породени от тях задължения са били изпълнени /погасени/ от страна на ищеца точно съгласно договорените срокове и размер и не е имало и няма неизпълнени и подлежащи на изпълнение парични задължения към „*“ ЕООД. По същата причина ищецът нямал и не можел да има каквито и да било задължения към ответника / взискател в изпълнителното производство / „* *“ ЕООД - в качеството му на евентуален валиден правоприемник на „*“ ЕООД. В условията на евентуалност, ищецът заявява, че дори и да се установи наличие на пълно или частично неизпълнение на задължението за плащане на доставена от „*“ ЕООД и съответно потребена от „к“ ООД ел. енергия за периода м. 11. - м. 12.2017 г., то още към момента на иницииране на заповедното производство това задължение е било вече напълно погасено по давност, за която се сочи от ищцовото дружество, че била тригодишна, считано от падежа на задължението.

Същевременно, ищецът твърди, че дори и евентуално да не било погасено по давност, „к“ ООД не дължало на „* *“ ЕООД плащане на вземането, представляващо паричното задължение за доставена и съответно потребена ел. енергия за периода 11. 2017 -12.2017 г., защото в случая било налице евентуално валидно осъществено прехвърляне на вземане, което обаче не е било съобщено на длъжника, поради което същото обективно не било породило правни последици за извършване на плащане към евентуалния приобретател на вземането. Поради посочените основания, ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител заявява становище, че досега получената от взискателя „* *“ ЕООД чрез осъществяване на принудителното изпълнение по изп. дело №434/2022 г. на ЧСИ Харалампи Венциславов Пилафов с рег. №904 с район на действие Окръжен съд Пазарджик, сума в общ размер на 2934. 29 лв. - включваща - неолихвяема сума в размер на 773. 05 лв., главница в размер на 1371 лв., лихви в размер на 190. 42 лв., присъдени разноски в размер на 400 лв. и разноски по изп. дело на 199. 80 лв., обективно представлявала форма на неоснователно обогатяване по чл. 55 от ЗЗД, тъй като тази сума била получена от взискателя / „* *“ ЕООД/ при начална липса на основание или /евентуално/ при отпаднало основание, поради което същата подлежала на плащане/връщане от получателя /взискател/ в пълен размер, ведно със законната лихва върху нея от момента на подаване на исковата молба. Твърди се още, че събраната от ЧСИ такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 286.51 лв., също трябва да му бъде възстановена/платена, ведно със законната лихва върху нея от момента на подаване на исковата молба от взискателя /“* *“ ЕООД/, който се бил обогатил неоснователно по чл. 59 от ЗЗД до размера на тази сума като си бил спестил нейното плащане, прехвърляйки го в тежест на к ООД, в качеството му на длъжник по едно иначе материално незаконосъобразно изпълнение или пък /евентуално/ тази сума трябвало да бъде възстановена на „к“ ООД под формата на обезщетение по чл. 45 2 от ЗЗД на причинена му от взискателя /“* *“ ЕООД/ имуществена вреда. Моли се съдът да постанови решение, с което: да осъди „* *“ ЕООД /ЕИК */, седалище и адрес на управление но дейността: гр. С** представлявано от К. Д. М., да заплати на „к“ ООД ЕИК *, седалище и адрес на управление на дейността: гр. П**, представлявано от Т Г Тов, обща сума в размер на 3199, 52 лв. от които: неолихвяема сума в размер на 773,05 лв., главница в размер на 1371 лв., лихви в размер на 190,42 лв., присъдени разноски в размер на 400 лв. и разноски по изп. дело – 199, 80 лв., както и такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 286,51 лв., която обща сума била събрана чрез принудителното изпълнение по изп. дело № 434/2022 г. на ЧСИ Харалампи Венциславов Пилафов с рег. № 904 с район на действие Окръжен съд Пазарджик, образувано по силата на изп. лист, издаден по ЧГД № 593/2021 г. на РС Пазарджик, при начална липса на правно основание или /евентуално/ при отпаднало правно основание или /евентуално/ при условията на непозволено увреждане относно таксата по чл.

26 от ТТРЗЧСИ в размер на 286,51 лв., като се сочи, че цената на този главен иск е 3199,52 лв.. - да осъди „* *“ ЕООД /ЕИК * да заплати на „к“ ООД ЕИК *, седалище и адрес на управление на дейността: гр. П**, представлявано от Т Г Тов, законната лихва върху подлежащата на връщане обща сума в размер на 3199, 52 лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Сочат се доказателства и се претендират съдебно деловодни разноски. Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „* *“ ЕООД /ЕИК */, чрез негов процесуален представител , е постъпил писмен отговор, с който изцяло оспорва изложените в исковата молба твърдения, като се излагат съображения за недопустимост на предявените искове, както и за неоснователност, в случай, че бъдат приети за допустими. Твърди се , че длъжникът не бил предявил претенция с правно основание чл. 439 ГПК , в която можел да оспорва с иск изпълнението, но искът можел да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание, като в тази насока се цитира съдебна практика. Сочи се, че в процесния случай оспорването на вземането по изпълнението се основавало на факти, които са настъпили преди изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 416 ГПК да се стабилизира окончателно. Твърди се, че ищецът в настоящото производство бил уведомен още с посоченото съобщение за незабавно изпълнение как се обжалват разноските, че правото на обжалване отдавна било преклудирано поради приключилото изпълнително производство с разпореждане за приключване с изх. номер 24101/30.06.2022 г., както и, че още повече, че и защитата на длъжника срещу процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение се осъществявала чрез обжалване само на точно посочени в ГПК изпълнителни действия и само на основанията, посочени в закона съгласно чл. 435, ал.2 по реда на чл. 436 от ГПК. Твърди се още , че ищецът бил пропуснал срока за възражение по заповедното производство, поради което било недопустимо да се предявява субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД, тъй като законът предоставял това право само на тези ищци, които въобще не са могли да се защитят, а в случая, според ответника, това обстоятелство се дължало на пропуск и бездействие в определения срок, а бил могъл да 3 предостави своето възражение по чл. 414 или чл. 414а ГПК. На следващо място, се посочва, че в качеството си на заявител по чл. 410 ГПК, „* *“ ЕООД бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение до Районен съд - Пазарджик с входящ № 2603/15.02.2021 г., въз основа на постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017 г., VI - 19 състав, на Софийски градски съд за възложени вземания на „*“ ООД / в несъстоятелност /, ЕИК 200990173, извлечение от списък с вземания, уведомление до длъжника, че „* *” ЕООД е новият кредитор, Договор за доставка на електрическа енергия, както и се сочи, че след преценка от съда, че са били налице предпоставките за уважаване на искането на основание чл. 411, ал.3 ГПК, Районен съд - Пазарджик, по образувано ч. гр. д. № 593/2021 г., издава заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК и в предоставения едномесечен срок по чл. 414 ГПК, длъжникът по заповедното производство бездействал, не подава възражение и не представя доказателства за изпълнение на задължението, поради което заповедта била влязла в законна сила и бил издаден изпълнителен лист № 638 от 21.04.2021 г. Твърди се, че влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 416 ГПК имала за последица създаване на стабилитет, както и че стабилизираната заповед за изпълнение имала преклудиращ ефект по отношение на фактите, които са били известни на длъжника преди изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Твърди се от ответника, че изложените в исковата молба обстоятелства, доказателства и възражения по смисъла на чл. 424 ГПК не били новооткрити, т.е те не били относими към преценката за дължимост на вземането, респ. не са били основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника преди изтичане на срока за отговор, в заповедното производство ги бил знаел и бил могъл да ги представи в срок, като се сочи т.

16 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Ответникът оспорва исковете изцяло като неоснователни и недоказани, като се излагат подробни съображения, в случай, че съдът счете предявените от ищеца искове за допустими. Твърди се , че ответникът бил надлежно легитимиран като кредитор на ищеца и в това си качество е падал заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и е образувал по издадения изпълнителен лист производство за принудително изпълнение.

Твърди се още, че на 04.09.2017 г. между „*“ ООД - в несъстоятелност, от една страна, като търговец (продавач), ищеца „к“ ООД, ЕИК *, от друга, като клиент (купувач), бил сключен Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № РЕ 1722146 от 04.09.2017 г. и по който договор ищцовото дружество останало задължено за заплащане стойността на извършени услуги. По извършеното възражение за погасяване на тези вземания по силата на три годишна погасителна давност, ответникът поддържа, че тези твърдения не били съобразени с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП) и в частност на чл. 3, т. 2 от същия, като се посочва, че съгласно цитираната разпоредба, спирали да текат давностни срокове, с изтичането на които се погасяват права, за срока от въвеждане на извънредно положение в страната (13.03.2020 г.) до неговата отмяна, както и че с параграф 13 от Преходните и заключителните разпоредби 4 към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ЗИДЗЗ) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат с изтичането на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник". Сочи се, че Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето бил обнародван на 14.05.2020 г., като посоченият 7-дневен срок изтичал съответно на 21.05.2020 г. и именно от тази дата продължавали да текат всички спрени по силата на ЗМДВИП срокове, в това число и давностните такива. Твърди се още от ответника, че в процесния случай, вземането било станало изискуемо на 14.12.2017 г., че имайки предвид разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП във връзка с параграф 13 от ЗИДЗЗ, погасителната давност било спряла да тече за период от 13.03.2022г. до 21.05.2020 или за общо 70 дни, и вземайки предвид до тук изложеното, погасителната давност била изтекла на 21.02.2021 г. за вземането за продадена електроенергия за ноември 2017 г., респективно на 25.03.2021 г. за вземането за продадена електроенергия за декември 2017 г. Твърди се, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК било депозирано с вх. № 2603 и било регистрирано на 15.02.2021 г., като се сочи, че константната съдебна практика, според която подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение (или искова молба) прекъсвали давността, съобразно нормата на чл.116, б. 6 ЗЗД. Предвид гореизложеното, се твърди, че било неоснователно съждението на ищеца за изтекла погасителна давност, както и, че процесното вземане било предявено преди изтичане на същата, при съобразяване на специалните разпоредби на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП във връзка с параграф 13 от ЗИДЗЗ. Моли се съда да остави без разглеждане предявените от „к" ООД, ЕИК * искове като недопустими и да прекрати производството по делото , като в случай, че съдът счете предявените искове за допустими, да постанови решение, с което да отхвърли същите изцяло като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски по делото. Сочат се доказателства.